Международният отзвук от пораженията, които федералният канцлер Фридрих Мерц понесе на срещата на върха на ЕС в Брюксел, е опустошителен. Още вечерта стана ясно, че Мерц очевидно се е вкарал в задънена улица. Брюкселският новинарски сайт Euractiv написа през нощта, когато стана ясно, че Мерц е заложил на грешния кон: „Ако Мерц отстъпи и се съгласи на общо поемане на дълг за Украйна, той може да се върне унизен в Берлин.“

Малко по-късно поражението на Мерц беше окончателно подпечатано: неговото искане за финансиране на Украйна чрез използване на замразените руски държавни активи беше отхвърлено. Вместо това ще има общ дълг. Още преди това Мерц не успя да наложи позицията си и по споразумението с „Меркосур“.

Мерц нямаше план Б

Американското списание Politico пише: „Трудно е да си спомним по-неуспешна среща на върха на ЕС за германски федерален канцлер. В рамките на няколко часа Мерц претърпя две тежки поражения: отлагането на споразумението с „Меркосур“ и – още по-сериозно – провалът на плана за замразяване на активи, който той настойчиво прокарваше.“

Италианският вестник La Repubblica отсъжда: „Политическо поражение за Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц, които до последно настояваха ресурсите от московските активи да бъдат използвани. … Фон дер Лайен и Мерц трябва да приемат съмненията, възникнали около замразените активи, и да се съгласят с класическия кредит.“

Financial Times (FT) анализира: „Нямаше план Б, казваха те. Докато не се наложи да има.“ „Сложността на предложението отблъсна дори благосклонно настроени държавни и правителствени ръководители“, пише FT. Проектът е бил обречен на провал още от самото начало – прекалено технически, прекалено непрозрачен: „Изглеждаше като засада.“

Ултиматумите на Мерц са игнорирани

Критики към Мерц има и в Германия. Handelsblatt пише: „Рязките послания от канцлерството не дадоха резултат. (…) Впоследствие Мерц се опита да представи двойното си поражение в по-добра светлина: сделката с „Меркосур“ щяла да дойде просто две седмици по-късно, а Украйна щяла да получи необходимите 90 милиарда евро. Той говори за „наистина голям успех“.“

Това може и да е вярно, ако се гледа крайният резултат. (…) Въпреки това авторитетът на Мерц в Европа е накърнен след тази среща на върха. Неговите ултиматуми очевидно се игнорират.

ЕЦБ – „трол на Путин“?

До последно Мерц се опитваше да изтъква предимствата на де факто експроприацията на руските активи, като същевременно омаловажаваше рисковете. Още седмици по-рано обаче – от Euroclear до Европейската централна банка, от Вашингтон до Пекин – започнаха да се чуват предупредителни гласове, които не могат просто да бъдат отхвърлени като „тролове на Путин“.

Дори когато руската централна банка заведе дело срещу Euroclear и рейтинговата агенция Fitch отправи предупреждение към Euroclear, Мерц остана на същия курс. Преди това той се беше опитал да изгради натиск чрез старомодна PR кампания. Но рекламните текстове във Frankfurter Allgemeine Zeitung и Financial Times не впечатлиха никого. Фактите говореха срещу Мерц и също така срещу Урсула фон дер Лайен, която обаче започна да се дистанцира от него, щом стана ясно: федералният канцлер е изолиран в Европа.

Щрак-Цимерман надушва конспирация

Той обаче не е сам. Евродепутатът и телевизионен политик Агнес Щрак-Цимерман от наскоро изпадналата от Бундестага Свободна демократическа партия заяви по WDR, че провалът на Мерц показвал, „че натискът на Русия и натискът на САЩ, които за съжаление действат заедно, все още оказват влияние в Европа и че е имало страх – както и аз разбрах тази сутрин – страх от отмъщението на Путин“. Това, по думите ѝ, показвало „че дългата ръка на Путин достига чак до Европа“.

Щрак-Цимерман не смята да се отказва: след края на войната замразените руски активи можело да бъдат използвани като руски репарации, ако Русия откаже да плаща, каза тя. Русия имала „много пари в Европа и до тези пари те определено няма да получат достъп отново“.

Парите вероятно са загубени

В същото време за европейските данъкоплатци ще бъде трудно някога да си върнат 90-те милиарда евро, които сега се отпускат като заем за Украйна и за които гарантира бюджетът на ЕС. Украйна трябва да върне тези средства само ако Русия плати репарации. Има сериозни съмнения, че това изобщо някога ще се случи.

Украинският президент Володимир Зеленски нарече многомилиардната помощ „голяма победа“ за страната си. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща заяви в заключителната си декларация от срещата, че ЕС винаги ще стои на страната на Украйна – във война и в мир. Той не даде никаква индикация дали новите кредити ще бъдат обвързани с условия, например за предотвратяване на корупцията.

Целта била Русия да осъзнае, че няма да спечели тази война. Whatever it takes (каквото и да струва това).

Берлинер Цайтунг

Превод: "Гласове"