- Прави впечатление фактът, че идеята за създаване на „газов ОПЕК” намери своите привърженици сред политолозите, а професионалните икономисти, както руски, така и чуждестранни, се изказаха по този въпрос по-премерено и внимателно. Как може да се обясни тази разлика във възгледите им? Не е ли това още едно доказателство, че идеята за „газов ОПЕК” е политическа, а не икономическа?
- Идеята за „газов ОПЕК” съществува за момента само на политическо равнище. В нея няма икономически смисъл: квотният принцип при добива на газ е абсурден, защото цената на газа напълно зависи от колебанията на цената на петрола, и обемът на производство на газ не влияе по никакъв начин на цената.

Вторият проблем е отсъствието на самия световен газов пазар. На 30 износители на газ днес се падат не повече от 9 затворени регионални пазари, които почти не са свързани един с друг. Тази ситуация се обяснява с факта, че 70% от изнасяния газ преминава през тръбопроводната инфраструктура, която здраво свързва продавач и купувач.

Мнозина свързват надеждите за създаване на световен газов пазар с разпространението на производството и търговията на втечнен газ, който по удобство на транспортиране и съхраняване е близък до петрола. Но трябва да се има предвид, че втечненият газ не може да изтласка тръбопроводния транспорт: по най-премерени прогнози, делът на втечнения газ в световната търговия скоро ще престане да расте и ще остане на равнища 33-38%. Така „законът на тръбата” ще остане в сила.

Накрая, третият икономически почти непреодолим проблем е абсолютното доминиране в търговията с газ на дългосрочни договори със срок от 10 до 30 години с предварително зафиксирани обеми на доставки и формула за промяна на цената. Подобни договори са необходими не само на купувача, но и в още по-голяма степен на продавача и са свързани с необходимостта от мащабни инвестиции в геоложки проучвания, добив и транспортиране на газ с много продължителни периоди на възвращаемост.

- Доколко е възможно осъществяването на практика на плановете за създаване на „газов ОПЕК” днес?
- Въпреки отсъствието на икономическа база, „газовият ОПЕК” под една или друга форма ще бъде създаден, изхождайки от чисто политически съображения. Това е нужно, преди всичко на Иран и Венецуела, за да излязат от външнополитическата изолация. За Русия той също е изгоден, както от гледна точка на усилване на нейните позиции в същия този Иран, така и за оказване на натиск на купувачите на газ в Европа.
Останалите страни, включително Катар, Нигерия или Алжир, ще получат, както и Русия, допълнителна политическа опора при преговорите с потенциалните вносители на газ.

Накрая, за всички участници ще бъде в еднаква степен изгодно да имат дискусионен форум, където биха могли да бъдат координирани международните тръбопроводни проекти и ценовата политика. В зародишна форма „газовият ОПЕК” функционира още от 2001 г. под формата на Форум на страните-износителки на газ (Gas Exporting Countries Forum - ФСИГ). В момента тази организация включва в себе си 16 страни-участнички, контролиращи 72,5% от световните запаси, 43,1% от добива и 53,6% от търговията с газ, включително и над 85% от износа на втечнен газ.

Но структурата на Форума е много размита, механизмите на неговата работа са неясни. В резултат 6-годишната дейност на ФСИГ за момента не е дала никакви осезаеми плодове. Както е известно, за момента съществуват два противоположни варианта за устав на „газов ОПЕК”: ирански и руски. Техеран предлага да се създаде действително истинска ОПЕК със строги механизми на взимане и приемане на решения. Нито на Русия, нито на останалите членове на ФСИГ, с изключение, вероятно, само на Иран и Венецуела, това им е нужно.

В Русия, на свой ред, възприемат „газовия ОПЕК”, по същество, просто като подобрен вариант на ФСИГ. Отчитайки, както вече казах, че „газовият ОПЕК” е лишен от какъвто и да било икономически фундамент, през есента на тази година на заседание на ФСИГ се планира да се разгледа именно руският вариант.

- Някои руски политици /например, Михаил Маргелов/ смятат, че Москва не трябва да става член на „газов ОПЕК”, но трябва да се договори за взаимодействие с останалите доставчици на газ. Каква е същността на това взаимодействие?
- М. Маргелов предлага по същество същото, което и „Газпром”: да се създаде функциониращ дискусионен форум без каквито и да било задължения от страна на неговите участници. Това е нещо подобна на Общото събрание на ООН, но без Съвета за сигурност.

- На Запад перспективата за консолидация на производителите на газ се възприема с изключително раздразнение. Доколко са основателни страховете на западните страни, че техните „национални шампиони”, чийто добив е пъти по-малък от обемите на продажбите им, ще се окажат в по-неблагоприятна позиция, в случай че „газовият ОПЕК” стане факт?
- Страхът от „газовия ОПЕК”, като цяло, е безпочвен. Но САЩ и Европейският съюз напълно резонно се страхуват от подобряване на взаимоотношенията между страните-износителки на газ и тяхната консолидация даже на съвещателно равнище. Всяко политическо и икономическо обединения днес прави страните по-силни, а тяхната позиция по-твърда.

Най-голям проблем може да възникне при реализирането на газотранспортните проекти, не отговарящи на интересите на мнозинството страни-членки на ФСИГ. Например, Русия е в състояние да убеди Иран и Туркменистан да се откажат от подкрепата за европейския проект „Набуко”, което означава да му се сложи кръст.

- Какво може да противопостави Западът? В САЩ и ЕС се чуват призиви за „енергийно НАТО”. Доколко е реално реализирането на тази заплаха?
- „Енергийно НАТО” е подобна игра на думи, както и „газовият ОПЕК”. Вносителите на енергийни ресурси отдавна имат добра съвещателна и лобистка организация под формата на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Да се създаде нещо ново едва ли е възможно, а да се копират функциите на МАЕ е безсмислено.


*Генералният директор на Института по проблемите на естествените монополи Юрий Саакян отговаря на въпроси за възможността да се създаде „газов ОПЕК”, неговата икономическа целесъобразност, както и за реакцията на САЩ и някои западни страни на тази идея. /БГНЕС