Урсула фон дер Лайен първо на практика се отказа от международното право, а след това отново провъзгласи своята привързаност към него. Двойните стандарти тук се забелязват лесно

Урсула фон дер Лайен държа забележителна реч. Европа вече не може да бъде "пазител на стария световен ред", заяви председателката на Европейската комисия в началото на седмицата пред посланиците на ЕС. Този свят, според нея, е останал в миналото.

"Ние", тоест европейците, вече не можем да разчитаме на това, че така нареченият основан на правила световен ред е "единственият начин да защитим интересите си".

С това изявление политикът от ХДС фактически обяви международното право за остаряло. В края на краищата е невъзможно да се спазват частично правилата и договорите -те или действат, или не.

Два дни по-късно тя заяви "непоколебима привързаност" към мира и международното право. Сякаш бе разбрала, че изведнъж е започнала да разсъждава почти по същия начин като автократите, с които уж сме в системно съперничество. Или е забелязала, че никой не е готов открито да каже какво точно се има предвид под "нашите" - тоест европейските - интереси, ако под тях не се разбира върховенството на закона и защитата на правовата държава.

Мнозина изтълкуваха това като опит на фон дер Лайен да оттегли думите си.

Сигналът обаче вече беше подаден: председателят на Европейската комисия вече не вярва в международното право.

Разбира се, не е особено приятно, когато най-влиятелният политик в Европа поставя под съмнение това, което светът искаше да извлече от Втората световна война: върховенството на закона, забраната за употреба на сила и дипломацията.

В определен смисъл обаче Урсула фон дер Лайен направи услуга на дискусията. Сега европейците ще трябва да си зададат един централен въпрос: ако международното право всъщност няма значение, защо тогава помагаме на Украйна?

Двойните стандарти имат своята функция

Откакто Русия нападна Украйна и почти ежедневно тероризира страната с атаки с дронове, европейците обясняват военната си подкрепа по следния начин: става дума за непровокирана и следователно противоречаща на международното право атака, която трябва да бъде спряна.

Но сега същото това международно право изведнъж трябва да се окаже неактуално, когато става въпрос за "нашите" интереси? Двойните стандарти са очевидни.

Мнозина няма да се изненадат от това. Критиците отдавна посочват европейското лицемерие и противоречията в аргументацията. Обаче обичайната реакция на част от буржоазната общественост - демонстративното възмущение - не води до нищо. Тя само изморява.

Сякаш се предполага, че двойните стандарти са случайна грешка, на която просто трябва да се обърне достатъчно силно внимание. Но това е илюзия.

Двойните стандарти имат функция. И обикновено тя се състои в това да се скрие нещо.

Дошло е времето да се запитаме какво точно се случва — и да извлечем правилните изводи от това.

Едно от заключенията трябва да бъде следното: в Украйна Европа защитава, по всяка вероятност, не някакъв абстрактен световен ред, а собствения си заден двор - ни повече, ни по-малко.

Това може да се подкрепи. Всеки има право да се солидаризира с проекта за максимално широка европейска сфера на влияние - в крайна сметка, ние живеем в демокрация.

Но тогава това трябва честно да се нарича с истинските му имена.

И да спрем да убеждаваме себе си и другите, че става дума за "силата на правото, а не правото на силата". Това е просто рекламен лозунг. Подобни формули пречат на истинската дискусия за това в какъв свят живеем и какъв свят искаме да изградим.

Първо "мръсната работа", после декларациите

Във втората си реч фон дер Лайен изрече една интересна фраза: "Ако гледаме на света такъв, какъвто е, това съвсем не намалява решимостта ни да се борим за света такъв, какъвто искаме да го видим".

В съчетание с нейния отказ от "стария световен ред" тази фраза съдържа всичко, което трябва да се знае за великите сили.

И именно такава сила се стреми да стане в момента Европейският съюз - дори ако самата тази дума в Европа не е особено на мода.

Който претендира за толкова голяма власт, трябва да я оправдава. Досега за това служеше "непоколебимата привързаност" към международното право.

Великите сили обаче неизбежно се конкурират помежду си. А това означава, че им се налага да прилагат сила - да вършат същата тази "мръсна работа".

И тогава тази привързаност вече не изглежда толкова непоколебима.

Всяка велика сила в историята се е смятала за сила на доброто и красотата в света. Единствено външни обстоятелства — уж напълно извън нейната отговорност — я принуждават да извършва лоши и грозни постъпки. Разбира се, само временно. И само защото няма друг избор.

Въпросът как да излезем от този кръг ще ни занимава още дълго. За това е необходима ясна представа за това къде се намираме. Колкото по-рано започнем сериозно да работим по това, толкова по-добре. Урсула фон дер Лайен вече направи първата крачка.