Според автора Мелания Тръмп е работила пряко с руски и украински представители, за да стане възможна хуманитарната мисия в Олешки. Договореността е продължение на предишните ѝ усилия за връщането на украински деца, които Русия е отделила от семействата им след началото на пълномащабната инвазия.

Де Бретън-Гордън подчертава контраста между действията на първата дама и публичната реторика на американската администрация.

„Докато президентът и министърът му на отбраната Пийт Хегсет предпочитаха войнствената реторика и демонстрацията на военна сила, първата дама тихо се занимаваше с нещо съвсем различно – хуманитарна дипломация, която доведе Русия и Украйна до масата за преговори“, пише анализаторът.

Той определя постигнатата договореност като значим хуманитарен резултат, особено предвид рисковете, съпътстващи подобна операция в окупирана територия.

Според автора действията на Мелания поставят въпроса дали именно тя, а не съпругът ѝ, би могла да бъде разглеждана като кандидат за отличието. Доналд Тръмп многократно е заявявал, че заслужава Нобелова награда за мир, като изтъква ролята си в прекратяването на различни международни конфликти.

„Ако догодина в Осло Мелания бъде разглеждана като кандидат за Нобеловата награда за мир, това би било ирония, която, подозирам, мнозина ще оценят. Съпругът ѝ никога не е крил желанието си да получи това отличие. Но може би най-голямата награда, която тя би могла да му донесе у дома, ще бъде нещо много по-ценно – урок за президента, че мирът е въпрос на човечност, а не на лична слава“, отбелязва де Бретън-Гордън.

Тръмп и амбициите за Нобелова награда

По време на втория си президентски мандат Доналд Тръмп неведнъж публично е заявявал, че заслужава Нобеловата награда за мир. Той се позовава на усилията си за прекратяване на няколко войни и е изразявал недоволство от перспективата да не бъде отличен.

Американският президент е получавал номинации от представители на различни държави и не е крил желанието си да бъде сред лауреатите.

През 2025 г. наградата беше присъдена на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо, а не на Тръмп, което предизвика публичното му разочарование. През октомври 2026 г. американският президент отново реагира остро, след като отличието беше присъдено на друг лауреат – Наванетхем Пилай. Тръмп заяви, че САЩ са били лишени от заслужено признание, определи решението като унизително и отправи критики към Нобеловия комитет.

Хамиш де Бретън-Гордън поставя акцента върху различния подход на Мелания Тръмп, чиито контакти с представители на Русия и Украйна са насочени към конкретни хуманитарни въпроси, включително съдбата на украинските деца и цивилното население в окупираните територии.