Единният пазар на Европейския съюз е мощен икономически инструмент, но все още не разгърнал пълния си потенциал. За да се случи това, са необходими по-добра координация между държавите и значителни инвестиции, които да задълбочат интеграцията му и да бъдат подкрепени от по-силен европейски бюджет. Това посочиха експертите от Международния валутен фонд (МВФ) Джей Йо и Александра Фотиу по време на започналите във Вашингтон годишни срещи на МВФ и Световната банка, цитирани от БТА.

Според анализа им, растежът на компаниите в Европа и способността им да се възползват от възможностите на единния пазар са ограничени от редица фактори — различни национални регулации, сложни правни режими, труден достъп до финансиране, бюрократични пречки при наемане на служители от други страни в ЕС и високите и непредвидими енергийни цени.

За преодоляването на тези пречки експертите очертават четири ключови посоки за реформи - както на европейско, така и на национално равнище.

Първо, те препоръчват създаване на единен правен режим, който да улесни разрастването на компаниите и да надгради над националните законодателства. Второ, да се подобри достъпът до финансиране чрез насърчаване на венчър капитала и по-гъвкави регулации за инвеститорите, като същевременно се намали зависимостта от банковото кредитиране, което често не обслужва добре малките и иновативни фирми.

Трето, МВФ препоръчва да се улесни мобилността на работната сила в ЕС - например чрез дигитализация на признаването на професионални квалификации и по-лесно прехвърляне на трудови и социални права между страните членки. Четвъртата посока е енергийната сигурност - инвестиции в енергийна инфраструктура, възобновяеми източници и разширяване на трансграничните електропреносни връзки, което ще спомогне и за по-ниски и стабилни цени на енергията.

Според МВФ, ако тези реформи бъдат реализирани, икономиката на ЕС може да нарасне с поне 3% през следващото десетилетие - в сравнение с настоящите прогнози за около 1% годишен растеж. Ползите обаче вероятно ще се усещат различно в отделните държави в зависимост от тяхната икономическа структура.

Експертите подчертават, че многогодишният бюджет на ЕС - т.нар. Многогодишна финансова рамка (МФР) - е ключов инструмент за постигането на тези цели, тъй като осигурява средства за координация на националните реформи и за финансиране на общоевропейски проекти.

В новата МФР, която ще обхване периода 2028-2034 г., МВФ препоръчва инвестициите в европейски обществени блага - като отбрана, чиста енергия и иновации - да се удвоят от сегашните 0,4% до 0,9% от БВП на ЕС. Това ще изисква значително увеличение на бюджета, ако не се съкращават вече съществуващи програми.

Дори и това увеличение обаче няма да е достатъчно, затова МВФ настоява част от нужните средства да бъдат осигурени и от частния сектор. За по-голяма ефективност на финансирането се предлага то да бъде обвързано с постигнатите резултати, а не с предварително зададени критерии.

Освен това експертите предлагат модернизиране на стратегията за финансиране на ЕС - например чрез въвеждане на редовно съвместно поемане на дълг или чрез нови източници на приходи, като такси от търговия с въглеродни емисии и използване на трансгранична инфраструктура