Варненският апелативен съд увеличи наказанието на подсъдим за убийство от 10 на 13 години. Втората инстанция уважи в пълен размер гражданските искове на двама наследници за обезщетения за причинени неимуществени вреди – общо 200 хиляди лв. Въззивният съд измени присъда на Окръжния съд в Търговище, който е признал Бехчет М. в извършването на умишлено убийство на собствената си сестра. 69-годишният мъж е оправдан за това деянието да е извършено по хулигански подбуди.

            Делото в Апелативния съд бе образувано по протест на прокурора, жалба на частните обвинители и граждански ищци, и на защитата.

            Отношенията на Бехчет М. с 61-годишната му сестра се влошили преди години заради спор за наследствен имот. Подсъдимият неколкократно се самонастанявал в него. На 7 септември 2023 г. между двамата възникнал скандал на обществено място, пред свидетели на улица в Омуртаг. С нож мъжът нанесъл два удара в тялото на сестра си. Той бил арестуван, а жената починала в болница.

Въззивният състав прецени, че всички доказателства изграждат непротиворечива съвкупност от факти и обстоятелства, значими за предмета на доказване. Упоритостта на подсъдимия да не се съобрази с окончателното съдебно решение за делбата на имота е била причина за негови неспиращи закани и за самонастаняването му. Поводът сестра му и зет му да го потърсят на инкриминираната дата било изчезването на нотариални актове, оставени в незаключения им автомобил. Търсенето на документите, а не разправа с подсъдимия, е била целта на срещата им. Спрямо подсъдимия не е било упражнено насилие. Неоснователно е твърдението, че в желанието си да се защити, той е извадил ножа. Сестрата е помолила очевидци да извикат полиция, което също изключва тя да е автор на нападение.

Пред въззивния съд частните обвинители и граждански ищци настояха за осъждане по първоначалното обвинение - за престъпление по хулигански подбуди. А според защитата, извършеното трябва да бъде квалифицирано като убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Проверката на въззивния състав установи, че доказателствените източници обосновават квалификацията на деянието, приета от първоинстанционния съд – умишлено убийство. Освен първото намушкване с ножа в жизненоважна област от тялото, за  желанието да умъртви жената сочи и вторият удар. Апелативната инстанция също прие, че няма доказателства за явно неуважение към обществото от страна на подсъдимия, грубо и демонстративно нарушаване на обществения ред и пренебрегване на установените правила и норми, при което самият мотив за извършване на деянието да е хулигански. В действията си Бехчет М. е бил воден от изцяло лични мотиви.

Въззивният съд установи наличие на неотчетени отегчаващи отговорността обстоятелства, които имат по-голяма тежест от съществуващите смекчаващи. Деянието е осъществено на оживено обществено място, в момент на търсене намесата на полицията, станало е достояние на множество случайно намиращи се граждани и е оставило трайни следи в съзнанието им. Подсъдимият е отнел най-ценното благо – живота на своята собствена, родна сестра, е записано в съдебното решение.

По тези съображения въззивната инстанция счете за необходимо да увеличи наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия, както и да уважи предявените граждански искове в цялост. Апелативният съд не се съгласи с първостепенния за това, че исковете са само частично основателни, тъй като е имало съпричиняване на престъпния резултат от страна на жертвата.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС.