Трябва широк дебат в обществото с участието на религиозната общност, организации и институции, коментират от правосъдното министерство

Едно решение от 5 септември на Европейския съд по правата на човека, което задължи България да създаде правна рамка за хомосексуалните партньорства, върна на дневен ред темата, по която у нас мнозинството предпочита да си затваря очите.

Решението е задължително и влиза в сила след 3 месеца. Кога и как обаче страната ни ще го изпълни, е трудно да се прогнозира. За сравнение - на България ѝ бяха нужни 14 години, за да се съобрази с решението на съда в Страсбург по делото “Колеви срещу България” за контрола на главния прокурор. Магистратите се произнесоха през 2009-а, а механизмът за разследване на обвинител №1 бе приет това лято.

Със сигурност обаче може да се прогнозира, че докато държавата обмисля какви законови промени може да въведе, делата от засегнати двойки в Страсбург ще се множат. С колко, не е ясно, защото няма статистика колко еднополови двойки искат административните съдилища да признаят партньорствата им. Само ЛГБТ организацията “Действие” имала около 10 висящи производства за признаване на бракове.

“След решението получаваме много запитвания за регистриране на вече сключени бракове между българи в чужбина. Така че очакваме броят на делата бързо да нарасне”, обясниха от правния екип на ЛГБТ организацията. Именно те спечелиха в Страсбург делото на Лилия Бабулкова и Дарина Коилова. Двете се женят през есента на 2016 г. във Великобритания. Шест месеца по-късно от район “Люлин” отказват да признаят брака им - според конституцията това е невъзможно, тя признава само този между мъж и жена. Следват поредица от дела в административния съд в София и Върховния административен съд (ВАС), които също отхвърлят иска. Така двете жени стигат до Страсбург.

Решението, обявено на 5 септември, не е изненадващо. То следва трайната практика на съда по казуса с еднополовите партньорства.

“То създава задължение на държавата да го изпълни и това включва вземането на общи мерки. Следва да се създаде правна рамка, с която да признае и обвърже със съответните правни последици еднополовите партньорства”, заявиха пред "24 часа" от правосъдното министерство. И потвърдиха, че решението трябва да влезе в сила след 3 месеца. Съдът в Страсбург не задължава България да разреши еднополови бракове, което конституцията така или иначе не позволява.

Той посочва, че трябва сами да преценим как да се изпълни задължението - дали да регулираме фактическото съжителство, или да позволим лица от един пол да сключват граждански съюз или брак. А това означава, че идва времето, в което т.нар. фактическо съжителство, в което живеят не малка част от българите, да бъде “облечено” в правна рамка.

Всъщност фактическото съжителство не дава никакви права и защита и на хетеросексуалните двойки. Просто такова понятие в Семейния кодекс няма.

“В България периодично се поставя въпросът за регулиране на фактическото съжителство в Семейния кодекс”, припомниха от правосъдното министерство.

Такава възможност е обсъждана при приемането му през 2008-2009 г., но е отхвърлена.

Най-разгорещените дебати при приемането на кодекса преди 14 години са именно по темата за узаконяване на фактическото съжителство. Текстът минава на първо четене въпреки отрицателното становище на Светия синод, Главното мюфтийство, католическата църква и евангелските църкви.

Той обаче се струва твърде либерален и на депутатите, още повече че приемането на кодекса е съпътствано от постоянни протести на привърженици на традиционното семейство, скрепено с граждански брак. Така, когато се стига до гласуване на фактическото съжителство на второ четене, мнозинството народни представители са против.

Фактическото съжителство обаче присъства в няколко други закона.

Любопитен детайл е, че в тях не се говори за мъж и жена, а партньорите са споменати като “лицата”, тоест и еднополови са длъжни да ги спазват.

Единият е законът за чужденците, където се говори, че има фактическо извънбрачно съжителство, когато “лицата живеят в едно домакинство”. Данъчният кодекс също споменава лицата в домакинството. Според все още действащия закон за антикорупционната комисия овластените, които са във фактическо съжителство, са длъжи да декларират имуществото и на своя партньор. Същото важи и за магистратите, които декларират имотите и на хората, с които живеят без брак. Разликата е само в това, че техните декларации не стават достояние на широката аудитория.

“Възможните промени следва да бъдат предшествани от широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани страни като институции, неправителствени организации, Българската православна църква и другите религиозни общности”, уточниха от правосъдното министрество.

“В зависимост от дебата в Народното събрание възможен вариант е да се регулира както съжителството между мъж и жена, така и съжителството на лица от един пол”, допълниха оттам.

Разбира се, едва ли някой би се изненадал дори “горещият картоф” да влезе в парламента, да бъде записано, че фактическото съжителство е само между мъж и жена. При последните промени в Закона за домашното насилие народните представители гласуваха, че интимната връза е само между лица от мъжки и женски пол.

От ЛГБТ общността изглеждат склонни на вариант узаконяването на едполовите партньорства да стане през фактическото съжителство. 

“Може да се случи или с въвеждане на института на регистрирано партньорство, или с регламентиране на института на фактическото съжителство, от което ще се ползват и хетеросексуалните двойки”, смятат и от организацията “Действие”.

Засега делото на Лилия Бабулкова и Дарина Коилова в Страсбург е единственото приключено. Очаквало се обаче ключово решение по друго - “Димитрова срещу България”. Става дума за липсата на защита на партньор, който се намирал в еднополова връзка и бил жертва на домашно насилие.

Висящи били още три - едното за признаване на брак между българин и германец и две за издаване на български акт за раждане на дете, родено в чужбина, с двама родители от един и същи пол.

“Вече сме в контакт с Комитета на министрите към Съвета на Европа за съставяне на план за изпълнение на решението”, казаха от организацията. Предстоели и разговори с правосъдното министерство.

Радослав Стоянов, съорганизатор на “София Прайд”: Човек не живее със своя партньор само в спалнята, като не може брак, да се въведе със закон гражданско партньорство

Хората в еднополови двойки си купуват жилище, автомобил, влизат в служебни отношения

Ако кола блъсне някого например и той изпадне в кома, другият е никой, не може дори в болницата да влезе

- Г-н Стоянов, какво следва от решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който обяви, че страната ни е длъжна да създаде правна рамка за еднополовите партньорства?

- Решението трябва да се изпълни, то не е препоръка. Става дума за международен съд, който казва, че е нужно България да предприеме действия във връзка със сериозни нарушения по отношение на правата на човека. Българското правителство има възможност да обжалва в кратък срок. След това да представи доклад пред Комитета на министрите към Съвета на Европа какво смята да предприеме. Да не бъркаме Съвета на Европа, който включва повече държави, с Европейския съюз. Доскоро в съвета беше и Русия, но я изключиха заради войната в Украйна.

Българската конституция казва, че бракът е само между мъж и жена. Това е пречка еднополовите семейства да бъдат узаконени под формата на брак. Технически е възможно да се измени конституцията, но на практика знаем, че политически е невъзможно. Но Европейският съд казва, че ако случаят е такъв, може да се въведе някакъв друг институт, който да не се нарича брак, а по друг начин - например гражданско партньорство.

- Има ли държави в Европа, които са въвели друга правна формулировка?

- Да, повечето преди еднополовите бракове въведоха точно тази форма. И в повечето от тях тя е достъпна както за еднополовите, така и за хетеросексуалните двойки. Знаем, че в наше време честа практика е хората да не сключват брак по някаква причина. Струва им се много обвързващо, не искат да организират сватби и правят по-опростен съюз. Има го във Франция, във Великобритания и в много други държави.

У нас още от 50-те и 60-те години на миналия век Върховният съд признава т.нар. фактическо съжителство. Признава, че хората може да живеят на семейни начала без брак и това не е без значение. Затова и се предвижда например, ако единият партньор почине вследствие на престъпление, лицето, което е било във фактическо съжителство с него, все пак да има право да претендира за някакво обезщетение. И в момента в някои български закони, макар и с малки разлики в терминологията, се признава, че фактическите семейства имат определени права и ограничения.

Примерно, ако съм съдия по дело и мой партньор от същия пол е адвокат по делото, аз би трябвало да се отведа, не мога да го гледам. За данъчни цели също има ограничения. Чрез признаването на фактическото съжителство могат да се въведат както права, така и ограничения.

Ключов закон е този за защита от домашното насилие, където се признава фактическото съжителство. С последните промени, гласувани в началото на август, се получи така, че двойка, която е от един и същи пол, няма да има защита.

- Колко са еднополовите двойки у нас?

- Чакаме с нетърение данните от НСИ за броя на двойките, които при последното преброяване са се отчели като еднополови. Когато ги получим, ще ги обявим.

- Вие какво предлагате?

- Това, което трябва да се направи, е да се изготви законопроект, предложение в Семейния кодекс. На мен ми се иска и бих препоръчал такъв институт - фактическото съжителство, да не бъде само за еднополови двойки, но и за двойки от различен пол, които живеят заедно, но не са готови по психологически или финансови причини да сключват брак.

- Смятате ли, че подобно нещо може да се случи засега в България?

- Трудно е да се каже, но ако не стане, би следвало да дадат разумно обяснение защо. Защото в крайна сметка всички декларират, че нямат нищо против всеки да живее както иска, но ето, Европейският съд по правата на човека казва друго, защото нещата не приключват до спалнята.

Човек не живее със своя партньор само в спалнята, а си купува жилище, купува си кола, влиза в служебни отношения. Ще го блъсне някой на пешеходна пътека, ще изпадне в кома, а другият няма да му е никакъв, дори не може да влезе при него в болницата. Има и друго - нерядко близките на хомосексуалните хора не одобряват. И в такава ситуация може да изолират партньора.

- Като един от организаторите на “София Прайд” бяхте викан на разпит в СДВР във връзка с проверката на прокуратурата заради събитието. Докъде стигна тя?

- Проверката продължава, макар че ми е трудно да разбера защо. Доколкото разбирам, има нови указания от прокурора. Ние не знаем дори кой е той, защото не ни дават постановлението. Това е предварителна проверка и засега нямаме достъп до материалите. Дори не сме виждали самия сигнал - от какво се оплаква оплакващият се, за какво сигнализира. Знаем само, че след първата серия указания на прокурора към полицията има още въпроси.

- Пак ли ви викат на разпит?

- Викат само еднополовата двойка, която беше снимана на плакатите

Сериозно ни озадачава, че полицията не призовава хетеросексуалните двойки. Помните, че в кампанията “Нашето семейство кани вашето на “София Прайд” бяха заснети и хетеросексуални двойки, но тях не ги викат. Защо? Засега се стараем да съдействаме, но да видим докъде ще стигнат нещата.

У нас започват да се събуждат сериозни съмнения за дискриминация и ако се засилят, сме готови да предприемем правни действия срещу прокуратурата.

Прокуратурата: Проверката за плакатите на “София Прайд” продължава

Проверката за плакатите на еднополова двойка с децата ѝ, с които през пролетта се канеха хората да отидат на “София прайд”, още не е приключила. Това съобщиха от Софийската районна прокуратура. Тя започна по сигнал на инициативния комитет за свикване на референдум за забрана на джендър идеологията в училище. В него се твърдеше, че еднополови двойки заедно с децата си насаждали, че “еднополовото семейство е висша ценност”.

На разпит в СДВР преди месец бяха извикани двете жени - Елена Гетова и Галина Георгиева, снимани на билбордовете, както и двама от съорганизаторите на “София прайд”.

Предстоели да се извършат още действия по проверката, а според Радослав Стоянов предстоял и повторен разпит на жените. На първия те били питани дали децата доброволно са отишли на прайда.

Ана Михова /24 часа