От Фейсбук профила на Мариела Нордел

Тези от вас, които лично ме познават, знаят, че обичам да посещавам ресторанти и заведения, както и че съм живяла на 5 от седемте континента, но такова чудо като в гръцките ресторанти не бях виждала!

Първия път го отдадох на непрофесионализъм. Втория път - на лошо възпитание, но, когато пак ми се случи вече за трети, четвърти, пети... път, разбрах, че си е гръцки обичай.

Сервитьорът или собственикът ти се цопват край масата и се почва един безкраен речтатив, без да ги интересува на теб интересно ли ти е, какъв е повода, заради който сте в заведението им, и дали на останалите им е приятно.

Отиваме с един приятел преди време на романтична вечеря и след дежурното “всичко наред ли е? Имате ли нужда от нещо? Храната вкусна ли е?”, сервитьорката почва разпит кой от къде е. Оказа се, че е от едно село, от което е и някаква съученичка на кавалера ми. Като се почна една логорея… на 20 минута аз тактично се изнесох от масата. Следващ случай - отиваме две двойки в изискан ресторант. Сервитьорката - сестра на собственичката, която била и лесбийка художничка. Половин час трябваше да изслушаме историята й, както и каква гениална художничка е, и обезателно да сме посетили галерията й (на втория етаж на ресторанта).

Друг случай -  събираме се по-голяма компания в таверна на плажа. Собственикът е приятел на един от групата ни. Отново по гръцки обичай ни се тръсна край масата и си приказва към 40 минути с познатия. Цялата маса мълчим и му слушаме излиянията.

Но, последния случай, на който станах свидетел, надмина всичко. Още щом видях управителката на ресторанта в свински тръст да припка към нашата маса, защото беше приятелка на един от нас, знаех какво ще се случи и грабнах телефона. Разговорът ми продължи 27 минути. След това се разходих до отсрещния супер, помотах се из щанда за сувенири и купих една кока кола за вкъщи. Върнах се в ресторанта, оная още висеше на масата ни и се раздаваше. Рядко имам главоболие, но този път главата ме цепеше. Идеше ми да грабна парче пита и да й запуша устата. Трябваше още 15 минути да издържа словесната диария…

Някой от живеещите в Гърция може ли да ми обясни на какво се дължи този ресторантьорски феномен? Аз не мога да го разбера и никъде другаде по света не съм виждала подобна простотия!