В Ливан близо 600 души са били убити само за седмица, включително 86 деца, пише британското издание

Миналият уикенд небето над Техеран беше черно от дим, а улиците горяха, след като Израел бомбардира петролни депа в иранската столица. Тези атаки изхвърлиха токсични изпарения във въздуха, които се залепиха за гърлата и белите дробове на милиони граждани на Техеран, пише Middle east eye*, цитиран от Нюз.бг.

Последиците по отношение на болести, рак и преждевременна смърт през следващите години са неизмерими. Повече хора са починали от ракови заболявания, свързани с праха в годините след 11 септември 2001 г., отколкото при самата атака срещу Световния търговки център.

Апокалиптичните сцени напомнят за първата война в Персийския залив, водена от САЩ, преди 35 години, когато отстъпващите сили на Саддам Хюсеин подпалват петролните кладенци на Кувейт. Но този акт на унищожаване на околната среда не се случва в град с десет милиона души население.

Операция "Епична ярост" е война по избор, която започна с убийството на върховния лидер на Иран Али Хаменей и десетки висши служители, както и с двоен удар по девическо училище, при който загинаха 165 ученици. Това не е нов вид зверство за САЩ. По време на войната в Персийския залив през 1991 г. САЩ бомбардират приют, убивайки 400 деца и техните родители.

Това е война срещу големи градове и цивилни. Пит Хегсет, министърът на войната на САЩ, гордо отхвърли всякакви правила за водене на бойни действия, описвайки с голямо удоволствие "иранските лидери, които гледат нагоре и виждат само американската и израелската въздушна мощ... B52, B2, B1, дронове Predator, които избират цели, смърт и разрушения от небето, през целия ден."

Междувременно Израел води война срещу цялото цивилно население в Южен Ливан и столицата Бейрут, принуждавайки 700 000 души да напуснат домовете си. Близо 600 души са били убити само за седмица, включително 86 деца. Ако Иран или "Хизбула" бяха причинили толкова много смърт и страдания, западните медии щяха да бъдат гневни. Вместо това безмилостните бомбардировки на Израел се представят като "военни операции", както беше и геноцидната война на Израел срещу Газа.

Доналд Тръмп твърди, че е сложил край на седем войни през първата си година на поста, като е сформирал Съвет за мир, който според него ще донесе мир на света. Но истината е, че геноцидът в Газа не е приключил. Нито войната срещу Ливан е приключила с прекратяването на огъня от ноември 2024 г.

И сега Тръмп се присъедини към израелския премиер Бенямин Нетаняху в непровокирана война срещу Иран, която израелският лидер планира от десетилетия. Най-накрая той има президент на САЩ, който ще направи всичко, което той поиска.

"Когато този режим падне, ще имаме нов Близък изток и ще спечелим много пари", заяви провоенният републикански сенатор Линдзи Греъм. "Венецуела и Иран притежават 31% от световните петролни запаси. Ще имаме партньорство с 31% от известните запаси. Това е кошмарът на Китай. Това е добра инвестиция", подчерта той. Коментарите му ясно показват, че отвличането на бившия венецуелски лидер Николас Мадуро от САЩ и войната в Иран са част от стратегия за поемане на контрол над световните доставки на петрол и отказването им на главния им съперник, Китай.

Вътрешноамериканският контекст, предшестващ тази война, се обобщава в една дума: Епстийн. Тръмп е навсякъде в досиетата на Епстийн, както потвърждават членове на Конгреса, които са ги видели. Той започна войната седмица след като бяха публикувани потулени досега показания на свидетел, който твърди, че Тръмп и Епстийн са я малтретирали сексуално, когато е била тийнейджърка. Американският президент отрича всички обвинения. Това е фатално компрометиран президент, чиято позиция в социологическите проучвания се срива и чиято слабост го тласка към все по-безразсъдни действия, които сега кулминират в еквивалента на нахлуването на Владимир Путин в Украйна от страна на САЩ.

Подобно на това нашествие, целта е смяна на режима и подобно на тази атака, тя радикално дестабилизира световния ред. За разлика от Тръмп, Путин не е нужно да се тревожи за междинните избори, когато изпраща руски мъже да умират в Донбас.

Ако погледнете карта на света, ще видите военна линия, която се издига в Судан на източното крайбрежие на Африка, преминавайки през пролива Баб Ел Мандаб в Йемен, през арабските държави от Персийския залив, до Иран, на запад до окупирана Палестина, Израел, Ливан, след това на север през Черно море до Русия и Украйна.

На изток ирански кораб бе потопен от американско торпедо на хиляди мили от военната зона край бреговете на Шри Ланка. В западното полукълбо Куба е под американска обсада. Войните, които Израел и САЩ водят от 7 октомври 2023 г. насам, сега ескалираха и объркаха целия регион и света, благодарение на критичното въздействие на блокирането на Ормузкия проток и ударите по петролните и газовите находища в Персийския залив.

Русия отрече твърденията, че е предоставяла разузнавателна информация на Иран, за да подпомогне ракетните му удари, докато Украйна сега изпраща експерти, за да помогне на държавите от Персийския залив да свалят иранските дронове "Шахед", които по-рано бяха изпратени в Русия и използвани срещу Украйна. Някои анализатори, като Джефри Сакс от Колумбийския университет, виждат тази последна ескалация в Персийския залив като ранен етап на трета световна война.

Никой не знае как ще приключи всичко това, въпреки че иранците звучат забележително уверени, че САЩ са започнали война, която не могат да спечелят. Иранските военни и ръководителите на Ислямската революционна гвардия посочват, че са готови за дълга война на изтощение.

Отне два месеца на Джордж Буш-младши да заяви, че мисията в Ирак е изпълнена през май 2003 г. Това беше невярно твърдение, тъй като войната продължи дълго след като Саддам Хюсеин бе заловен и остави стотици хиляди мъртви, включително хиляди американски войници. Тръмп сега твърди, че тази война е почти приключила. Още една лъжа.

Въздушната кампания на НАТО в Либия през 2011 г. в подкрепа на бунтовническо въстание отне седем месеца, докато Муамар Кадафи не беше убит. "Дойдохме. Видяхме. Той умря", пошегува се Хилари Клинтън през октомври 2011 г. за воденото от САЩ сваляне на Кадафи. Но Либия изпадна в гражданска война и се раздели на две. Едва сега, 15 години по-късно, американските и френските петролни гиганти подписаха сделка за 20 милиарда долара за извличане на печалби от либийския петрол.

Ислямската република обаче не е Ирак на Саддам Хюсеин, нито Либия на Кадафи - два режима, доминирани от управляващо семейство, каквато беше Сирия до декември 2024 г. Иран има огромна институционална дълбочина, която може да оцелее след убийството на върховния си лидер. Това е огромна нация от 90 милиона души.Нетаняху и Тръмп сякаш вярваха, че режимът ще се разпадне след смъртта на Хаменей, като хора ще се надигнат по тяхна заповед, за да свалят управниците си, подобно на фантазията, която се промотираше преди инвазията в Ирак преди 23 години.

Войните за смяна на режими обикновено се превръщат в брутални борби, които отприщват етническо, племенно и сектантско напрежение чрез унищожаване на държавните институции. Това всъщност е, което израелците искат да видят в Иран. Не толкова американците, които просто искат петрола. Смяната на режима може би предстои. Но за да се сложи край на този разширяващ се конфликт, трябва да паднат безразсъдните режими във Вашингтон и Израел.

Тръмп е в голяма беда. През ноември се появява ново поколение антивоенни демократи. Между Епстийн и тази катастрофална война е трудно да си представим Тръмп да изпълни втория си мандат. И все пак, президентът Джей Ди Ванс не е перспектива, на която да се наслаждаваме.

Що се отнася до Нетаняху, за разлика от Тръмп, той има подкрепата на три четвърти от израелците за войните си срещу Газа, Ливан, Иран и кой знае къде още. Израел е обхванат от месианска военна треска. Само намаляването на подкрепата от САЩ, предизвикано от нарастващото отвращение на Америка от политическото ѝ завладяване от свързаната с Израел класа на Епщайн, ще сложи край на стремежа на Израел за регионално господство. Или това, или катастрофално поражение.

Новият лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, има много лични причини да желае отмъщение на САЩ и Израел. Те убиха баща му, съпругата му Захра Адел, майка му, сина му и сестра му. Иран вече не се стреми да избягва конфликт - вместо това се стреми да нанесе решителен удар.

Както каза председателят на парламента Мохамед Багер Галибаф: "Ционисткият режим вижда своето позорно съществуване в увековечаването на цикъла "война-преговори-примирие и след това отново война", за да консолидира господството си. Ще прекъснем този цикъл."

Въпросът е коя промяна на режима ще дойде първа и каква цена в кръв и богатство ще бъде платена./news.bg

*Middle east eye е медиен уебсайт и канал, базиран в Обединеното кралство, който се фокусира предимно върху новини, свързани с Близкия изток, Северна Африка и по-широкия мюсюлмански свят.