МВФ призова България към по-строга фискална политика и повече използване на изкуствения интелект.

България трябва да търси начини да намали бюджетния дефицит, който е 5 процента от брутния вътрешен продукт, и да изгради фискални буфери срещу по-честите външни шокове. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интервю в края на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

По думите ѝ еднократни фискални мерки, включително предложенията за данък върху свръхпечалбите, могат да помогнат, но не представляват системно решение. За да има устойчиви буфери, приходната политика трябва да осигурява средства за трайните нужди на бюджета, посочи Георгиева. Тя допълни, че това е необходимо не само за България, тъй като външните сътресения вече се случват по-често.

Годишните срещи в Банкок се проведоха на фона на оценката на МВФ, че световната икономика запазва устойчивостта си, но натрупващите се рискове ограничават способността ѝ да поема нови удари. Георгиева предупреди, че инфлацията вероятно ще остане по-висока за по-дълго време.

Сред причините тя посочи високите цени на енергоносителите, които вероятно ще се запазят, нарастващите разходи за отбрана, продължаващото търговско напрежение и по-голямото търсене, свързано с изкуствения интелект. Инфлацията е данък върху хората с ниски доходи, защото те я усещат най-силно, отбеляза управляващият директор на фонда.

Според Георгиева паричната политика трябва да бъде по-ограничаваща, за да не се допусне ново ускоряване на цените. Тя очаква Европейската централна банка да повиши още лихвите си заради инфлацията. Фискалната политика също трябва да бъде внимателна, тъй като по-големите бюджетни разходи при висока инфлация създават допълнително търсене и натиск върху цените.

В октомврийската си прогноза МВФ понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. до 2,6 процента при 2,8 процента в априлската прогноза. За 2027 г. фондът повиши очакването си от 2,5 на 2,7 процента.

Георгиева заяви, че България трябва да преосмисли и политиката по доходите и данъците в условията на бързо развитие на изкуствения интелект. Според нея предстои да се обсъжда кого, как и в какъв размер да се облага в икономика, в която технологиите променят съотношението между капитала и труда. Тя определи това като важна тема за устойчивостта на публичните финанси през следващите години.

По повод променената среда за сигурност Георгиева каза, че периодът след края на Студената война, когато държавите се възползваха от сравнително ниските разходи за отбрана, е приключил. Руското нападение срещу Украйна и събитията в Близкия изток показват, че светът е по-сложен, многополюсен и несигурен. Страните вече не могат да изграждат политиките си с предположението, че мирът ще се запази.

Това означава, че ще са нужни повече средства за отбрана. За Европа е по-ефективно да увеличава разходите съвместно, вместо всяка държава да действа самостоятелно, посочи Георгиева. МВФ препоръчва по-голям европейски бюджет, чрез който държавите да финансират заедно общите си приоритети. По думите ѝ Европа все още не осъзнава напълно, че тези промени са дългосрочни и изискват приспособяване към новата среда.

Кристалина Георгиева коментира и мястото на България в развитието на изкуствения интелект. Страната има добре развит сектор на информационните технологии и добра цифрова инфраструктура, а хората имат достъп до интернет. Това създава добра основа за участие във веригите на доставки, но България няма да бъде производител на най-напредналите модели на изкуствен интелект.

По-важно от производството или доставката на такива технологии е тяхното използване за повишаване на производителността на труда, подчерта тя. България трябва да подобри подготовката на хората и да преобразува образователната си система, за да отговори на променящата се икономика.

Според Георгиева има още работа и по разпространението на изкуствения интелект сред малките предприятия и държавните структури. България и Европа изостават от Съединените щати по производителност на труда, а Европа е спаднала до 70 процента от равнището на доходите в САЩ. По-широкото използване на новите технологии във всеки бизнес и във всяка държавна структура е необходимо за повишаване на конкурентоспособността. България разполага с добра основа, но трябва да я използва за трансформация на цялата икономика.