Само за 10 дни шест кораба са били атакувани в Черно море, като нападенията вече засягат въздушното пространство и териториалните води на държави от НАТО. Ескалацията създава рискове за корабоплаването, регионалната сигурност и световните доставки на храни.

Екипажът на българския ферибот „Диоскурия“ е разбрал за атаката срещу товарния кораб „Алфа Ватан“ в ранните часове на 6 октомври. Експлозията е била чута на около 70 морски мили от Бяла, в изключителната икономическа зона на България. Турският кораб е пътувал към румънското пристанище Сулина и според описанието е бил поразен от предполагаеми руски въздушни и морски дронове.

Когато „Диоскурия“ е пристигнал на мястото, екипажът му е открил преобърната спасителна лодка и спасителни жилетки във водата. От десетимата моряци на борда на „Алфа Ватан“ обаче не е имало следа.

Шест дни по-късно дронове са ударили и кораба „ХС Дигнити“ край българското крайбрежие. При атаката са загинали 11 членове на екипажа. До четвъртък нападенията са достигнали въздушното пространство и териториалните води на Румъния. Два химически танкера – „Уайн Трейдър“ и „Яра Джей“ – са били атакувани и обхванати от пламъци, а седем моряци са останали в неизвестност. Сред шестте атакувани плавателни съда са още „Ейбъл“ и „Челси-3“.

Докато международното внимание е насочено към опасностите за моряците в Ормузкия проток, през последните месеци Черно море се е превърнало в по-опасен маршрут. За седмица и половина там са загинали повече моряци, отколкото американски военнослужещи през цялата война с Иран.

Застрахователната компания и анализатор на рисковете „Амбри“ предупреждава, че не се вижда край на заплахите за товарното корабоплаване, включително за корабите, превозващи зърно и петрол. Застрахователните премии за преминаване през акваторията са се увеличили рязко.

Старшият анализатор на „Амбри“ Томаш Алекса отчита значително зачестяване на атаките от юли насам. По оценки на компанията руските сили са отговорни за 80% от тях. Според него последните жертви са свързани и с т.нар. двойни удари – едновременно използване на въздушни и надводни дронове. Надводните апарати често носят до половин тон взривно вещество, а по-малките плавателни съдове, които основно използват каналната система на Дунав, потъват бързо.

„Атаките срещу търговски кораби в Черно море не са нещо ново, но наблюдаваме ескалация както по отношение на броя им, така и на географския им обхват“, заявява Алекса. По думите му профилът на атакуваните кораби не се е променил – това са плавателни съдове, които търгуват с Украйна. Той смята, че целта на Русия е да ограничи износа на украинско зърно и селскостопанска продукция.

Броят на корабите, посещаващи украински пристанища, е намалял рязко. Застраховките са поскъпнали, а моряците и корабните оператори все по-често избягват Черноморския басейн, включително когато плавателните съдове нямат връзка с украински товари. От началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. са регистрирани над 60 смъртни случая сред моряци в Черно море, като по-голямата част от тях са през последната година.

През септември Съвместният военен комитет, който представлява лондонския застрахователен пазар, е разширил зоните с висок риск така, че да обхванат целия басейн, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.

Заплахата се разраства и извън самото море. Атаките срещу украинските черноморски пристанища са се увеличили значително през последната година. Експерти свързват ескалацията с разширяването на украинските удари срещу руския „сенчест флот“ от петролни танкери. В отговор Русия е засилила атаките срещу украински товарни кораби, превозващи селскостопанска продукция, която е важен източник на приходи за Киев.

Преместването на маршрутите по-далеч от бреговете е променило и характера на заплахата – от морски мини към дронове с все по-голям обсег. След потъването на „Алфа Ватан“ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заявява, че търговски кораби и невинни екипажи са подложени на атаки и вече има загинали хора в морето.

Пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа старшият британски военен съветник полковник Джоби Римър предупреждава, че нападенията срещу цивилни плавателни съдове могат да нарушават международното хуманитарно право и Конвенцията на ООН по морско право. По думите му атаките, които не разграничават военни цели от цивилни кораби или могат да причинят прекомерни случайни вреди на цивилни лица и плавателни съдове, спрямо очакваното военно предимство, могат да са в нарушение на тези норми.

Римър подчертава, че всяка атака увеличава риска за екипажите от всички националности, повишава застрахователните разходи и ограничава доставките на храни. Той определя стабилните и сигурни морски маршрути като общо благо.

Корабни оператори предупреждават за по-широките последици за търговията в Черно море, включително за българските пристанища. Собственикът на корабната агенция Тодор Георгиев заявява, че регионът е застрашен да се превърне в „мъртва зона“. Той отхвърля твърденията, че атакуваните кораби превозват оръжия за Украйна, като посочва, че оръжия не се транспортират до страната през Черно море.

Българският премиер Румен Радев определя атаките в близост до териториалните води на страната като „абсолютно неприемливи“. Българските власти призовават Европейския съюз и НАТО да подкрепят усилията за засилване на сигурността и работят с Турция и Румъния за подобряване на регионалната защита.

Властите отказват да посочат Русия като отговорна за атаките, но заявяват, че няма логика Украйна да напада собствените си товарни пратки. Радев казва, че няма ясни и категорични доказателства, които да позволят отговорността да бъде приписана на едната или другата страна, но според логиката от случващото се печели Руската федерация.

С приближаването на ударите срещу корабоплаването до границите на НАТО се увеличават и предизвикателствата пред сигурността на алианса. Обсъжда се възможността засегнатите държави да задействат член 4 от Северноатлантическия договор – процедура за официални консултации, когато съюзник смята, че териториалната му цялост, политическата му независимост или сигурността му са застрашени. Това е стъпка преди евентуалното прилагане на член 5 за колективна отбрана.

Член 4 е бил задействан два пъти във връзка с войната в Украйна – непосредствено след руското нахлуване през 2022 г. и от Полша през 2025 г., след като руски дронове са нарушили въздушното ѝ пространство.

В четвъртък генералният секретар на НАТО Марк Рюте се е срещнал с Румен Радев и румънския президент Никушор Дан, за да обсъдят сигурността в Черно море. Рюте заявява, че НАТО ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съюзниците си в региона и при необходимост ще адаптира мерките си за възпиране и отбрана.

Ескалацията крие и риск от нова глобална продоволствена криза. Украйна и Русия са сред големите износители на зърно, както и Румъния. Румънският външен министър Оана Цою определя Черно море като жизненоважна артерия за световните доставки на храни, но посочва, че през последните месеци то е най-смъртоносното море по броя на загиналите моряци. Според нея са необходими по-големи инвестиции във възпиране и отбрана.

Директорът по морска безопасност в Международната морска организация към ООН Дамиен Шевалие предупреждава за дългосрочните последици за корабоплаването от конфликтите в Украйна и Близкия изток. С нарастването на жертвите в Черно море, Червено море и Ормузкия проток професията на моряка се е превърнала в опасна, тъй като екипажите не са обучени да се справят със заплахи, произтичащи от по-широки проблеми със сигурността и геополитическата обстановка. По думите му безпрецедентен е не само броят на инцидентите, а и моделът, при който корабоплаването се превръща в целенасочен инструмент за геополитически натиск.