Мартин Божанов-Нотариуса е изисквал суми достигащи до 200 000 евро в брой, или директно прехвърляне на значителна застроена площ (апартаменти, търговски обекти) на подставени лица от неговата мрежа, създавйки  мрежа от престъпни схеми и влияния 

Критичен елемент в тази архитектура на влияние е създаването на т.нар. „SS Club“. Разположен в столичния квартал „Гео Милев“, на стратегическо пешеходно разстояние от сградите на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, този частен клуб функционира като затворена екосистема. Достъпът до клуба е бил строго ограничен и се е осъществявал единствено чрез специални магнитни карти, раздавани лично от Божанов на подбрани магистрати и служители.

Двайсетгодишното присъствие на Мартин Божанов, публично известен с псевдонима „Нотариуса“, в криминалния и квази-легалния сектор на Република България, представлява изключително комплексен феномен, който далеч надхвърля традиционните дефиниции за организирана престъпност.

Физическото ликвидиране на Божанов през 2024 г. не маркира края на корупционния модел, а по-скоро носи белезите на превантивна „саможертва“ на един силно компрометиран посредник. Тази оперативна тактика, често описвана в криминологичната литература с метафората за „гущера, който къса опашката си“, цели единствено запазването на интегритета на същинското корупционно тяло, пише CorruptionBG.

Мартин Божанов

Първите публични разкрития за мащабни имотни измами, свързани с неговото име, датират от 2004 г. В този период оперативната методология на групата се отличава с първична бруталност, агресивно присвояване на активи и директно фалшифициране на частни и официални документи.

Фундаментът на ранния институционален „чадър“ е осигурен чрез изграждането на изключително устойчива триада от интереси, обхващаща изпълнителското ниво, легализиращия орган и репресивния апарат на държавата.

В тази симбиоза Божанов изпълнява ролята на оперативен изпълнител, който координира кражбите на самоличност и често се представя за действащ служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), за да упражнява психологически терор над жертвите. Нотариалното прикритие е подсигурено от Слави Крашевски – фигура, която впоследствие става единственият осъждан нотариус в страната със спрени права, но който в продължение на години служи като ментор и легализатор на стотици фалшиви сделки.

Третият, и може би най-важен елемент от тази ранна конфигурация, е прокурорският чадър, осигуряван от тогавашния районен прокурор на София Славчо Кържев. Наличните свидетелски данни категорично сочат за съществуването на „студентска симбиоза“ между прокурор Кържев и нотариус Крашевски, която на практика гарантира пълна недосегаемост на мрежата на ниво досъдебно производство, чрез системно блокиране на стотици граждански преписки и жалби.

Най-фрапантният инцидент от този начален период, който илюстрира абсолютния колапс на институционалната сигурност и деградацията на правовата държава, се случва през 2004 г. В акт на безпрецедентна дързост, Божанов физически изземва оригинални документи по наказателно дело, водено срещу неговия съучастник Слави Крашевски, директно от сградата и архива на Върховния касационен съд (ВКС). Тези изключително важни доказателства са заменени с най-обикновени вестникарски изрезки.

Въпреки че по това време Божанов вече притежава криминално досие от три страници и е официално обявяван за общодържавно издирване, той остава без ефективни присъди, което циментира неговия статут на „недосегаем“.

Единственият реален, макар и крайно недостатъчен акт на държавна намеса, е конфискацията на 430 000 лева от Комисията „Кушлев“ през 2008 г. Това производство обаче се превръща в паметник на институционалната импотентност, тъй като в продължение на 16 години държавата търпи пълен провал в опитите си да доведе процеса до ефективна и окончателна присъда.

Симбиозата с местната власт:

Казусът „Район Младост“ и административният саботаж

Критична точка в еволюцията на мрежата „Божанов“ е трансформирането на класическата криминална дейност в софистициран, таргетиран рекет срещу предприемачи и инвеститори. Този преход изисква нов тип административен капацитет, който не може да бъде осигурен единствено чрез съдебната власт. Анализът на оперативната структура разкрива, че ключово звено в архитектурата на имотния рекет са служители в общинската администрация, които контролират градоустройствените процедури.

Данни от разследвания категорично посочват администрацията на столичния район „Младост“ като един от основните логистични центрове за упражняване на този натиск.

Главният архитект на района, арх. Росица Семова, заедно със своите колеги Кремена Цонева и Славчо Йорданов са идентифицирани като административни изпълнители на схеми, свързани с Нотариуса. (След показния разстрел на Нотариуса, в дома му са открити документи, изнесени от районната администрация.)

Тяхната функция в организацията се изразява в създаването на изкуствени, често напълно незаконни административни пречки пред инвеститори.

Методологията на този административен рекет функционира в строга последователност. В първата фаза, арх. Росица Семова умишлено блокира или безкрайно забавя въвеждането в експлоатация на нови строителни обекти. Това се осъществява чрез отказ за издаване на ключови документи Акт 15 и Акт 16, както и чрез изискване на абсурдни, нерегламентирани в Закона за устройство на територията (ЗУТ) допълнителни експертизи и съгласувания.

Този административен саботаж е с цел да генерира колосални финансови загуби за предприемачите, които имат сключени предварителни договори с крайни клиенти и обслужват тежки банкови кредити. В момент на максимална финансова и психологическа уязвимост на инвеститора, се преминава към втората фаза.

Мартин Божанов се появява в качеството си на ексклузивен „консултант“, който предлага единственото възможно „решение“ на проблема.

Цената на това решение е безпрецедентна по своите мащаби. Според документирани случаи, Божанов е изисквал суми достигащи до 200 000 евро в брой, или директно прехвърляне на значителна застроена площ (апартаменти, търговски обекти) на подставени лица от неговата мрежа. Налице са безспорни данни и доказани случаи на такива принудителни прехвърляния в новопостроени сгради именно на територията на столичния район „Младост“.

В случай че инвеститорът прояви съпротива и откаже да заплати искания рекет, мрежата активира третата фаза – пълномащабна институционална агресия. Срещу непокорния субект се задейства целият наличен репресивен апарат на завладяната държава.

Това включва образуването на множество граждански и наказателни съдебни дела, иницииране на целенасочени проверки от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Особено ефективен инструмент е данъчният натиск, осъществяван чрез инфилтрирани служители в Националната агенция за приходите (НАП).

Като крайна мярка, инвеститорите получават директни заплахи за задържане под стража от страна на прокурори от закритата Специализирана прокуратура.

Институционализираният подкуп и паралелната магистратура:

Феноменът „SS Club“

За да се поддържа такъв масивен репресивен апарат, е необходима физическа и социална инфраструктура, която да улеснява ежедневните корупционни транзакции между криминалния брокер и държавните служители. През последното десетилетие от живота си, Божанов успява да институционализира своята дейност именно чрез създаването на ексклузивни физически пространства за неформално корумпиране на магистрати.

Критичен елемент в тази нова архитектура на влияние е създаването на т.нар. „SS Club“. Разположен в столичния квартал „Гео Милев“, на стратегическо пешеходно разстояние от сградите на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, този частен клуб функционира като затворена екосистема. Достъпът до клуба е бил строго ограничен и се е осъществявал единствено чрез специални магнитни карти, раздавани лично от Божанов на подбрани магистрати и служители.

Този клуб не е бил просто място за развлечение; той е служил като основна логистична база и своеобразна черна борса за правосъдие.

В тази силно защитена среда, Божанов се е презентирал пред своите „клиенти“ не като престъпник, а като високопоставен „консултант“, способен да предложи бързо съдебно решение или, обратното, да създаде непреодолими институционални „грижи“ за бизнес конкуренти. Консултантските договори, сключвани впоследствие, са използвани като елегантен правен механизъм за легализиране на милионите левове, получени под формата на подкупи.

Прокурорската омерта

Цялата тази комплексна мрежа от имотни измами, общински рекет и търговия с влияние би рухнала незабавно без наличието на солиден прокурорски чадър. Прокуратурата на Република България, разполагаща с абсолютен конституционен монопол върху повдигането и поддържането на държавното обвинение, е била умишлено използвана не за разкриване на обективната истина, а като оперативен филтър за блокиране на наказателното преследване срещу ключови фигури от мрежата на Божанов.

Софийска градска прокуратура (СГП) и Софийска районна прокуратура (СРП) са идентифицирани в множество сигнали и разследвания като основните логистични центрове, осигуряващи тази магистратска логистика. Името на бившия административен ръководител на СРП, прокурор Невена Зартова, се появява систематично в контекста на организиран институционален натиск над бизнесмени и опоненти на Божанов.

В рамките на Софийска градска прокуратура (СГП) се разкриват данни за обособяването на специфична група от магистрати, неформално наричана „Семейството“. Смята се, че ядрото на тази структура е било концентрирано в отдел „Специализиран“, оглавяван от прокурор Божидара Ганева. Свидетелски показания сочат, че Ганева е била изключително близка не само до кръга на Божанов, но и до друга емблематична фигура в търговията с влияние – бившия следовател Петьо Петров, известен като „Петьо Еврото“. Този кръг от прокурори е обслужвал ексклузивно интересите на криминалните посредници, осигурявайки им системно забавяне и саботаж на разследвания.

Прокуратурата на Република България е окончателно осъдена да заплати обезщетение на гръцкия бизнесмен Йоаким Каламарис, дипломат и дългогодишен преподавател. Това решение на Софийския апелативен съд (САС) от май 2026 г. е с историческо значение, тъй като Каламарис е един от първите свидетели, които публично осветиха схемите за рекет и изнудване, опериращи около застреляния Мартин Божанов-Нотариуса.

Срещу Каламарис бе образувано напълно скалъпено наказателно дело за измама, наложена му е драконовска мярка за неотклонение с гаранция в размер на 50 000 лева, и му е наложена забрана да напуска територията на страната, което парализира международната му дипломатическа и бизнес дейност.

След избухването на скандала и смъртта на Божанов, започнаха формални проверки дали бизнесмените са били изнудвани, те самите бяха изслушани в ресорните парламентарни комисии.

Въпреки това, ефективни наказателни последствия за замесените магистрати така и не последваха. Това принуди Каламарис да заведе иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)…

Наследството на брокера и война за активи

Смъртта на Мартин Божанов създаде вакуум във властта на подземния свят и отприщи брутална, многоизмерна война за контрол върху неговите прокси активи, имоти и разработени корупционни канали.

Още като президент на Република България Румен Радев интегрира този криминален случай директно в своите заявки за радикална правосъдна реформа и възстановяване на справедливостта. В свои публични изказвания, още тогава държавният глава категорично заяви, че президентската институция ще настоява безкомпромисно за пълното разплитане на казуса с показното убийство на Нотариуса и разследването в дълбочина на мрежовите институционални структури, сраснали се с престъпноста.

Радев концептуализира ситуацията не просто като криминален инцидент, а като екзистенциален тест за оцеляването на държавността. Според неговите думи, ефективността, с която институциите ще подходят към този случай, ще бъде „тест и за институциите, и за самото управление“ на страната.

Днес от позицията си на министър-претседател, заявките на Радев резонират със засилващото се обществено искане за премахване на прокурорския монопол, повишаване на отчетността на главния прокурор и гарантиране на реалната независимост на съда от неформални лобистки кръгове.

Единственият път към възстановяване на държавността преминава през пълна лустрация на магистратите, участвали в паралелните мрежи. Всяко забавяне или укриване на тази информация е съучастие в престъплението. Докато тези зависимости не бъдат изкоренени и докато не се пресече политическото влияние над Прокуратурата, заявките за съдебна реформа ще останат просто кухи лозунги, а паралелното правосъдие ще продължи да бъде единствената реално функционираща институция в България.

Обществото ни е в очакване на нови и пълноценни разследвания в дълбочина на цялостната престъпна дейност, свързана с Мартин Божанов – Нотариуса.

Източник: CorruptionBG.