Протестите във Варна угаснаха напълно между двата тура на изборите за кмет. Едва 30-ина души се събират вечер пред общината, подпират знамена на рамо и разменят по някоя и друга дума, преди да се разотидат. Как стана така, че всички онези 30-40 хиляди гневни варненци, които през пролетта показаха на цяла България как действа пряката демокрация, сега си остават по домовете. Достатъчно ли им беше само да детронират Кирил Йорданов и да оставят непокътнато цялото му обкръжение. Несъзнателно ли разчистиха пътя към кметския стол на човек от втория ешалон на властта Христо Бозов.

Някак неубедително е твърдението , че ваканционната апатия охлади желанието за реална промяна във Варна, особено на фона на многохилядните протестни шествия в цялата страна. Ден след ден все повече българи се подреждат в редиците на онези, които демонстрират нулева толерантност към арогантността на БСП, ДПС и Атака, скандират оставка за кабинета „Олигарски“ и настояват за нов обществен договор.

По-скоро протестиращите във Варна, или отломките от тях убиха протеста по особено жесток за жертвата начин. Чрез тайни договорки за подкрепа на Христо Бозов, вече не като наследник на досегашното статукво, а опакован в целофана на реформатора, подкрен от БСП.

Реформатор на какво – на същата онази администрация, неотменна част от която е самият той. Чиновници, които вместо да отварят път за реализирането на важни и значими за широк кръг варненци цели сега, между двата тура си пазят гърба и са загрижени единствено за собственото си оцеляване. Стремят се за врастнат достатъчно дълбоко в кабинетите си, за да останат след втория тур недосегаеми обръчите от фирми и свързаните с тях фамилии.

Това наследство Бозов се кани да остави непокътнато, след като недвусмислено показа, че политическата му кауза се съизмерва с личната перспектива на анонимни чиновници. В негово лице те си намериха кандидата, който да затвърди статута им на недосегаема управленска сила, която може да удави в процедури всяка светла обществена кауза.

Пазарлъците на палаткаджиите със защитниците именно на това статукво отвратиха хората, които през пролетта заливаха улиците на Варна. По някака историческа ирония техният гняв беше удавен от същото това задкулисие и управленска арогантност срещу които днес е настръхнала цялата страна.

Слаба утеха е, че дъждовният Джулай е причина тези хора на 30 юни да не стигнат до урните. Тази неделя те ще преценят двамата кандидати по стойността, а не по цената им. И едва ли има какво да ги спре да изберат своя, а не техния кмет.