Варненски аномалии. Невижданият деветчасов порой от 1951 година

Избрано 22.06.2020 13:41 Снимка: Георги Спасов

Варненски аномалии. Невижданият деветчасов порой от 1951 година

Преди шест години във Варна се случи инцидент, който дни наред беше водеща новина в медиите. Трагедията, разиграла се в квартал „Аспарухово“ и отнела живота на 13 души, седем от които деца, беше предизвикана от обилните валежи през пролетта на 2014 година. Ликвидирането на последиците от това наводнение костваше неимоверните усилия на множество хора.

Шест години по-късно не всички са запомнили поуките от случилото се на 19 юни 2014 година. Вероятно мнозина дори и не са ги разбрали. И в това има известна – макар и парадоксална – логика, защото най-важният фактор, който води до трагични последствия от такива мащаби, е... човешката небрежност. Или глупост, да си го кажем по-ясно.

През последните две-три седмици Варна отново често попада в новинарския поток, за съжаление, с репортажи, в които се говори за наводнени улици. Краят на май и началото на юни тази година донесоха множество превалявания. През първите три седмици на юни 2020 година, по приблизителни данни, над Морската столица са паднали близо 100 литра на квадатен метър валежи, което е двойно повече от средномесечната норма. Характеристиките на варненския климат обаче, са такива, че не бива повишените нива на валежите през този период да се приемат за някаква аномалия.

Морската столица и околностите ѝ се намират в район, разположен в най-северните части на средиземноморската субтропична област. Специалистите определят климата на региона като континентално - средиземноморски. За крайбрежната ивица е характерно силното повлияване от морето, вследствие на което са налице доста климатични различия в сравнение с вътрешността на страната. Смекчаващото влияние на морето се разпростира на 30 – 50 километра навътре в сушата, като едновременно с това е налице по-висока влажност на въздуха. Експертите ще добавят, че всичко това води и до отслабване на конвекционната облачност.

Към характеристиките на климата на Варна и региона следва да се отбележат и още няколко различия. Меките зими, с много малко снежни дни, например, също се дължат на влиянието на по-топлата морска вода. Пак заради морето и по-бавното затопляне на водата, пролетта леко се забавя и затоплянето се случва едва през третата десетдневка на май. За този период времето във Варненско е по-хладно и по-дъждовно, отколкото в останалата част на страната.

Като цяло, обаче, валежите в района на Варна се оценяват сред едни от най-слабите в страната. Данните от климатичните наблюдения сочат, че най-много вали през юни и ноември (по около 50 л/м2), а най-малко дъжд пада през август и септември, когато валежите са не-повече от 30-32 л/м2 месечно.

Всичко това, разбира се, не изключва вероятността от аномални явления. Валежите през 2014 година са един от пресните примери за такова. Хидроложките справки, изготвени за дните около трагичния инцидент в квартал „Аспарухово“, сочат, че над града, в рамките само на три дни, са се излели дъждове, сумарно донесли по над 110-140 литра вода на квадратен метър. За сравнение, средномесечната норма на валежите за месец юни, е около 49 литра на квадратен метър. В добавка, седмици наред преди инцидента преваляванията бяха често явление.

Казано по-кратко, над Варна през 2014 година, се изля много вода. Но градът помни и още по-големи бедствия. На 20 август 1951 година Морската столица (която по това време се води град Сталин) буквално е потопена от аномално силен порой. Градът е връхлетян от лятна гръмотевична буря, която донася и невиждан проливен дъжд. Вали интензивно в продължение на над 9 часа. Носената на талази вода на няколко пъти се усилва до толкова, че са отчетени моментни стойности с интензитет от 3 литра вода на квадратен метър, излели се само за минута.

Дъждът продължава и на 22 август, като за двата дни в метеорологичната станция във Варна са отчетени сумарно 292 литра дъждовна вода на квадратен метър. По същото време в станцията, която измерва количеството на валежите в курорта "Св. Константин и Елена" са отчетени рекордните 389 литра на квадратен метър. За сравнение, средномесечната норма на валежите за Варна за месец август е 32 литра на квадратен метър.

По изчисления на метеоролозите, стихията от 21 и 22 август 1951 година е стоварила над града и района около 150 милиона кубически метра вода.

Щетите в Морската столица са сериозни. Под вода се оказват множество сгради. Пътните настилки в голямата си част са отнесени. Канализацията се запушва от огромните количества дъжд и дни наред улиците на града се превръщат в буйни реки.

Всъщност, пет години по-рано Варна отново е залята, макар и в по-малки мащаби.

След невиждания порой и потопа от август 1951 година, с цел да се предотвратят бъдещи подобни бедствия, започва залесяване на Франгенското плато, разположено северно от града. За около пет години са залесени терените по южните склонове на платото и над квартал Виница. Така се създава екосистема, която до голяма степен поема и преразпределя дъждовните води, като забавя отвеждането им към по-ниските части, където е разположен град Варна.

Шест години след трагедията във варненския квартал „Аспарухово“ е наложително да си дадем сметка, че уязвими за подобни бедствия са и други части на Морската столица. Освен това е задължително да си припомним, че причините за мащабните наводнения са основно две: задръстването на деретата, по които се оттичат дъждовните води – с отпадъци и незаконни строежи, както и изсичането на горите, с което се губи регулиращата роля на екосистемите в крайградската зона. Общинската работна група за установяване причините за наводнението в Аспарухово потвърждава тези опасения. От заключенията на институционалната проверка стана ясно, че в залесените след наводнението от 1951 години гори около Варна масово се провежда незаконна сеч. Сигнали за „безразборно изсичане“ са подавани от граждани за горски масиви в кварталите „Владислав Варненчик“ и „Аспарухово“. Комисията констатира още и „обезлесяване на склон под село Каменар“, „изсечени 1,5 дка гори от бор в квартал „Горна Трака“, че „залесената гора от бор на Франга баир към квартал „Възраждане“ отдавна не съществува“, и т.н.

Приордните стихии все още не подлежат на контрола ни. Можем, обаче, да се научим на отговорно и адекватно поведение. Нужно е само  да започнем да спазваме предписаното от нормативните актове, касаещи застрояването на градските и крайградските терени, и да не смятаме, че изсичането на пет дървета няма кой знае колко да навреди. Мнозина вероятно не си дават сметка, че при по-обилни валежи улиците на града поемат водите, които би могло да не стигат до ниските части, ако залесените площи около урбанизираните територии са повече.

Градът е сложна плетеница от системи, които могат да бъдат управлявани правилно. Експертите знаят как, затова е необходимо просто да се вслушваме в съветите им, макар понякога те да изискват разходването на повече средства.

Последиците от минали бедствия са за да се учим и да не упорстваме в повтарянето на едни и същи грешки. Глупаво е. И не рядко коства човешки животи.

CHF CHF 1 1.83784
GBP GBP 1 2.16102
RON RON 10 4.04306
TRY TRY 10 2.51576
USD USD 1 1.727