Във време на кризи ЕС може да се консолидира, трябва да изгради дигитален суверенитет

Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни. Директор на Тракийския научен институт.

- Вторият мандат на Тръмп върви с екстремна динамика. Масовото очакване бе да насочи политиката си срещу Китай, но вместо това през митата той тръгна срещу почти целия свят и много силно срещу Европа. Защо и очаквахте ли този ход, проф. Проданов?

- Случващото се е част от тренд, който самият Тръмп започна през първия си мандат, когато разви атаката си срещу Китай.

Важно е да се каже обаче, че когато след това на власт дойдоха демократите на Байдън, те продължиха тази тенденция – не само през митата срещу Китай, но през цял ред други действия като ограничения на китайските компании, особено на технологичните фирми. Точно преди Тръмп да се завърне на власт искаха да прогонят TikTok - популярна компания, която ползват 40% от американците.
Самият Байдън беше започнал серия от мерки, които бяха отрицание на неолибералния капитализъм с неговата глобалистка ориентация. Например, за подпомагане на американските компании във високо-технологичната сфера, особено в сферата на чиповете и изкуствения интелект.  

Накратко – налице беше тенденция на засилване на ролята на държавата и то не само в Съединените щати.

За деглобализация, за упадък на САЩ, за търговски войни се заговори още след икономическата криза от 2007 -2008 година.
Между 2017 и 2024 мерките за икономически национализъм в света – тарифи, такси, ограничения - са нараснали от 600 (2017) до 3000 (2024). Тоест, Тръмп е част от една глобална тенденция, която наричам „китаизация“ на света. Това е засилването на ролята на държавата със субсидии и с контрол върху ключови стратегически индустрии.

Елементарен пример: Един от типичните моменти на китайския модел е, че държавата осъществява много силен контрол върху финансовата и банковата сфера, за да не се даде възможност за волатилност, за нанасяне на удари отвън и т.н. Същото се възприе от Индия. Да погледнем и към Русия – в момента от стоте най-големи компании по-голямата част са вече държавни.

Тръмп направи скок, който може да бъде обяснен и с особености на предходната история на Съединените щати. През 19 век те осъществяват своя възход и около 1890 година настигат Великобритания като най-голяма икономическа сила. Ключов елемент на тази стратегия от първите правителства на Щатите до края на 19 век са митата.
Тръмп наименува най-високия връх на САЩ на Уилям Маккинли – американски президент от края на 19 век, известен с огромните си мита. Това не е случайно. Тръмп следва примера на Маккинли. Той има и един специфичен стил, който може да бъде открит в книгата му „Изкуството на сделката“, издадена и на български език. Той превръща в сделка и политиката и държавното управление, това е любимата му дума, както и „тарифи“.
Тръмп съзнателно демонстрира поведение на непредсказуемост, на крайности и това е част от изкуството да правиш сделки.

- Като говорим за поведението на крайностите, което цели да изненадва, възниква въпросът: беше ли изненада разривът между САЩ и Европа?

- За голяма част от света и особено за евроатлантически ориентираните европейски държави това изглежда изненада.
За мен – не. Още по време на първия си мандат той произнесе думи, които сега се превърнаха във всекидневие – че Европейският съюз е враг на САЩ, че взима ресурси от Щатите.
След 1989 година ние идеализирахме отношенията със Съединените щати и ЕС, а те не трябва да се идеализират.

Позволете ми да споделя личен спомен. Аз през 1992 година бях гост-професор във Вашингтон и посетих Центъра за стратегически и международни изследвания на Збигнев Бжежински. Прие ме заместникът му Януш Бугайски. В офиса на широка стена имаше карта на Европа, на която не успявах да видя коя държава къде е. Попитах го каква е тази карта. „Това е Европа, разделена на 200 държави - един от проектите, върху които работим“, отговори Бугайски.

Това беше през 1992 година, когато се смяташе, че САЩ стават основна сила и няма нужда да имат конкуренти. Но когато напрежението в бившите източни страни и в Югославия нарасна, самият Бжежински излезе с книга за нарастващия хаос в света и САЩ промени малко своята оптика.

- Америка на Тръмп и Русия сякаш имат една обща цел в момента – разпадането на ЕС и на Европа. Така ли е, проф. Проданов?

- Бих извел няколко основни неща, които свързват САЩ на Тръмп и Русия в момента.
Първото е, че като част от стратегията за рязко намаляване на разходите на държавата поради огромното нарастване на федералния дълг - миналата година с два трилиона и по обем е най-големият в историята като процент от БВП - Тръмп се мъчи да намали разходите във военната сфера. САЩ имат 800 военни бази по света. Още по време на първия си мандат Тръмп инициира и води разговори с талибаните за изтегляне на американските войски от Афганистан, за да не харчат пари. По-късно това се реализира при Байдън.
Тоест, желанието за ограничаване на разходите провокира говоренето му, че иска да наложи мир.

Втората, не по-малко важна причина, е свързана с икономизма на неговата външна политика.
САЩ наистина имат проблем, тъй като във връзка с новите технологии стои проблемът за така наречените редки метали. Основният им производител е Китай, но той не дава на Щатите от своите редки минерали. Стои въпросът как да ги намерят.
Затова се икономизират отношенията с Украйна и с Русия.

Третото е това, за което немалко анализатори говорят отдавна - прилагане на стратегията на Кисинджър от началото на 70-те години, когато САЩ използваха конфликта между Китай и Съветския съюз и сключиха споразумение с Пекин. Сега се мъчат да изиграят подобен ход, но с Русия.

Тръмп слага край на глобализацията в посока на икономически национализъм. Друг е въпросът, че това не е край на неолиберализма, а негова нова версия.

- Беше ли подготвена Европа за втория мандат на Тръмп?

- Мисля, че не. Друг е въпросът, че и в Европа има тренд на намаляване на влиянието на традиционните системни партии, особено на левите, и възход на консервативни и националистически сили. Споменавам левите неслучайно, защото избирателите, които мислехме, че са техни, като работниците, например, в мнозинството си сега гласуват за консервативните и националистически партии.
Тези, които стояха начело бяха идейно много близки и свързани с Демократическата партия. Затова в много отношения бяха стресирани.

- Изправена пред рискове, които засягат единството, сигурността, благосъстоянието и високия стандарт, може ли да се получи обратен ефект – ЕС да се консолидира, вместо да се разделя, разпада?

- В условията на нарастващи кризисни процеси всичко е възможно. В кризи всеки се мъчи да сключи някакъв съюз.

Една от посоките на промяна е рязко увеличаване на усещането за несигурност и опасения за всички видове рискове.
Доскоро при демократичните неолиберали особено популярен беше примерът от климатичните рискове. Ще ви дам и други.
През 2001 година излезе книгата „Смъртта на Запада“ на Патрик Бюкенън, съветник на трима американски президент, където той анализира демографските промени и в Съединените щати, и в Европа. Там той развива тезата, че те една след друга си отиват заради емиграцията и ниската раждаемост.

На следващата година Самюъл Хънтингтън издаде книга с подобна теза: „Кои сме ние. Предизвикателства към националната идентичност на Америка“. В нея той показва как Америка се испанизира и е песимистичен за нейното бъдеще.
Неслучайно една от посоките в политиката на Тръмп е темата за миграцията, която е още по-значима за Европа.

Друга посока на промени, която Тръмп инициира, е разпадът на международните институции и правилата, които, добри или лоши, създаваха ред, на който се позоваваха всички. Териториалните му претенции не са случайни. Споменах за любимеца на Тръмп – Маккинли, който по време на своето президенство започва три войни, овладява Филипините, окупира Куба и Хаити. Тоест, там, където няма правила и има разпадане на международните институции рисковете от войни и конфликти нарастват.

Нарастват и разходите за отбрана, и не само за отбрана. След последния конгрес на Китайската комунистическа партия преди 2 години „Ню Йорк таймс“ направи езиков анализ на огромния доклад на Си Дзинпин и откри, че за първи път най-споменаваната дума в него е сигурност – от киберсигурност през здравна сигурност, климатична сигурност, вътрешна и външна сигурност и т.н.

В глобалния мениджмънт сега популярната дума става „устойчиво развитие“, като се акцентира върху държавни политики, които да предотвратяват гафове, разпад на институциите, провали.

В тази ситуация, особено по-малките държави ще търсят обединение. Деглобализацията стимулира регионализация и то не само в Европа. През 2019 година се работеше по споразумение за свободна търговия между Китай, Южна Корея и Япония. Говорим за държави, които не са настроени най-приятелски помежду си. Спряха го, когато Тръмп напусна Белия дом, но сега ги подновиха.

Още когато започна първият мандат на Тръмп една от популярните думи в международния икономически речник стана ниърофшоризация. Става дума за завръщане на американските компании главно от Китай, но за голяма част от тях завръщането беше, че отидоха в Мексико, където им беше много по-изгодно, във Виетнам, в Индия. Налагайки им високите мита сега, Тръмп се опитва да ги накара да се върнат окончателно.

- Ще ви задам въпрос, тясно свързан с предишния - има ли интерес България от разпада на Евросъюза? Или въпросът е реторичен?

- Реторичен е. Мнозина у нас биха обяснили, че трябва да се обърнем към Русия. Това и ситуация, която и друг път сме имали в историята. Но ние вече сме в дълбока степен интегрирани. Огромната част от нашата търговия, от нашите емигранти, от нашата нормативна система и правила са обвързани с Европейския съюз. Да не говорим за по-младите поколения, които от години учат английски, немски, френски, докато руски език не се изучава.

- Очаквате ли ескалация на политическите и идеологическите конфликти в Европа? Въпросът ми е провокиран от случаите с Калин Джорджеску в Румъния, с присъдата на Марин Льо Пен.

- Има и други примери - виждаме какво става в Турция. В Украйна пък са забранени над десет партии.
Там, където се засилват рисковете, се засилват и всички форми на контрола. Непрекъснато се говори сега за увеличение на камерите за наблюдение. Неслучайно в Китай, която е гигантска страна и най-бързо променяща се в историята, това води до проблеми и рискове. Това е и страната с най-много камери, които те гледат навсякъде. Там въведоха и своя кредитна система и с помощта на новите технологии могат да стимулират или санкционират поведението на своите граждани. Като тренд това ще нараства, като започнем от камерите и стигнем до събиране и анализ на данни.

Неслучайно Тръмп се обгради с големите имена на американските технологични компании и като цяло получи подкрепа на бизнеса от Силициевата долина. Той ще се опита също да тласка Америка в тази посока.

По линия на Департамента за ефективността на държавните институции, начело с Илон Мъск, се върви към намаляване на държавните служители по начин, познат от времето на Рейгън - прехвърляне на техни функции към пазара, включително социални услуги, здравеопазване, образование. Но има и нов елемент – използване на новите технологии в управлението на държавата и създаване на дигитални форми на управление с помощта на изкуствения интелект. Неслучайно обявиха Stargate - проект от 500 милиарда долара за развитие на изкуствения интелект. В тази посока се ориентират държавните институции за сметка на намаляване на разходите и на работещите там около 3 милиона души във федералната администрация, а като се добавят и работещите в администрацията в отделните щати стават около 22.5 милиона души. Този стремеж на намаляване на работещите в държавната администрация ще го видим не само в САЩ. И у нас преди приемането на последния държавен бюджет много се говореше за това.

Но то е свързано и с контрол, без значение каква е формата. Ето например, все повече се отказваме от парите в брой и минаваме към разплащане с карти и мобилни телефони. Нали разбирате, че така ще има тотален контрол върху всичко, което държавата харчи и то може да се обработва и използва със средствата на изкуствения интелект, за който Бил Гейтс казва, че до 2030 година щял да прерасне в общ изкуствен интелект.

- Споменахте думата „деглобализация“. Глобализацията наистина изглежда в криза, но възможно ли е връщане назад, след като съвременният човек не може да си представи всекидневието без интернет, бързите комуникации, услугите на американските технологични гиганти?

- Тук има важен момент. Още с възхода на новите технологии Китай въведе за така наречения цифров или дигитален суверенитет. На територията на Китай ги няма американските гиганти като Facebook или Amazon, има WeChat и Alibaba. Целта е да не може да се събират техни данни и да се контролират процесите от външни сили. Трендът на деглобализация в тази сфера е във възход и в Русия. И там не действа фейсбук, а руската платформа ВКонтакт. 

Това го нямаме в Европа. Част от кризата и от изоставането на Европа е, че тя няма нито една технологична платформа, която може да се сравни с руските, да оставим настрана американските и китайските. Това ще бъде един от големите проблеми, които ще трябва да решава.

В Китай се говори за Великата китайска дигитална стена, която той е изградил за препятствие на събирането на данни и въздействие отвън.
Един от факторите за обединение на страни като България е, че не можем да си направим Facebook, Alibaba или Googlе. Това може да стане в рамките на ЕС. Сега той се опитва да въвежда различни регулации, за да ограничава опитите на американските компании да събират данни. Това е трендът. В условия, при които киберпрестъпността, кибератаките и киберармиите стават все по-значими, ще имаме възход и на дигиталния суверенитет или ограничаването му в рамките на големи регионални общности.

- Китай се развива с изумителни темпове. Как стана възможно това? Доказа ли Пекин качествата на системата, която рухна в Европа с падането на Желязната завеса?

- Мисля, че да. Китай въведе така наречения цивилизационен модел на социализъм с китайски характеристики. Това е конвергентен модел, който съчетава пазара с държавата, запазвайки властта на комунистическата партия.

В Китай има неща, които в Европа не можем дори да си представим.
Давам два примера. Първият е с така наречената меритокрация – принцип, който страната въвежда от 2-3 век. Там няма наследствена аристокрация както в Европа, а управление на мандарините, на бюрокрация, в която обаче израстваш отдолу нагоре на основата на знания, на изпити. Не кой и да е, а Франсис Фукуяма в една своя статия „Бъдещето на историята“ казва, че китайските лидери взимат по-рационални икономически решения отколкото американските.

В класациите на PISA китайците са на най-високите равнища.
Преди 3 години попаднах на данни, които отразяват  сравнение между доходите на различните расови групи в Америка. Най-високи бяха доходите на азиатците с китайски произход, тъй като има култ към знанието, живеят в затворени общности в САЩ и са с високо образование. След това бяха белите американци, след това латинос и т.н.

Китайците имат и една невероятно силна традиция. Ще ви дам още един пример от времето, когато бях във Вашингтон през 1992. Там разговарях с двама професори от Шанхай и се похвалих, че съм изучил моя род, издал съм книга с родословното си дърво от началото на 19 век насам. Двамата се усмихваха, единият каза: Аз моят род го знам от 2000 години. А има и такива, които го знаят от 5000 години, допълни другият ми събеседник.

В България, през 90-те години, дойде на посещение внук, 95-то поколение на Конфуций. В разговор той подчерта, че около 2 милиона са наследниците на Конфуции по света „И всички се знаем кои сме“, каза той.

Таня Джоева, Епицентър.бг