НАТО "ще подкрепя Украйна до деня, в който ще ги съберем на масата за преговори за дълготраен мир“, заявява пред BBC високопоставен представител на военния алианс.

Адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на военния комитет на НАТО от януари, допълва, че от оперативна гледна точка счита, че войната между Русия и Украйна е в застой и "е почти време да седнем и да поговорим, защото това е загуба на човешки животи".

Посочвайки факта, че пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. е довела до присъединяването на още две страни към западния алианс – Финландия и Швеция, адм. Драгоне описа войната като стратегически провал за руския президент Владимир Путин, въпреки последните бавни и постепенни напредъци на Русия на бойното поле.

"Те няма да получат приятелско или марионетно правителство като в Беларус. Путин няма да успее", категоричен е той.

На въпроса дали европейските страни са готови да продължат да подкрепят отбраната на Украйна, той отговаря утвърдително. Според него това е било полезно, защото те са получили нещо като сигнал за събуждане и сега поемат отговорността за собствената си отбрана.

През юни членовете на НАТО се съгласиха да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Това решение бе взето след многократни призиви от страна на американския президент Доналд Тръмп към членовете на НАТО.

По повод неотдавнашното обявление на Русия за дългообхватни ядрени оръжия като "Буревестник" и "Посейдон", бившият италиански началник на генералния щаб и военноморски пилот омаловажава опасенията на НАТО, като заявява, че това е отбранителен ядрен съюз.

"Те не ни заплашват", посочва той, "ние просто сме готови да защитим нашите 32 държави и нашия един милиард души. Ние сме ядрен съюз", уверява той.

По повод риска от бъдещи инвазии или атаки адмирал Драгоне отбелязва, че ако – и тук той подчерта условността – имаше такива, то най-вероятно те щяха да бъдат в балтийските държави: Естония, Латвия и Литва.

Но той посочва, че като държави членки на НАТО ще бъде поискано прилагането на член 5, според който атака срещу една държава се счита за атака срещу всички, и че НАТО ще се притече на тяхна помощ.

На въпроса дали това включва и САЩ, той отговоря: "Да, защото те са поели ангажимент и са заявили, че все още са в играта.“

От всички нужди на НАТО в областта на отбраната в момента, адмирал Драгоне посочва, че противовъздушната отбрана е най-важният приоритет. Неотдавнашните нахлувания на руски дронове в Полша и Румъния накараха алианса да модернизира своята противовъздушна отбрана.

По отношение на възможността за активиране на хипотетична "стена от дронове" по източните граници на НАТО, той заявява, че това ще бъде направено в рамките на няколко месеца и че "Съюзното командване за трансформация в Норфолк [Вирджиния] вече работи по този въпрос".

"На пазара има много продукти, които ще задоволят нашите непосредствени нужди, затова създадохме нова инициатива, наречена Eastern Sentry (Източен страж), която интегрира цялата противовъздушна отбрана, с която вече разполагаме на източния ни фланг.

Нарушенията на въздушното пространство са доста чести, ние ги ескортираме извън нашите граници и това е основно всичко", заявява адмиралът.

Въпреки че няма признаци, че Русия променя курса си по отношение на войната в Украйна, и въпреки признаците, че някои членове – по-специално Словакия и Унгария – все повече се противопоставят на подкрепата за отбраната на Украйна, адм. Драгоне завърши коментарите си с положителна нотка.

"Алиансът е надежден, зрял, има сплотеност, която е наш център на тежестта. Алиансът е по-силен от нашите противници и ще останем с Украйна до деня, в който ще настъпи мир", добавя той.