Бързите кредити остават популярна финансова услуга у нас, особено сред хората с по-ниски доходи.

Национално проучване показва, че всеки четвърти българин е ползвал такъв заем поне веднъж, а най-често теглените суми са между 500 и 2000 лева, съобщава bTV.

Според изследването 84% от потребителите са теглили до три бързи кредита. Най-често средствата се използват за покриване на текущи разходи - сметки, храна, покупка на техника, ремонт или здравни нужди.

"Това е продукт, който често се използва като помощ до заплата", обясни Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.

По негови думи бързите кредити са по-скъпи, защото са необезпечени и се отпускат в много кратки срокове.

Цветанов смята, че негативният имидж на този тип кредити се дължи най-вече на нелегални компании, които работят извън регулацията.

По негови думи все още съществуват участници на пазара, които не са регистрирани като финансови институции и не спазват закона.

Точно тези практики често водят до случаи на прекомерни лихви, неясни договори или агресивно събиране на дългове.

Цветанов съветва потребителите преди теглене на кредит да проверят дали компанията е регистрирана в Българската народна банка.

"На сайта на БНБ има регистър на финансовите институции. Потребителят трябва да провери дали компанията е вписана там", обясни той и допълни, че много хора пропускат тази стъпка и така попадат в сивия сектор.

Проучването показва и тревожна тенденция - много потребители не четат внимателно условията на договора.

"Тези 11% са най-уязвимата група. Именно те най-често попадат в проблемни ситуации", обясни експертът.

Според изследването широко разпространеното мнение, че хората теглят нови бързи кредити, за да погасяват стари, не се потвърждава напълно.

Близо 70% от анкетираните декларират, че не взимат заем, за да рефинансират друг кредит.

Интересен извод е, че около 70% от клиентите на бързи кредити имат достъп и до банково финансиране. Причината да избират небанкови компании е основно бързината на услугата.

Процесът е много по-бърз и често се извършва изцяло онлайн, обясни Цветанов.

31% от потребителите на бързи кредити са от малки населени места. Експертите смятат, че това се дължи на по-трудния достъп до банкови услуги и необходимостта от по-бързо финансиране.

"В малките населени места хората често трябва да пътуват десетки километри до банков офис. Онлайн кандидатстването е по-лесно решение", поясни Цветанов.