Филмът му "Белязаният" превърна Ал Пачино в "космическа" филмова звезда

Няма да узнаем дали съдбата не е ощетила медицината с един талантлив хирург, или физиката, с един талантлив учен, но със сигурност киното на ХХ век нямаше да бъде същото без режисьора Брайън де Палма.

Казват че е можел да стане както известен хирург, така и известен учен-физик, но той и сега е толкова известен, че името му се е превърнало в емблема за качествено кино.

Режисьорът Брайън Де Палма на пресконференцията „Jaeger-LeCoultre Glory To The Filmmaker 2015 Award“ по време на 72-рия филмов фестивал във Венеция в Palazzo del Casino на 9 септември 2015 г. във Венеция, Италия. Снимка: Getty Images

Два филма определили решението му да се посвети на седмото изкуство - филмите "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс и "Вертиго" на Алфред Хичкок. И до днес Брайън де Палма признава Хичкок за свой учител: "Той е този, който умее да извлича квинтесенцията на един филм. Много пъти съм използвал неговата граматика", признава режисьорът.

За да се посвети на киното, първо се записва да учи в театралния департамент на колежа "Сара Лоурънс", а после, както сам казва, през целия си живот се "учи на кино". Преди не много време призна, че вероятно е единственият жив режисьор от старата гвардия, който все още ходи на кино като обикновен зрител.

Брайън де Палма по време на 76-ия филмов фестивал във Венеция в Sala Grande на 29 август 2019 г. Снимка: Getty Images

Брайън де Палма свързваме с ленти, които наистина буквално спират дъха: "Кари", "Белязаният", "Пътят на Карлито", "Недосегаемите", "Змийски очи" "Черната далия" и др. (б.а. последният бе заснет в България).

Характерният стил на режисьора бе признат за еталон в изкуството от филмови корифеи като Жан-Люк Годар, Стивън Спилбърг, Терънс Малик, Куентин Тарантино и други колоси на съвременното световно кино.

Самият Брайън де Палма винаги някак си се дистанцира от успехите си и дори отстрани изглежда странно скромен за приноса, който му признават единодушно и колеги, и зрители. "Никога не съм се възприемал като обществено признат режисьор.

Ако става дума за Дейвид Линч или Мартин Скорсезе, те се смятат за големи режисьори и никой не може да им го оспори. А аз никога не съм изпитвал подобно усещане. Имаше хора, които твърдяха, че е така, имаше и други, които мислеха обратното и ми измисляха какви ли не трудни за преглъщане определения. Затова винаги съм бил "спорен". Мен или ме обичат, или ме мразят", казва в едно интервю режисьорът.

Брайън Де Палма минава по червения килим преди прожекцията на "Брачната история" по време на 76-ия филмов фестивал във Венеция в Sala Grande на 29 август 2019 г. Снимка: Getty Images

В същото време изглежда е преживявал неуспехите си, защото сега, от дистанцията на времето ги коментира така: "Някои от филмите ми, които получиха най-лоши отзиви, са същите, за които се говори и днес. Затова ми е трудно реално да оценя техния дълготраен ефект. Не мога да се отнасям към това твърде сериозно... По принцип, за вас съдят според модните течения в дадения момент, а модата, разбира се, непрекъснато се мени. Така че, струва ми се, далеч по-важно е, че филмите издържат изпитанията на времето. Затова смятам, че съм късметлия - все пак съм направил филми, които май са им устояли."

Брайън де Палма приема киното за фикция, в която всичко е "лъжа" - "24 кадъра в секунда", както се изразява той. Но неговите "лъжи" на екрана изглеждат по-въздействащи от самата реалност. Стилизираният език, на който "говори" де Палма е абсолютен експресионизъм в действие. Самият той е експресионист в мислите и чувствата си.

Веднъж казва: "Имам репутацията на режисьор на екшъни, защото знам как е правилно да се убива, да се стреля срещу хора, как се пролива кръв на екрана." И това, разбира се, не бива да се схваща буквално. Защото филмите на Брайън де Палма не са повърхностни кървави екшъни, а тъкмо напротив - те са дълбоки драми, в които кръвта само подсилва драматизма.

Затова е нелепо обвинението на някои критици, че Де Палма твърде много държи на кървавите сцени. Друга критика, отправяна към режисьора е, че бил "женомразец" във филмите си, понеже подлагал жените на опасности, по-рискови от тези на мъжете. Един от най-оригиналните отговори на Де Палма срещу тези нападки е с шеговитото: "Никой не се оплака, когато "убих" мъж в "Сестрите".

Брайън де Палма стана на 85 и продължава да ни изненадва с невероятната си виталност и хъс за работа. Кариерата му надхвърля четири десетилетия. Де Палма е един от най-популярните филмови режисьори в киноиндустрията. Филмите му "Белязаният" (1983) и "Недосегаемите" (1987) са признати за филмови класики. На Де Палма дължим в голяма степен и да познаваме актьори като Робърт Де Ниро и Джон Райли. Най-силната роля на Ал Пачино е във филма му "Белязаният".

Знаменитият режисьор е роден като Брайън Ръсел Де Палма на 11 септември 1940 година в Нюарк, щат Ню Джърси, в семейството на италианци католици. Баща му бил хирург, ортопед. След гимназията младият Де Палма започва да учи физика в Колумбийския университет.

Вече казахме, какво го "отклонява" от първоначално предначертаната му посока. Де Палма имал шанса още докато учи в театралния колеж "Сара Лаурънс" да се запознае не само с актьорското изкуство, но и с кинематографа.

Филмът "Сватбеното тържество", с участието на начинаещия актьор Робърт Де Ниро, чакал шест години, за да направи прочуто името на Брайън Де Палма. Годината е 1969-а. От тогава започва забележителната кариера на един истински колос на съвременното световно кино. Филмите на Де Палма са съспенс, психологически или еротични трилъри. През 1972 година излиза споменатият вече "Сестри", през 1976-а - "Кари", адаптация на световния бестселър на Стивън Кинг.

Две години по-късно - "Ярост". Междувременно излизат и други заглавия под режисурата на Де Палма, но споменатите ленти буквално го изстрелват на върха. Още никой не знаел, че Де Палма всъщност се готви за още по-голяма висота - за истински шедьоври. През 1983 година излиза емблематичната му лента "Белязаният", а през 1987-а - "Недосегаемите".

Де Палма снима приблизително на всеки две години по един шедьовър. След "Недосегаемите" излизат "Пътят на Карлито", "Мисията невъзможна", "Фатална жена", "Черната далия" и мн. др. 

С типичното си чувство за хумор Де Палма казва в едно от последните си интервюта: "Не бих отишъл на кино да гледам собствените си филми." Затова пък, не пропуска филмовите фестивали. "Аз съм единственият режисьор, който още ходи по фестивали, за да гледа филми", казва режисьорът. И обяснява, че е обсебен от самото "разказване" на някаква история и нейната визуализация на екрана. Де Палма винаги подчертава, че познаването на теорията не може да те направи добър филмов разказвач, ако не практикуваш професията.

Ето това, според него е лошото в преподаването на кино - че почти всички преподаватели във филмовите академии са далече от кухнята на индустрията.

Покрай документален филм за режисьора, на който един от авторите е по-малкият брат на Гуинет Полтроу, "Ди пресе" интервюира Де Палма и от това интервю научаваме доста повече за режисьора, изречено от първо лице. На въпроса дали се чувства жива легенда, Де Палма отговаря, че се чувства прекрасно, но развива тезата, че много добри ленти на известни режисьори не са познати на публиката и потъват в забрава. И дава за пример Хичкок, когото познаваме главно с "Психо", а е създал много други шедьоври в по-късната си кариера.

Де Палма не за пръв път повдига тази тема, като съвсем очевидно изглежда зад нея стои не само глямта му почит към Хичкок, но и някакво негово неоснователно безпокойство, с кой от филмите си ще бъде запомнен самият той. Филмът му "Черната далия" не бе приет особено ласкаво и със сигурност Де Палма не би искал да го запомнят с него.

В споменатото интервю Де Палма споделя през смях, че не обича много критиката: "Мисля, че съм най-грешно интерпретираният режисьор от моето поколение", казва той. Режисьорът повдига и въпроса за филмовия бизнес, който според него "винаги е бил несигурен и труден за финансиране". "Написал съм много филми, които никога не заснех, защото не получих пари за тях", казва режисьорът. Това е и причината да се върне към независимото кино.

И на 85 Брайън де Палма е един незатихващ вулкан, чиято лава вътре ври и кипи, готова да избухне и да ни "изпепели" с екшън от екрана. Той е човек на предизвикателствата, който не се страхува да каже в прав текст: "Често прибягвам до най-силния и най-забележим цвят в палитрата. Във филмите това е насилието."

Да говори за насилието и да го показва на екрана, е неговият начин да му се противопостави. Днешният свят се нуждае от това, да разпознава лошите, за да се научи да се бори с тях, счита режисьорът.

Брайън де Палма - цитати

"Най-добрият начин да изразиш политическите си убеждения е чрез работата ти."

"Винаги е страхотно да откриеш нова звезда."

"В нашия бизнес е така - добър си толкова, колкото последният ти филм."

"Камерата лъже през цялото време."

"Всички ние се съмняваме в източниците си на информация, защото всички са контролирани от тези огромни мултимилиардни корпорации."

"Не гледам ужаси."

"Харесва ми да режисирам идеите на други хора."

"Винаги съм обичал да правя филми за фатални жени. Тези героини са забавни, секси, манипулативни и опасни."

Еми МАРИЯНСКА, Dir.bg