Депутатът от „Прогресивна България“ Стоян Тричков заяви, че протестите на КНСБ са съгласувани с ГЕРБ и ДПС. Коментарът му беше направен на фона на националната кампания на синдиката за по-високи доходи и спора около бюджета за 2027 г.

Исканията на протестиращите за по-високи доходи са справедливи, но предложените параметри в бюджета отразяват възможностите на държавата в момента. Това заяви народният представител от „Прогресивна България“ Стоян Тричков в "Тази събота и неделя".

Той коментира настояванията за увеличение на минималната работна заплата до 690 евро и за 10% ръст на възнагражденията в бюджетния сектор. По думите му предложението за минимална заплата от 660 евро е в рамките на договорения през лятото механизъм за определяне на нейния размер.

„Странно е, че тези, които участваха в разговорите за определяне на формула за минимална работна заплата през лятото, днес изразяват несъгласие с това, в което те са участвали като решение“, посочи Тричков. Той уточни, че тогава е бил определен диапазон между 620 и 672 евро, в който попада и предлаганото възнаграждение от 660 евро.

„Но аз трябва да кажа, че исканията на протестиращите са справедливи. Съгласен съм, че доходите на този етап не отговарят на това, което е справедливо“, заяви депутатът.

Тричков обвини синдикалното ръководство в политическо влияние Народният представител постави под въпрос мотивите зад протестите, като заяви, че според него те имат и политически измерения.

Той отправи критики към президента на КНСБ Пламен Димитров и направи връзка между протестните действия и политически фигури.

„Няма как да не виждам политическо влияние“, заяви Тричков. Той посочи като аргумент предполагаема връзка между Димитров и Йордан Цонев, когото определи като бивша дясна ръка на Делян Пеевски.

Водещият отбеляза, че Капитанов е отрекъл тази информация.

 В отговор Тричков призова тя да бъде проверена и самият Пламен Димитров да отговори дали Цонев го съветва за действията му.

Депутатът обърна внимание и на съвпадението във времето между два различни протеста, като изрази мнение, че то не е случайно. Той обаче призна, че няма допълнителна информация за евентуална координация между тях.

В разговора беше припомнено и твърдението на представител на КНСБ, че синдикатът е организирал десетки протести срещу предишни правителства, включително срещу кабинета на Росен Желязков. Тричков отговори, че самият факт на провеждането на протести не доказва или опровергава тезата му за политическо влияние. „Но внушението, че бюджетът, който сега предлагаме, е антисоциален, това е абсурдно внушение заради фактите, които ви изброихте точно в социалната сфера“, заяви депутатът.

Какви увеличения на доходите предвижда бюджетът?

Тричков защити предложенията за социални разходи, като изброи планираните увеличения на възнагражденията и помощите. По думите му в бюджета са заложени 5% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, 7,5% ръст на възнагражденията на учителите и 8% увеличение на пенсиите. Той посочи още, че обезщетението за отглеждане на дете през втората година трябва да се повиши от 400 на 450 евро. Предвидени са също данъчни облекчения за семействата с деца и увеличение на детските надбавки. Тричков подчерта, че усилията са насочени към подкрепа на младите хора, семействата, майките, студентите и учениците, както и на младите лекари.

„Не се плашим от протести. Протестите са една естествена част от обществения живот. И ние сме готови да чуем всяко едно аргументирано мнение“, заяви той. Депутатът обаче подчерта, че предложените параметри са възможното решение към момента, като целта е да се стабилизират публичните финанси и да се подкрепят най-уязвимите групи.

Ще отпадне ли данъкът върху свръхпечалбите?

В интервюто беше поставен и въпросът дали „Прогресивна България“ изпълнява предизборното си обещание да не повишава данъците, след като в бюджетните предложения присъстват промени в данъчното облагане. Тричков заяви, че основните данъци не се променят, и защити предлагания данък върху свръхпечалбите.

По думите му мярката е насочена към големи икономически сектори, сред които търговските вериги, телекомуникационните компании и банките, които през последните години са реализирали значителни печалби. Той обясни, че за база се взема средната печалба за последните пет години, към която се добавят 20%. Частта от печалбата над този праг ще бъде облагана със ставка от 33%.

„Това е една солидарност с хората, която се предвижда тук с този данък от 33% на свръхпечалбата“, посочи Тричков. На въпрос дали очаква мярката да срещне съпротива от Европейската комисия и дали евентуалното ѝ отпадане би създало сериозен проблем за бюджета, депутатът отговори: „Предстои да разберем.“

„Време е лозунгарството в политиката да приключи“

Тричков коментира и атаките срещу търговски кораби в Черно море, както и критиките към реакцията на българското правителство. Той отхвърли твърденията, че държавата не е проявила достатъчна твърдост, и разкритикува бивши външни министри, които според него обвиняват правителството за случващото се в региона.

„Време е лозунгарството в политиката да приключи. Особено когато се касае до национална сигурност, защото това е опасно“, заяви депутатът. По думите му не е правилно да се внушава, че ударите срещу кораби в Черно море са директни атаки срещу България, нито че българското правителство носи отговорност за това, че не ги е предотвратило.

Тричков подчерта, че корабите се намират близо до българското крайбрежие и представляват риск за сигурността на корабоплаването и доставките на стоки. Според него обаче е необходимо да се прави разлика между опасностите за страната и твърденията, че самата България е обект на нападение.

„Русия нахлу в Украйна и нападна Украйна“

В разговора беше засегнат и въпросът дали депутатът има притеснения да определи Русия като агресор във войната с Украйна.

„Нямаме никакво притеснение. И аз нямам лично никакво притеснение да казвам истината. А тя е, че през 2022 година Русия нахлу в Украйна и нападна Украйна“, заяви Тричков. Той припомни, че руското нахлуване е било осъдено като агресия и от тогавашния президент Румен Радев.

В същото време депутатът посочи, че войната има своя предистория, свързана със събитията в Украйна през предходното десетилетие. Тричков уточни, че тази предистория не оправдава руската агресия, но според него е необходима, за да бъде разбрана по-широката картина на конфликта.

„И ние трябва да си даваме ясна сметка, че не е черно-бяла ситуацията по отношение на тази война“, коментира той. Според депутата прекратяването на военните действия няма да бъде постигнато само с политически декларации и определения, а чрез ефективни преговори и дипломация.

„Войната няма да спре, когато кажем кой е агресорът. Войната ще спре тогава, когато започнат да се провеждат ефективни преговори и се наблегне на дипломацията“, заяви Тричков.

Той призова Европейският съюз да има по-активна роля в търсенето на дипломатическо решение, като изрази критики към продължаващото предоставяне на финансова и военна помощ за Украйна. Според него конфликтът води до все повече жертви и икономически щети за Европа.