По обвинителен акт на Софийска градска прокуратура (СГП), Софийски градски съд (СГС) призна за виновен подсъдимия С. К. за умишлено убийство, извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие и му наложи наказание 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, съобщиха от прокуратурата.

Обвинителният акт е внесен в съда от СГП на 29.12.2023 г. Разследването по случая е проведено от СДВР под ръководството и надзора на СГП.

Подсъдимият е предаден на съда за това, че за времето от 21.08.2022 г. до около 04:00 ч. на 24.08.2022 г. в къща в с. Войнеговци умишлено умъртвил Д. Д., като ѝ нанесъл множество удари с ръце и крака по тялото, главата и крайниците. В резултат пострадалата получила множество травматични увреждания – кръвонасядания, охлузвания, счупвания на 3 ребра, както и травматично разкъсване на слезката, довело до масивен кръвоизлив в коремната кухина, който причинил смъртта ѝ. Убийството е извършено с особена жестокост, тъй като броят, видът, тежестта и локализацията на всички причинени на пострадалата наранявания сочат на проявена от обвиняемия изключителна ярост и ожесточение. Деянието е извършено в условията на домашно насилие, предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие от страна на обвиняемия спрямо пострадалата, с която се намирал във фактическо съжителство от началото на 2010 г. до смъртта ѝ.

По време на съжителството на С. К. и Д. Д., обвиняемият проявявал физическа агресия и към трите им общи деца, както и, а и най-вече срещу сина на пострадалата от предишна връзка. Била издадена заповед за незабавна защита, с която на основание чл. 18, ал. 1, вр. ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие С. К. бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Д. Д. и четирите ѝ деца. С. К. нарушавал заповедта и в един от случаите изритал с крак в областта на половите органи сина на Д. Д. В тази връзка е постановено Решение № 1130/08.03.2023 г. по НОХД № 6305/2022 г. по описа на СРС, с което С. К. е признат за виновен за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК и му е наложено наказание глоба. Освен това пострадалата многократно гонила обвиняемия от общинското жилище в ж.к. „Люлин“, където била настанена с четирите си деца и в последствие отишла с децата да живее в бащината ѝ къща в с. Войнеговци.

На 14.05.2020 г. в гореописаната къща и въпреки заповедта, С. К. нанесъл побой върху Д. Д. Последната позвънила на тел. 112. Бил изпратен екип на полиция и образувано досъдебно производство. С решение № 29/12.04.2021 г. по НОХД № 12325/2020 г. по описа на СРС, С. К. бил признат за виновен за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

Междувременно от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ децата на Д. Д. били изведени от дома ѝ и настанени при приемни семейства. Тя останала да живее със С. К., който продължил с насилието спрямо нея, като в един от случаите я намушкал с нож в областта на бедрото и поради силния кръвоизлив лично обвиняемият подал сигнал на тел. 112. Съобщил, че жена му се е самонаранила и самата тя потвърдила думите му, била транспортирана в болнично заведение, но отказала да подаде сигнал. След случая, Д. Д. трябвало да ходи с патерици.

Насилието спрямо Д. Д. продължило, като последната се оплаквала на близки и роднини от непрекъснатите физически нападения от страна на С. К. Те я виждали с различни наранявания по тялото и я съветвали да напусне обвиняемия, но тя от страх отказвала.

През август 2022 г. Д. Д. успяла да избяга за кратко на неустановено място в. гр. Костинброд. Тогава споделила в телефонен разговор на една от приемните майки на децата ѝ, че не издържа повече. Не след дълго С. К. разбрал местонахождението ѝ и я заставил да се прибере с него в с. Войнеговци. Системните побои и вербалната агресия над Д. Д. продължили до убийството ѝ.

С присъда от 08.02.2024 г. по НОХД № 7456/2023 г. СГС призна подсъдимия за виновен в това да е умъртвил умишлено Д. Д. с особена жестокост и в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 6а, вр. чл. 115 НК.

СГС наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 17 години и определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Първоинстационната присъда на СГС не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Апелативен съд – София.