Правителството планира почти 2 млрд. евро допълнителни приходи.

Правителството е подготвило бюджетния план за 2027 г., който предвижда нови данъци, по-високи осигурителни прагове и засилен контрол върху събираемостта. Очаква се мерките да осигурят близо 2 млрд. евро допълнителни приходи. Разчетите са изпратени в Брюксел, както изискват правилата за държава от еврозоната.

Най-големият еднократен приход се очаква от данък върху свръхпечалбите. Предвидени са около 800 млн. евро от облагане на банки, застрахователи, телекоми, големи хранителни вериги, обменни бюра и компании за бързи кредити. До 30% от дължимия данък ще може да бъде преотстъпвано, ако банките използват средствата за поддържане на резерви, а останалите компании ги насочат към реинвестиции.

Увеличението на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро, както и повишаването на минималните осигурителни прагове, трябва да донесе още 461,8 млн. евро. По-високите акцизи върху тютюневите изделия и свързаните с тях приходи от ДДС са оценени на 220,2 млн. евро. Други 120 млн. евро се очакват от новите правила за регистрация по ДДС при сделки с имоти. Регистрацията ще бъде задължителна за хората и компаниите, които продават жилища в новопостроени сгради в рамките на една година.

Допълнителни постъпления са заложени от промените при ваучерите за храна, по-високите хазартни такси, увеличението на толтаксите и мерките срещу укриването на данъци. Запазва се планираният акциз за автомобили с мощност над 340 конски сили, но в разчетите не е посочен очакваният приход от него.

Ваучерите за храна ще достигнат 200 евро месечно. Първите 100 евро ще се признават за разход, а върху останалата сума ще се дължи 7% данък. Очакваните постъпления от тази промяна са 55 млн. евро.

Планът не предвижда драстично съкращаване на разходите. Най-голям ефект се очаква от реформа в ТЕЛК, която чрез оптимизация и по-добър контрол трябва да намали разходите с 228,7 млн. евро. Свиването с 10% на средствата за персонал в бюджетната сфера, започнало още тази година, трябва да доведе до икономии от 163,2 млн. евро. Намаляването на числеността в силовите ведомства е оценено на 200,5 млн. евро.

Приходите на сектор „Държавно управление“ ще намалеят като дял от брутния вътрешен продукт от 38,4% на 36,1%, а разходите – от 43,4% на 40,4%. Най-големите разходни пера ще останат социалните плащания, възнагражденията в бюджетния сектор и здравеопазването.

В резултат на мерките се очаква дефицитът да се свие от 5% от БВП през тази година до 4,3% през 2027 г. Този резултат обаче остава над изискваните 3%, необходими за прекратяване на процедурата по свръхдефицит, започната от Европейската комисия срещу България. Разходите за субсидии трябва да намалеят с 542 млн. евро, докато обслужването на държавния дълг ще продължи да поскъпва и ще достигне 1,1% от БВП.

За покриване на дефицита и през 2027 г. се предвижда поемане на значителен нов дълг. Той трябва да достигне 40,6 млрд. евро в края на тази година и 47,1 млрд. евро в края на 2027 г. Увеличението се свързва не само с дефицита, но и с рефинансирането на стари задължения, по-високите разходи за отбрана и капитализацията на държавни дружества.

Заради конфликтите и геополитическата обстановка разходите за отбрана са планирани на 3,428 млрд. евро, или с над 40% повече. Сред инвестиционните проекти са доставка на самолети F-16 Block 70, средства за тяхната поддръжка, въоръжение и обучение, както и придобиване на многофункционален патрулен кораб за Военноморските сили. Предвидени са още бойна техника, зенитноракетни комплекси, ракети за противовъздушната отбрана и други доставки. Разчетено е увеличение и на разходите за персонал и текущи дейности в сектор „Отбрана и сигурност“, но конкретен размер не е посочен.

Правителството обяснява неспазването на европейските препоръки за ограничаване на разходите с късното приемане на бюджета за 2026 г. и с натрупани дисбаланси през предходните години. Европейската комисия има срок до 30 ноември да оцени съответствието на бюджетните политики на държавите с фискалните правила на Европейския съюз.

Според финансовите разчети комбинацията от значителен ръст на приходите и нетно свиване на разходите ще подобри фискалното салдо с над 2 млрд. евро през 2027 г.

Доходите се очаква да продължат да растат, но по-бавно. Компенсацията на един нает се прогнозира да се увеличи с 6,2% през 2027 г. при 8,5% през 2026 г. Този показател отразява разходите за труд и не представлява пряка прогноза за ръста на средната заплата. При по-ниска инфлация покупателната способност може да се подобри.

Средногодишното поскъпване се очаква да бъде 4% през 2027 г. при близо 5% през 2026 г. Инфлацията в края на следващата година спрямо януари се прогнозира на 2,6%. В основата на очакванията е постепенно поевтиняване на енергията. Средната цена на петрола може да бъде 80,5 долара през 2027 г. при 90,9 долара през тази година, а международните цени на природния газ също се очаква леко да намалеят. Храните обаче вероятно ще продължат да поскъпват заради по-високите разходи за производство, торове и енергия.

Бюджетът е изготвен при очакване за забавяне на икономическия растеж. След прогнозирано увеличение на БВП с 3% през 2026 г. се предвижда растежът през 2027 г. да бъде 2,5%. Частното потребление ще продължи да нараства, но с по-умерен темп – 4,6% при 6,4% през тази година. Реалното увеличение на правителственото потребление се очаква да бъде само 0,1%.

След прогнозирания ръст от 19,7% на заемите за домакинствата през 2026 г. темпът им на увеличение трябва да се забави до 14,9% през 2027 г. Това ще се усеща най-вече при ипотечните кредити заради очакваното успокояване на имотния пазар. Финансирането ще остане сравнително благоприятно, тъй като не се очаква повишение на лихвите. За кредитите за предприятията е предвиден ръст от 10,5%.

Износът на стоки и услуги трябва да се увеличи с 3,7% след почти нулев ръст през 2026 г. Вносът ще нарасне с 3,8% при 7,2% през настоящата година. Като положителен фактор се посочва постепенното възстановяване на европейската икономика и засиленото външно търсене.

Пазарът на труда се очаква да остане сравнително стабилен, макар възможностите за разширяване на заетостта постепенно да се изчерпват. Броят на заетите може да се увеличи само с 0,2% през 2027 г., а безработицата да остане 3,4%. Все по-важни ще бъдат включването на икономически неактивните хора в пазара на труда и привличането на работници от чужбина.