Проф. Михаил Константинов, Trud.bg

Твърдението, че у нас се произвеждат свободни и честни избори (free and fair elections) предизвиква искрено изумление и смях у просветената публика. У непросветената не предизвиква. Аз обаче твърдя, че вече 34 години у нас изборите са свободни и честни. Разбира се, в сравнение с другите демократични държави. В сравнение със Северна Корея не са, защото не са сравними. Също така твърдя, че от създаването си през 1885 г. Обединена България само е печелила територии, което не съответства на мазохистичното твърдение, че сме били непрекъснато в някакви катастрофи, при това национални. Последното твърдение е тривиално доказуемо.

През 140-годишния период след Обединението България увеличи територията си с почти 20%. През същия период няколко империи не просто намалиха териториите си, а направо изчезнаха. Британската империя пък загуби 99% от територията си. Правилно сте прочели, 99 процента са загубите на гордия Албион. Прието е обаче, че увеличение с 1/5 е катастрофа, а намаление от 100 (сто!) пъти не е. Имам висше образование, докторат и професура по математика, но това не го разбирам и отказвам да го разбера.

У нас точно преди 34 години, на 13 октомври 1991 г., се произведоха едновременно двата най-сложни избора: местни и парламентарни. Произведоха се добре, макар и не перфектно. То и нищо на този свят не е перфектно. Тези избори не бяха оспорени. Избрано беше 36-то Народно събрание, което не изкара пълен мандат, но пък излъчи два кабинета (на Филип Димитров и на Любен Беров). Нещо, което 15 на брой парламента след това не направиха, като само 3 от тях изкараха пълен мандат.

Преди 34 години беше създадена българската изборна технология, която включва пълно документиране на резултатите от изборите секция по секция и партия по партия. И днес всеки може да види как са гласували неговите съвременници и неговите родители. Децата и внуците му също могат да видят това, макар че едва ли ще им е интересно. Тази българска технология беше възприета и в други държави.

В продължение на 30 години до 2021 г. българската изборна машина работеше добре, макар и не перфектно. Недействителните гласове на парламентарни, европейски, президентски и кметски избори бяха около 2-3% и само веднъж надхвърлиха 4%. Също така само на два избора за общински съветници те достигнаха 15%, което е недопустимо, но изцяло се дължеше на любимите на градската десница преференции. Накрая дойде мрачният период след 2021 г., когато знайни и незнайни ентусиасти се гавриха с Изборния кодекс, докато го направиха на парцал. Машините са само щрих в цялата тази изборна вакханалия.

Въпреки всичко в България изборите са свободни и честни. Или пък, ако не са такива, то какви са изборите в САЩ? Където масово гласуват мигранти без документи, т. е. не американци, както и масово се пускат гласове по пощата, като никой не контролира кой и какво пише по бюлетините и как ги праща.

У нас с право се възмущават, че някъде в провинцията комисиите дращят по бюлетините и генерират несъществуващи преференции. Тези възмущаващи се граждани вероятно ще получат удар, ако някои им стовари отнякъде хиляди чували с бюлетини, попълвани незнайно къде и незнайно от кого. А то е даже много знайно, попълвани са от дилърите директно, да не се ангажират с излишен труд избирателите от махалите и да не стават грешки. Така че изборите у нас са свободни и честни. Поне в сравнение с някои от утвърдените демокрации./"Труд"