Продължение...

---

Всяка една от изброените по-горе жертви знаеше много подобни неща. Но тях вече ги няма. Потенциалните мишени останаха няколко. На първо място са Алексей Петров, известен като Бате Алеко, и Иван Доктора. И двамата се оказаха костеливи орехи - единият отлична барета, а вече и доктор на науките, който познава доста влиятелни ченгета и политици. Вторият - изключително умен човек, който освен на няколко чужди премиери е познат на няколко много влиятелни по света специални служби. Остана и Джамов.

Освен тях от категорията на убитите от година досега останаха Златко Баретата (по неизвестен като Златимир Иванов), Бай Миле (Милчо Бонев), Николай Цветин-Близнака и един бивш съдружник в легендарната фирма от зорите на демокрацията IGM.

Всички тези седем мъже си приличат - те са осветени в публичното пространство от "източници от МВР". Доктора, Алексей и Джамов бяха вече обект на атентати и безброй коментари и недомлъвки по медиите. Имената на останалите се подхвърлят от същите услужливи висши чинове от МВР на медиите - на единия отвориха разработка в НСС, другият бил цел на стрелбата в кръчмата "Пчела", третият водел една от двете най-жестоки групи за мокри поръчки, четвъртия го подмятат за "нерегламентирана" дейност по границите.

Факт е, че веднага след неуспешния атентат срещу Доктора определени лица от МВР започнаха да работят "със специфични средства" по Женята (никак не е сигурно дали магистрат е разрешавал подслушването и проследяването). Друг факт е, че дневният режим на последната жертва бе абсолютно непредсказуем. Едва ли убийците случайно са го срещнали пред фитнеса сутринта в сряда и едва ли са търчали по петите му с изплезени езици, докато видят къде отива. (Отделен е фактът, че един наркобос едва ли ще се движи само с един охранител.)

Други осветени от МВР и пропагандната стратегия на ведомството лица от кръга на "посветените" няма. От оцелелите един-двама вече са безобидни, снимките на един-двама може да се появят по първите страници в обозримо бъдеще. Останалите е вероятно така да бъдат притиснати, че да прехвърлят бизнеса си в името на оцеляването.

Съдейки по резултата, от една година има война. Тя обаче не е гангстерска, а по-скоро политическа. Играе се за властта над сивата икономика и за концентрирането й от дузина в ръцете на трима-четирима. По-силните оцеляват, останалите си отиват. А след като тя се съсредоточи в по-малко, но по-могъщи лица, вече са възможни и политически гимнастики. Защо никой не си спомня за серията "гангстерски" (пак според терминологията на МВР) престрелки през 1994-1996 г, чиито венец беше убийството на Луканов? Нали ако не беше убит той, Костов никога нямаше да стане премиер? Нали тогава веднаж минахме същия цикъл, който тече в момента - раздробяване в сивата зона, после изчистване на излишните и централизация на властта в нея. Финалната фаза беше когато босовете на СИК и ВИС се явиха в канцеларията на един вътрешен министър и им бе казано - ти си оттук до тук, ти - оттам до там, а Костов е отгоре. Странно, но завъртането на термина "президентска република", "здрава ръка" и синдикални бунтове по едно и също време в общественото пространство, и то на фона на окрупняването на сивата зона прилича на нов кръг от една позната спирала.

А всъщност от онези времена имаше още няколко "посветени": Пашата, Маджо, Руснака, Георги Илиев. Защо сега никой никъде не споменава имената им? Нямат ли си бизнес, интереси, какво стана с историите им от началото на прехода? Те не познават ли политици, полковници, генерали, не знаят ли как се пълнят партийни каси, не са ли се срещали с хората, които чакат тировете край граничните бариери? Съдейки по мълчанието на МВР, тях нищо не ги заплашва.

А е много важно да се следи какво шушнат върховете на вътрешното министерство. За хванати шпиони и за доказана корупция и мафия от тях не може да се чуе нищо, защото това не е приоритет за МВР. Ведомството е накарано да работи като частна пропагандна агенция - за някой и срещу някой. Гадното е, че май вървим към комбинация от шепа висши ченгета, няколко бизнесмени с по три джипа охрана и няколко шмъркащи политици. Ето за това се гърмят от година по улиците.

Мартин Кръстев
В-к “Монитор”,7 ноември 2003 г.