Данните на Евростат показват какви са конкретните причини и до каква степен те се различават от средноевропейските

Смъртността в България е много висока. Тя се дължи най-вече на сърдечносъдови и ракови заболявания. Част от нея е предотвратима с добра превенция и скрининг - все области на политиката, в които България засега се проваля. Загубена ли е войната със смъртността или данните очертават ясно пътеката за развитие през следващите години и посоката, в която да се насочат повече усилия?

През миналата седмица отбелязахме, че демографската ситуация у нас е резултат в много по-голяма степен от висока смъртност, а не толкова от ниско ниво на раждаемост. И така, от какво точно умират хората в България? Данните на Евростат показват какви са конкретните причини за смърт в България и до каква степен те се различават от средноевропейските.

Общият стандартизиран коефициент на смъртност у нас за 2023 г. е 1455,3 на 100 хил. души от населението спрямо 963,4 в ЕС. Структурата на смъртността показва, че и у нас, и като цяло в ЕС най-голям дял на смъртните случаи се дължи на болести на кръвообращението (62% спрямо 32,8%) - това са сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, следвани от рак (16,7% спрямо 23,9% в ЕС) и болести на дихателната система (4,9% спрямо 7,8% в ЕС).

При болестите на кръвообращението стандартизираният коефициент на смъртност у нас е три пъти по-висок от средноевропейския (923,1 на 100 хил. души спрямо 312,9 в ЕС). По-високата смъртност от болести на кръвообращението спрямо европейската има обяснения и съответно - ефекти. Тя се дължи както на здравното състояние на населението и рискови фактори на средата, така и на пропуски на здравната политика и устройството на здравната система. Получава се интересен феномен - България има много на брой болници (от които доста са специализирани именно в този вид заболявания), лидер сме по брой легла, едни от най-често използваните клинични пътеки са тези за лечение на сърдечни заболявания, но смъртността именно от тях е и най-висока. Явно профилактиката и превенцията не дават резултати, по-ранното откриване на заболяванията не е достатъчно ефективно, проследяването на пациентите също. За високата смъртност роля играе и скоростта на достъпа до спешна помощ.

Интересен ефект на високата смъртност от сърдечносъдови заболявания отбелязва докладът "Здравен профил на България за 2025 г., а именно: "Високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания в България създава значима динамика на конкуриращи се рискове, която фундаментално променя епидемиологичния профил на други основни незаразни заболявания, по-специално рака. Тази динамика, при която значителна част от населението умира от сърдечно-съдови инциденти, преди да достигне напреднала възраст, когато рискът от рак е най-висок, оказва пряко влияние върху наблюдаваните модели на раковите заболявания."

Раковите заболявания са на второ място като причина за смърт у нас с коефициент от 83,8 на 100 хил. души при 62,9 в ЕС. И докато всяка година средствата за лекарства и терапии за лечение на ракови заболявания растат, резултатите не се подобряват. Тепърва се очаква да стартират скринингови програми за най-честите и смъртоносни видове рак, което ще изтегли откриването им в по-ранен стадий, което да направи лечението по-ефективно. Засега обаче това са само пожелания.

Данните за смъртността показват накъде да се насочват усилията на здравната политика - към по-ранно откриване, по-резултатна профилактика, по-добре работещи системи и грижа за пациентите. Част от смъртността е предотвратима с добро лечение, но такова едва ли е възможно, ако дойде твърде късно.

* Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>