Нито една продукция не е била толкова проблемна, с толкова много наркотици и лудост, колкото военния епос от 1979 г. Документалният филм "Сърца на мрака“ разкрива шокиращи подробности

"Начинът, по който го правехме, много приличаше на начина, по който американците бяха във Виетнам", обяснява Франсис Форд Копола след прожекцията на "Апокалипсис сега" на филмовия фестивал в Кан през 1979 г. "Бяхме в джунглата. Бяхме твърде много. Имахме достъп до твърде много пари, наркотици, твърде много оборудване и бавно полудявахме."

Проблемната продукция на епичния, брутален и психеделичен военен филм на Копола е добре документирана в пресата по време на създаването му - от финансови проблеми до уволняване и преназначаване на актьори, от здравословни проблеми до екстремни метеорологични условия - но едва през 1991 г. чрез "Сърца на мрака" става ясен истинският мащаб на хаоса. Сега този филм, след като бе преработен в 4К формат, се завръща по кината в САЩ и Великобритания.

Апокалипсисът на режисьора

Документалният филм съдържа кадри, заснети от съпругата на Копола Елинор на снимачната площадка, и представя филмовата продукция, която, макар и спираща дъха по своя обхват, амбиция и визия, е също толкова объркана, пълна с наркотици и с привидно непреодолими неуспехи. Факс Бахр и покойният вече Джордж Хикенлупър са двамата млади режисьори, натоварени със задачата да преровят лента след лента, за да сглобят лудостта и да разкажат завладяващата история на създаването на филма.

Бахр все още си спомня първия ден, в който вижда кадрите на Копола - недокоснати повече от десетилетие. "Някои от коментарите бяха: "О, има много разфокусирани неща", казва той пред BBC. "Но кадри, които разгледахме, бяха изключителни. Просто прекрасни. Очевидно е, че Елинор е записвала всичко, което се е случвало. Беше абсолютно злато."

Дългият списък с проблеми

"Апокалипсис сега", свободно базиран на новелата "Сърцето на мрака" на Джоузеф Конрад от 1899 г., се смята за едно от най-великите произведения в историята на киното... но той почти "се разпада" на различни етапи от проекта. Снимките започват във Филипините през март 1976 г., като първоначално е предвидено да бъдат петмесечни - но в крайна сметка продължават повече от година. Копола уволнява главния си герой Харви Кайтел след няколко седмици и го заменя с Мартин Шийн, който скоро след това получава почти фатален сърдечен удар на снимачната площадка.

Скъпите декори са напълно унищожени от тайфун, а някои актьори са заразени с паразити, докато други се впускат в брутални партита с наркотици на снимачната площадка.

Мартийн Шийн едва не умира от сърдечен удар на снимачната площадка

Снимка: Getty Images

Марлон Брандо, който играе полковник Курц, се появява на снимачната площадка напълно неподготвен и с наднормено тегло, което принуждава Копола да пренапише и заснеме финала на филма, за да му пасне. С течение на времето бюджетът на проекта е толкова драстично завишен, че Копола поема риска да го финансира сам, което би го съсипало, ако не си върне парите.

Според книгата на Елинор Копола "Записки", дори след приключването на снимките, по време на постпродукцията, Копола е давал едва 20% вероятност да успее да извади от отломките надежден филм.

Заради Марлон Брандо Копола пренаписва финала на "Апокалипсис сега"

Снимка: Getty Images

Документалният филм представя картина на продукция, която се опитва да пресъздаде войната във Виетнам и в много отношения отразява именно онези модели на поведение, които са се проявявали сред войниците. Един от хората, които са в състояние да направят подобно сравнение, е Час Геретсен, холандският военен фотограф и фотожурналист, който е бил поканен на снимачната площадка в продължение на шест месеца (резултатите са събрани в книгата от 2021г. "Апокалипсис сега": Изгубеният фотоархив").

Виетнам беше луд, а "Апокалипсис сега" - не по-малко

Суровите условия са напълно чужди за повечето хора там. "Екипът се оплакваше от жегата, влажността, хотелските стаи, буболечките, комарите", казва той. "Калта - понякога дълбока до колене - беше истинско предизвикателство."

Деймиън Лийк, който играе картечар във филма, е бил на снимачната площадка в продължение на три седмици и също така си спомня, че физическите условия не приличат на нищо, с което се е сблъсквал. "Първото нещо, което си спомням, е как слизаш от самолета и влажността те връхлита като мокър моп. Тъй като съм от Ню Йорк, познавам влажността, но това беше невероятно. Водата не бе безопасна за пиене, по стените на хижата, в която отседнах, пълзяха гекони, а времето бе наистина библейско. Всеки ден валеше. Дъждът се сипеше, сякаш ти се сърдеше..", казва той.

С напредването на снимките за всички в екипа става все по-трудно. Животът у дома започва да им липсва толкова силно, че изпадат в различни тежки, психични състояния.  "Имаше голяма носталгия по дома. Един от членовете на екипа почти всеки уикенд ходеше до Манила - три-четири часа път в двете посоки по лош път - и наемаше хотелска стая с изглед към летището, за да гледа как самолетите излитат за САЩ."

С течение на времето визията на Копола се разпада все повече и повече. Той не може да се справи с финала на филма, който и до днес се различава в няколко различни монтажа и версии на филма.

Целият този филм е "Идиодисея" - казва Копола по онова време

"Нито един от моите инструменти, нито един от моите трикове, нито един от моите начини за правене на нещата не работи за този финал. Опитвал съм толкова много пъти, и знам - не мога да го направя. Може би е голяма победа да знам, че не мога да го направя. Не мога да напиша финала на този филм."

Въпреки тези колебания и драматична творческа криза актьорският му състав привидно остава верен и ангажиран. "Актьорите биха минали през огъня заради Франсис - казва Лийк, - защото той им дава такава свобода на действие и такова усещане, че могат да направят тази [сцена/герой] своя собствена. След това той я оформя така, както иска. Не можеш да искаш повече от това."

Снимка: Getty Images

Докато мнозина изпитват носталгия по дома, Лийк има различно преживяване. Той нарича времето, прекарано на снимките, "най-прекрасните три седмици в живота ми. Отивах да се забавлявам с филипинците, които обожавах. Мислех, че са прекрасни. Влюбих се в едно красиво момиче и ако имах по-голяма роля във филма, вероятно все още щях да съм там. Толкова много ми хареса."

Историята зад историята

След като Бахр започва да обработва всички заснети материали, едва тогава му хрумва колко невероятно е, че този филм изобщо е съществувал. "Знаех, че това е изключително труден за осъществяване проект, но докато не навлезеш в детайлите на кадрите, не можеш да разбереш ужасяващите препятствия, с които са се сблъсквали."

Задачата на Бахр да разкаже историята зад историята е предизвикателство, което изисква от него да прерови около 80 часа филмов материал. "Първата версия на документалния филм беше четири часа и половина", обяснява той. "Тъй като Ели (Копола) продължи да снима и след края на продукцията, имахме цяла постпродукционна секция.

И разбира се, по време на този процес е имало много драма, дори когато Копола и екипът му са се измъкнали от джунглата и са се върнали в комфорта на студиото. "Един от монтажистите избяга и се скри в хотелска стая...Никой не успя да го открие, помислиха, че всичко е откраднато. Тогава той започна да изпраща обратно изгорен целулоид в пликове с думите: "Отървавам се от филма, сцена по сцена... За щастие творческите различия, които са предизвикали разрива и кражбата, са били разрешени, преди да бъдат нанесени сериозни щети.

Miramax Films

Бахр си спомня момента, в който е разбрал, че документалният филм е разкрил нещо фундаментално. "Откриването на аудиокасетите, които Ели е направила на Франсис, беше съкровище", казва той за аудиозаписите, които се показват в сцените на филма. "Ели беше единственият човек на Земята, който беше способен да улови Франсис по този начин - отблизо и лично.

Това ви поставя точно тук, при Копола, в най-личните му моменти и беше неподправен поглед към самия център на творчеството: неговите съмнения, тревоги, безпокойство и разработване на тези идеи. Това беше невероятно, специално, разтърсващо.

Копола дава благословията си на Бахр и Хикенлупър да правят с кадрите каквото искат. Единственото му указание е: бъдете честни.

Копола и Марлон Брандо по време на снимките на Филипините

Снимка: IMDB

"Той каза: "Тук се случиха някои грозни неща, но стига да разкажете историята честно, ще я подкрепя". Единствената му молба е разказът, който е бил озвучен от актьор, да бъде записан отново от съпругата му, тъй като материалът е неин и в много отношения това е история, видяна през нейните очи. Това беше последен майсторски ход, който прави от документалния филм още по-суров поглед отвътре към снимките на филма.

"Най-хубавото нещо, което някой ми е казвал за документалния филм, е, че той е необходим за разбирането на "Апокалипсис сега". Мнозина ми казват: "Гледах "Апокалипсис сега" и ми хареса, но след като видях вашия документален филм, го разбрах" - това е най-големият възможен комплимент."

За Бахр "Апокалипсис сега" е забележителен филм в историята на филмопроизводството. "Не мисля, че някой някога ще може да направи нещо подобно отново. Не само защото Франсис беше готов да заложи всичко на него, но и заради амбицията. Той отиде на Филипините, за да пресъздаде Виетнам, за да преминат всички - екипът, актьорите, зрителине, през тази лудост. Това беше толкова блестяща визия."

За Геретсен преживяванията му са станали почти невъзможни за разграничаване от спомените му за действителните военни зони. "Експлозиите, цветният дим, часовете на чакане да се подготви сцената - всичко е смесено", казва той. Когато все пак гледа завършения филм, въздействието му е драматично. "Беше невероятен начинът, по който върна всичко назад. Беше шедьовър, без съмнение, но щяха да минат няколко години, преди да мога да го гледам отново. Както войните във Виетнам и Камбоджа, така и "Апокалипсис сега" продължават да са с мен, защото лудостта на войната все още е с нас. 

Снимка: IMDB