Неделчо Василев от село Енина не бил дал доказателства, че се е поправил

Осъденият не е дал доказателства за своето поправяне. С този мотив състав на Окръжния съд в Стара Загора остави днес без уважение молбата на 68-годишния Неделчо Василев от казанлъшкото село Енина да бъде освободен условно предсрочно от старозагорския затвор.

През юли 2010 г. 58-годишният тогава Василев бе признат за виновен и осъден на 19 години лишаване от свобода и да плати над 310 хиляди лева кръвнина на близките на убития от него полицай Бончо Чернев, на 38 години. Според присъдата, убийството на полицая е станало по хулигански подбуди и по особено мъчителен за жертвата начин. Мъжът направил опит да убие и още един полицай, но не успял по независещи от него причини.

Режимът, при който се изпълнява наказанието, наложено на Неделчо Василев, е "строг".

Драмата с полицая се разигра на 8 февруари 2010 г. вечерта. По сигнал, подаден от майката на мъжа, полицейски патрул от РПУ в Казанлък отива в къщата на Неделчо Василев в село Енина. Жената била съобщила за избухнала пиратка и ранен в ръцете човек. Дежурните полицаи Бончо Чернев и Николай Николов отиват на произшествието с мисълта, че трябва да помогнат на безпомощен човек, а внезапно ги напада с нож пиян мъж. Чернев е наръган в бедрото и умира от загуба на кръв. Макар и прободен в ръката, Николов успява да задържи нападателя до идването на негови колеги. "Ако ние го бяхме убили, сега щяхме да сме виновни, но поне Бончо щеше да е жив", каза тогава Николай.

След произнасянето на присъдата преди 10 години председателят на съдебния състав съдия Соня Каменова обясни, че тя не е можело да бъде по-тежка, тъй като делото се е гледало в условията на съкратено съдебно следствие, поискано от подсъдимия, който признал изцяло вината си. По-късно с промяна на законодателството за подобни престъпления станаха възможни и по-тежки наказания.

Сега осъденият Василев иска да бъде пуснат условно предсрочно от затвора. Сред като обсъди материалите по делото, съдът установи, че едното формално изискване на закона за това - осъденият да е изтърпял фактически повече от половината наказание, е налице. Съдът обаче прие, че не е налице втората задължителна предпоставка - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Въпреки дългогодишния престой в затвора, осъденият и към момента отказвал да поеме отговорност за извършеното престъпление и заемал за себе си оправдателна позиция. Като обсъди тези факти, съдебният състав намери, че изтърпяното до този момент наказание не е достатъчно, за да се приеме, че поправителният процес у дееца е завършен.

Определението на Старозагорския окръжен съд може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок пред Апелативния съд в Пловдив.