Дмитрий Тренин за междинните резултати от „специалната дипломатическа операция“

Вербалните лъкатушения на сегашния американски президент са характерният стил на Доналд Тръмп. Те трябва да бъдат наблюдавани, но не и надценявани – нито в по-благоприятна, нито в по-неблагоприятна за нас посока. Трябва също да се разбира, че Тръмп не е „цар“ на Америка и че „революцията на Тръмп“, за която се говореше в началото на годината, изглежда е прераснала в еволюция на самия Тръмп към сближаване с американския истаблишмънт.

От тази позиция има смисъл да се погледне към междинните резултати от нашата „специална дипломатическа операция“ – шестте телефонни разговора между президентите, преговорите между министрите на външните работи и външнополитическите съветници на държавните глави, както и контактите на други високи равнища.

Положителната страна включва преди всичко възстановяването на диалога между Русия и САЩ, който беше прекъснат от администрацията на Джо Байдън.

Важно е също така, че този диалог не се свежда само до обсъждане на войната в Украйна. Очертани са потенциални възможности за сътрудничество в редица сфери – от геополитиката до транспорта и спорта. Засега това не е особено актуално, но може да се окаже полезно в бъдеще. Защото е вероятно възобновеният диалог да не бъде прекъснат при Тръмп, макар че неговата интензивност и тоналност ще се променят.

Диалогът със САЩ доведе до подновяване на преговорите с украинската страна в Истанбул. Самите преговори в момента нямат политическо значение, а размяната на военнопленници и без това се извършваше и без тях. Важно е обаче, че самият факт на директен контакт с Киев подкрепи ключовия тезис на руската дипломация за готовността на Русия за политическо разрешаване на конфликта.

Тези постижения, разбира се, са от технически и тактически характер.

Още от самото начало беше очевидно, че не може да се постигне споразумение с Тръмп за Украйна при условия, удовлетворяващи изискванията за сигурност на Русия.

А да се договаряме с Тръмп за сметка на сигурността на Русия, естествено, никой не би направил. Също така е наивно да се предполага, че Тръмп напълно ще „предаде“ Украйна, ще се обедини с Кремъл срещу Европейския съюз и ще се съгласи на „нова Ялта“ под формата на обновена Голяма тройка – в състав САЩ, Русия и Китай.

И така, страницата е обърната. Какво следва?

Тръмп вероятно ще подпише закон за нови санкции, но ще запази за себе си възможността да го прилага по собствена преценка. Новите мерки ще внесат допълнителна нестабилност в световната търговия, но няма да повлияят на политиката на Русия. Тръмп ще предаде на Украйна останалите оръжия от „пакетите на Байдън“ и, възможно, ще се наложи да добави нещо и „от себе си“, но занапред основната част от военната помощ за Киев ще идва от Европа или чрез Европа (Берлин и други ще закупуват американски системи и ще ги предават на украинците). САЩ ще продължат да предават на Украйна разузнавателни данни, критично важни за нанасяне на удари, особено в дълбочина на руската територия.

Войната няма да приключи през 2025 година. Тя няма да приключи дори след края на военните действия в Украйна.

Трябва да осъзнаем, че настоящият конфликт не е за самата Украйна.

Това е една косвена (засега) война на Запада срещу Русия. А самото това противопоставяне е част от вече започналата световна война, в която Западът се бори за запазване на световната хегемония. Тази война ще бъде дълга, и САЩ – с Тръмп или без него – ще останат наш противник. В тази борба за нас на карта не стои статутът на Украйна, а самото съществуване на Русия.

Дмитрий Тренин е директор на Института за световна военна икономика и стратегия към Висшето училище по икономика (НИУ ВШЭ), Русия.

Източник: kommersant.ru