Разпространяват се слухове, че администрацията на Тръмп е готова да предложи на Украйна гаранции за сигурност „подобни на член 5“ в рамките на усилията си да сложи край на почти четиригодишната руско-украинска война. Точните параметри на подобно предложение остават неясни. В общи линии обаче гаранцията изглежда включва американски ангажимент за подкрепа на водена от Европа „многонационална сила“; ръководене на мониторингови и верификационни усилия за прилагане на евентуално мирно споразумение и за предоставяне на Киев ранно предупреждение за евентуално предстоящо руско нападение; помощ за въоръжаване на Украйна в мирно време; и - най-важното - чрез правно обвързващ ангажимент, „подчинен на националните процедури“, предприемане на мерки за „възстановяване на мира и сигурността“, ако войната отново избухне.

Гаранция за сигурност за Украйна е изключително лоша идея. Дори и да представлява обрат на дългогодишната позиция на Тръмп срещу по-дълбокото обвързване на Съединените щати с Украйна, подобна гаранция носи редица рискове за САЩ, Украйна и европейските съюзници в НАТО, като същевременно предлага малко ползи. Независимо дали бъде предложена като част от мирно споразумение или примирие, гаранцията едва ли ще възпре Русия. Освен това, ако конфликтът се поднови, тази договореност е способна да предизвика фундаментална криза в отношенията между САЩ и Европа. Най-вече, гаранцията обещава да усложни, а не да облекчи напълно разбираемото желание на Украйна да намери сигурност за себе си в сянката на своя руски съсед. Вместо да продължава разговора за гаранции за сигурност, Вашингтон би постъпил разумно, ако се оттегли от подобен ангажимент.

Основният проблем на всяка гаранция за сигурност е асиметрията на интересите между Съединените щати и Русия по отношение на Украйна. Готовността на Русия да нахлуе в Украйна и да остане във войната близо четири години показва, че тя възприема Украйна като интерес, за който си струва да жертва човешки животи, ресурси и дори други стратегически интереси. Съединените щати, напротив, не бяха и не са готови да воюват от името на Украйна - факт, по който се обединяват както политиците от две администрации, така и американската общественост. Украйна просто има по-малко значение за САЩ, отколкото за Русия. Като пряко следствие всяко американско обещание е по същество по-малко убедително от руските заплахи, когато става дума за оформянето на бъдещето на Украйна.

Русия вече понесе огромни разходи в Украйна, както и украинските жертви допринесоха за бъдещото възпиране на руската агресия. На този фон американска гаранция за сигурност за Украйна може да постави Москва и Вашингтон на опасен курс на сблъсък. Неяснотата на гаранция, която ангажира САЩ да „възстановят мира и сигурността“ в Украйна, кани Москва да тества решимостта на Съединените щати и да провери докъде може да стигне, без да предизвика сериозен американски отговор. Стимулът за това е ясен: чрез изпитване на американската гаранция Москва би могла да установи точно къде и по какъв начин може да възобнови действията си за сметка на Украйна. Действително, руските лидери с основание биха могли да се надяват да покажат, че гаранцията за сигурност не струва хартията, на която е написана. При такива обстоятелства обаче Съединените щати биха се оказали в изключително уязвима позиция.

От една страна, реалното задействане на гаранцията и действителното идване на помощ на Украйна - каквото украинските лидери биха изисквали - би противоречало на националния интерес на САЩ. Освен ако не настъпи радикална промяна в разбирането на политиците за значението на Украйна за Америка, хвърлянето на зара от желязо в полза на Киев изглежда малко вероятно. От друга страна, търпимостта към руски „сондажи“ би разкрила неубедителния характер на американската гаранция. Това би могло бързо да отвори пътя за подновяване на конфликта: ако Москва заключи, че американската гаранция за сигурност не означава влизане на САЩ във войната, Русия няма особена причина да не възобнови бойните действия и да види какво още може да спечели на бойното поле. Вместо траен мир, ироничният резултат може да бъде нов конфликт, придружен от допълнителни щети за репутацията на Съединените щати.

Същите обстоятелства са способни да породят и криза вътре в НАТО. Тъй като Съединените щати представят гаранцията си за сигурност за Украйна като „подобна на член 5“, ако Вашингтон покаже, че тълкува подобен ангажимент ограничено, съюзници от НАТО като балтийските държави биха могли с основание да се запитат дали тълкуването на член 5 от самия НАТО няма също да ги остави на произвола в случай на криза. Москва би могла да се пита кои ангажименти на НАТО са по-близки до тези към големите европейски сили и кои приличат повече на необезпечения ангажимент към Украйна. Дори ако тези опасения бъдат овладени, въпросите дали НАТО не е съюз на различни „нива“ вероятно ще останат.

Подобни проблеми съществуват и по отношение на номиналния американски ангажимент да осигури тилова подкрепа на водена от Европа сила за сигурност в Украйна. Този въпрос е тясно свързан с усилията на администрацията на Тръмп да насърчи европейските съюзници да инвестират във въоръжените си сили и да поемат отговорност за отбраната на континента. На пръв поглед самият факт, че подобна европейска сила изобщо би била разположена, може да изглежда като доказателство, че натискът на Тръмп дава резултат. В действителност обаче дискусиите за водена от Европа сила за Украйна текат вече повече от година; същественото е, че ключови съюзници като Германия отдавна се противопоставят на идеята без американска подкрепа за операцията, докато дори поддръжници като Великобритания признават, че инициативата не може да напредне без Съединените щати да действат като „спусък“, свързан с „силата за уверение“.

Погледнато в тази светлина, американското предложение да подкрепи водена от Европа сила в Украйна като част от гаранция за сигурност е по-малко израз на това Европа да поеме повече отговорност и повече продължение на европейската зависимост от Съединените щати при трудни обстоятелства. Всъщност, като осигурява тилова подкрепа на европейските усилия в рамките на гаранция за сигурност, Вашингтон може да създаде условия, при които европейските съюзници ще отложат изграждането на логистиката, системите за командване и управление и разузнавателните способности, необходими, за да поемат по-голяма отговорност за отбраната на континента. В същото време, ако тази сила действително бъде въвлечена в бойни действия, същата разлика в интересите, която кани руската опортюнистична политика, означава, че Съединените щати може да са по-склонни да изоставят операцията, отколкото да продължат да я поддържат. Това не само би подкопало способността на силата да изпълнява каквато и да било военно значима мисия, но и би довело до разрив в съюза.

Накрая, гаранцията за сигурност подвежда Украйна и крие опасни последици за всички страни. На едно равнище, след края на настоящата война Киев все още ще трябва да намери начин да осигури собствената си сигурност в сянката на руския си съсед. Досега украинските лидери залагаха на двупосочна стратегия: изграждане на собствени военни способности и търсене на външни съюзници. Второто направление традиционно беше съсредоточено върху членство в НАТО, но предвид колебанията на съюзниците да приемат Украйна заради рисковете във взаимоотношенията с Русия, то вече се пренасочи към предлаганите от Вашингтон гаранции за сигурност от „натовски тип“.

Проблемът обаче е, че американското предложение продължава да води Украйна по онова, което Джон Миършаймър нарече „пътят, осеян с иглики“. Независимо какво бъде обещано в мирно време, Украйна едва ли ще може да разчита на Съединените щати като съюзник във време на война. Вместо това най-добрата ѝ перспектива за сигурност се крие в комбинация от въоръжаване — придобиване на способност да се защитава сама - и дипломация - опити да предотвратява бъдещи конфликти с Русия, преди те да избухнат. С перспективата за гаранция за сигурност обаче Украйна вероятно ще се стреми да извлече възможно най-силна гаранция от САЩ в краткосрочен план и да се опита да надгражда този ангажимент в следващите години (в идеалния случай прокарвайки път към членство в НАТО). Американската вътрешна политика може да засили тези амбиции, тъй като демократи, желаещи да се разграничат от администрацията на Тръмп, както и онези републиканци, които все още са привърженици на американското доминиране в Европа, вероятно биха насърчавали украинските усилия. Вместо да предприема стъпки за реално осигуряване на собствената си сигурност спрямо Русия, Киев би бил стимулиран да възприема политически и военни действия, които смята, че ще му спечелят благоволението на Вашингтон. Резултатът може да направи Украйна още по-уязвима към бъдеща руска агресия.

Междувременно същият стимул за извличане на допълнителни американски отстъпки може да подтикне Украйна да възприеме и провокативни политики, за да създаде благоприятни политически условия за себе си в САЩ. Настоящият конфликт вече породи подобно поведение - например когато Украйна без основания се опита да припише разрушаването на газопровода „Северен поток“ на Русия или когато твърдеше, че руски ракети са поразили Полша, докато всъщност ставаше дума за отклонили се украински ракети. Гаранцията за сигурност би могла да засили тези стимули, насърчавайки Украйна да провокира Русия с надеждата, че проявата на руска агресия ще се превърне в по-голяма американска подкрепа за Киев. От гледна точка на Украйна подобно поведение би било напълно разбираемо и рационално. Въпреки това моралният риск за Украйна крие опасност от възобновяване на военните действия - с пагубни последици за САЩ, Украйна и други страни.

Американска гаранция за сигурност може да изглежда разумна на хартия, но на практика е рискована и стратегически проблематична. Администрацията на Тръмп би постъпила мъдро, ако се откаже от тази идея възможно най-бързо. Настъпило е време за откровен и честен разговор между страните във войната за реалните им бъдещи роли в Украйна.

Подобни дискусии биха били не просто дипломатическа формалност: както войните избухват, когато държавите не са съгласни за баланса на силите помежду си, така и устойчивото мирно споразумение изисква яснота относно трайното разпределение на силата между Киев и Москва, предвид това, което самите държави могат да мобилизират и надеждно да получат от своите партньори. Като се има предвид доказаната нежеланост на САЩ да влязат във войната и намаляващият европейски и американски интерес към подкрепа на украинските военни усилия, всички страни биха постъпили разумно, ако сложат край на митологизирането и вместо това определят какъв (ако изобщо) дългосрочен западен ангажимент към Украйна е реалистичен. Едва тогава ще се създадат условия за устойчиво уреждане. Гаранцията за сигурност не е убедителна, но Съединените щати могат да създадат ситуация, която да помогне за прекратяване на настоящия конфликт, за предотвратяване на бъдещо насилие и да позволи на САЩ да насочат вниманието си другаде.

Джош Шифринсън е доцент в Училището за публична политика към Университета на Мериленд, старши научен сътрудник в програмата за външна политика на Института „Кейто“ и старши изследовател в Центъра за международни и изследвания в областта на сигурността към Университета на Мериленд (CISSM).

 Джош Шифринсън, theamericanconservative.com