Предвиждането на правила за отвод от националния законодател изразяват неговата загриженост "да отстрани всяко основателно съмнение относно безпристрастността на съответния съдия или съд и представляват опит да се гарантира безпристрастността чрез отстраняване на причините за безпокойство в тази област", казва Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Босев с/у България.

През последните години обаче сме свидетели как от гаранция за справедлив съдебен процес отводът може да се изроди в инструмент за натиск над съдии. Случаите на немотивирани масови самоотводи пък създават впечатление у обществото, че случайното разпределение на делата може да бъде заобиколено, достъпът до правосъдие - ограничен, а срочността - компрометирана.

Данните

Броят на само/отводите предоставя ценна основа за оценка на реалните мащаби на явлението. В анализа Отстояване на независимост или симптом за уязвимост: самоотводите в България през 2024 г. изследваме количествените измерения на този проблем, но разглеждаме и причините за възникването, правните и обществени последици от прекомерната и/или неправомерна им употреба и предлагаме препоръки. Тревожен е устойчивият ръст на самоотводите. За последните три години те надхвърлят 60 000.

Дори да пренебрегнем големия брой с аргумента, че разделен на близо 2200 съдии, той не е впечатляващ, няма как да не откроим два проблема, свързани със самоотводите: териториалното им разпределение и липсата на мотиви.

Териториална концентрация

През 2024 г. (подобно на предходни години) самоотводите са концентрирани в определени съдилища. В абсолютна стойност броят им е най-висок в София като това изглежда закономерно, тъй в столицата се намират редица, вкл. натоварени, съдилища. При вглеждане в данните обаче се вижда, че малко над 90% от всички самоотводи на територията на София-град са съсредоточени в Софийски градски съд (СГС), а общо 8450 от всички са по граждански дела (т.е. 99%). В съдебния район на Апелативен съд Бургас с най-голям брой самоотводи се откроява административен съд Бургас (АдмС Бургас) с 1519 или над 67% от всички самоотводи в областта. Във Варна става дума за окръжния съд (ОС) в града, при който броят на самоотводите е 1434 или 70% от всички самоотводи в района. Основният дял от тях - 1342 или близо 94% - са по граждански дела. В Плевен самоотводите не са отчетливо концентрирани само в един съд. Въпреки че най-голям брой са регистрирани в ОС Плевен (946 самоотвода или близо 46% от всички), значителен дял се отчита и в АдмС Плевен (673), и донякъде - в РС Плевен (346). Останалите са незначителен брой в по-малките съдилища от съдебния район. Друга разлика на ОС Плевен е сравнително сходното разпределение на самоотводите по граждански и наказателни дела: 507 граждански, съответно 432 наказателни. Има и 5 самоотвода по търговски дела.

Анализът обаче на относителния дял на самоотводите спрямо общия брой дела за разглеждане от съответната материя в конкретния съд разкрива най-висока честота на самоотводи в Административен съд Бургас (48% от делата за разглеждане), следван от ОС Плевен (35-37%), ОС Варна (30% ) и СГС (с 25%).

Липса на мотиви

В множество случаи, включително по дела, привлекли медийно и обществено внимание, мотивите за самоотвод липсват или са неясни. Единствената информация, която присъства е или законовото основание за направения самоотвод в съответния процесуален закон, или просто думата "самоотвод". Липсват конкретните, свързани с делото, обективни факти и обстоятелства, които показват възможна пристрастност или наличие на интерес от изхода на делото. Това може да се дължи както на пропуски от страна на съдиите, така и на дефицити в проектирането и функционирането на Регистъра на отводите, което възпрепятства пълнотата и прозрачността на въведената информация.

Огромният брой самоотводи, липсата на реални мотиви за извършването им и добилите публичност казуси създават впечатлението, че самоотводите са се превърнали в защитен механизъм - превантивна мярка, която цели да предотврати бъдещи упреци към съдебния състав особено по случаи с повишено обществено внимание или чувствителност. Притеснителна е и липсата на последователна и ефективна институционална реакция. Тя обикновено се ограничавадо отделни органи за съдебната власт и не води до сериозни промени. Освен товасамоотводите са и индикатор за системни дефицити в администрирането на съдебната власт (подбор, атестация, обучение).

Причини

Понякога масовите отводи се дължат на действията на т. нар. кверoланти - лица, злоупотребяващи с процесуални права и заливащи съда с множество жалби/дела срещу и твърдения за пристрастност на съдиите. В СГС например това е хроничен проблем. Ищците са ограничен брой, но тяхната хиперактивност обуславя наличието на няколко хиляди висящи дела, по които не се извършват процесуални действия години наред поради постоянни отводи. За тях съдебните производства се превръщат в кауза, обсесия или форма на компенсаторна активност, насочена срещу институция, която възприемат като източник на несправедливост, а не е търсене на правосъдие по конкретен казус.

Ако съдиите прибягват до самоотвод не толкова поради действителни обстоятелства, въз основа на които може да се направи категоричен извод за предубеденост или заинтересованост, това може да е симптом за:

• Липса на ефективна и последователна институционална подкрепа за съдийската независимост, включително и защита от неоснователни проверки или натиск от други органи или власти. Въпреки конституционната гаранция за независимост, съществуват случаи, в които съдии се оказват обект и на специални разузнавателни средства. Дори проверките да завършат без държавна санкция, лични данни и информация за съдии вече са събрани и могат да се ползват недобронамерено;
• Липса на лична устойчивост или зрялост;
• Избягване на прекомерно натоварване или по-сложни и деликатни казуси.

Последици

Недопустимо е страните да използват, а съдията да се възползва, от възможността да се иска отвод или да се стига до самоотвод, поради каквато и да е друга причина освен осигуряване на справедлив съдебен процес. Когато съдия декларира, че е налице накърнено вътрешно убеждение без за това да съществуват обективни данни, се стига до множество обществено и правно неприемливи последици: влошава се срочността и качеството на правораздаването (по наказателни дела риск от повторна виктимизация и риск за безопасността на жертвите на престъпления); компрометира се принципът за случайно разпределение на делата; създават се условия за неравномерна натовареност между съдиите; съдебният процес се оскъпява; възможност за forum shopping или избор на съд; ограничен достъп до или отказ от правосъдие; сриване на доверието в съдебната власт

Какво може да се направи

Предприетите досега мерки на институционално ниво не разкриват голяма ефективност и броят на самоотводите продължава да расте всяка година. Затова следва да се предприемат комплексни и всеобхватни мерки, като те могат да включат:

• Задълбочен институционален анализ за причините и последиците от големия брой немотивирани самоотводи и лесно постигнати отводи, обхващащ цялата страна. Анализът следва да съдържа препоръки, които не застрашават независимостта на отделния съдия и възможността му да формира вътрешното си убеждение;
• Промени в процесуалните закони, които да въведат възможност за колегиален контрол върху самоотводите. Такава мярка би позволила по-голяма прозрачност и превенция срещу злоупотреби, без да накърнява независимостта на съда. Прилага се в други държави от ЕС.
• Гарантиране на физическия интегритет и безопасността на съдии (вкл. ефективна охрана), които са подложени на натиск да се отведат с цел манипулиране на изхода на делото.

Заключение

Нарастващият брой самоотводи и наличието на немотивирани такива застрашава случайното разпределение на делата, достъпа до правосъдие и неговата срочност и срива общественото доверие в съдебната власт. Липсата на ефективна институционална реакция по отношение на трайно високите нива на самоотводи подкопава основни принципи на правовата държава, включително независимостта на съдебната власт и справедливия съдебен процес. Когато системни дефицити се третират като статистически (и едва ли не - случайни) аномалии, а не като симптоми на по-дълбоки проблеми, се създава усещане за формалност на отчетността. Това не само подкопава доверието на обществото в съдебната власт, но и ерозира вътрешната легитимност на институциите.

Повече информация може да намерите в доклада.

*Екатерина Баксанова е част от Правната програма на ИПИ от началото на 2019 г., където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в областта на устройството и организацията на съдебната власт и нейната независимост. Автор е на публикации в български и международни издания в областта на съдебната независимост, фунционирането на съдебната власт, възстановителното правосъдие и др. Работила е както в неправителствения сектор, така и в международни организации (ООН). Завършила е Право в СУ "Св. Климент Охридски" и има магистратура от Чикагския университет Лойола (Rule of Law for Development). Основател и член на управителния/редакторския екип на студентския журнал PROLAW® (2011 - 2012).

Материалът е от седмичния бюлетин на ИПИ е публикуван ТУК >>