Европейският съюз предложи на Канада нов модел на отношения, който може да превърне страната в първия "асоцииран член" на блока. Идеята беше представена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и получи положителна реакция от канадския премиер Марк Карни, пише Евронюз.

"Искаме да издигнем отношенията с Канада на възможно най-високо ниво", заяви фон дер Лайен в речта си за състоянието на Европейския съюз.

На следващия ден Карни също говори в Страсбург и заяви, че Канада приветства предложението. Той определи новото партньорство като "съюз за бъдещето".

"Европа и Канада са по-силни заедно", каза канадският премиер.

Двете речи предизвикаха международен интерес и поставиха редица въпроси. Основният е как точно би изглеждало подобно "асоциирано членство", тъй като досега ЕС не е използвал такъв статут.

Няма готов модел

Понятието "асоциирано членство" не съществува като отделен статут в договорите на ЕС. Затова няма готова процедура, която Брюксел и Отава да могат да приложат.

Подобна идея беше обсъждана по-рано тази година и за Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц предложи страната да получи статут на "асоцииран член", който да включва наблюдателски права в някои институции, постепенен достъп до програми на ЕС и взаимна помощ при бъдещо нападение.

Предложението му обаче получи смесени реакции. Киев също го отхвърли заради опасения, че подобен междинен статут може да забави пълноправното членство.

Според представители на Европейската комисия идеята за Канада е различна. Тя е предназначена за държави извън географските граници на Европа, които искат по-тесни политически и икономически отношения с ЕС.

Брюксел смята, че новият модел може да бъде създаден без промени в договорите на ЕС. Един от възможните правни инструменти е член 217 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Той позволява на ЕС да сключва с трети държави споразумения за асоцииране с взаимни права и задължения.

Карни заяви, че новата структура трябва да бъде достатъчно отворена, за да могат и други държави да се присъединят.

Това няма да е пълноправно членство

Канадският премиер подчерта, че Отава не търси пълноправно членство в ЕС.

Според договорите на ЕС процедурата за присъединяване е достъпна за "всяка европейска държава". Това означава, че Канада не отговаря на географското условие.

"Канада не е в положение и не се стреми да стане пълноправен член на Европейския съюз. Следователно става дума за различна рамка", каза Карни след речта си.

По думите му тази рамка е подходяща за държава, която има "дълбоки връзки с Европа".

Пълноправното членство е дълъг процес. Кандидатите трябва да приемат голяма част от законодателството на ЕС и да приведат институциите си в съответствие с правилата на блока. В много случаи решенията изискват единодушие от държавите членки.

Канада и ЕС търсят механизъм, който да бъде договорен значително по-бързо.

В същото време идеята за по-тясна връзка изглежда има известна обществена подкрепа в Канада. Проучване, проведено преди посещението на Карни в Страсбург, показва, че 49% от канадците са подкрепили пълноправно членство на страната в ЕС.

Дори името още не е решено

Въпреки че изразът "асоцииран член" доминираше в заглавията след речта на фон дер Лайен, Карни не го прие официално. Той предпочете определението "съюз за бъдещето".

"Председателят фон дер Лайен използва и двата термина: съюз за бъдещето и асоциирано членство. Номенклатурата, точната номенклатура, е въпрос за Европа", каза той. "Важна е същността."

Карни предупреди, че понятието "асоциирано членство" може да създаде впечатление, че Канада ще отстъпи част от суверенитета си на Брюксел.

"Търсим партньорства, които се допълват и укрепват нашия суверенитет. Именно това се предлага тук", заяви той.

По думите му канадците са единни, че никой няма да определя какъв език говорят, каква е културата им или с кого могат да сключват международни споразумения.

От Европейската комисия омаловажиха спора около терминологията. Според представители на институцията "съюзът за бъдещето" е непосредствената цел, докато "асоциираното членство" е възможна дългосрочна перспектива.

Споразумението ще бъде гласувано в Канада

Предложението предизвика критики от консервативната опозиция в Канада. Тя обвини Карни, че търси по-тесни отношения с ЕС без мандат от избирателите.

Премиерът отговори, че разговорите са само в начална фаза. Той обеща окончателното споразумение да бъде внесено за гласуване в канадския парламент.

"Ще има серия от дебати, сигурен съм, в парламента и съответните комисии. В крайна сметка ще има гласуване в канадския парламент за окончателната структура на съюза, върху който работим", каза Карни. "Всичко ще се развива прозрачно."

В ЕС също предстои да стане ясно как точно ще бъде организирана работата. Европейската комисия още не е определила кой от нейните отдели ще ръководи процеса.

Сред възможните структури са Генералният секретариат и генералната дирекция "Търговия".

"Говорим за много амбициозен проект. Това ще изисква участието на много служби в Комисията. Ще бъде подход на цялата администрация, ако можем да го наречем така", заяви заместник-главният говорител на Комисията Олоф Гил.

Той подчерта, че разговорите ще се водят в тясна координация с държавите членки. Част от тях са били информирани непосредствено преди речта на фон дер Лайен.

"Големите промени в Европейския съюз се случват само със съгласието на държавите членки и това винаги ще бъде така", каза Гил.

Ирландия, Испания и Франция вече са изразили подкрепа за проучването на идеята. Възможно е темата да бъде обсъдена на срещата на лидерите на ЕС през октомври в Брюксел.

По-късно същия месец фон дер Лайен и Карни ще се срещнат в Монреал. Очаква се разговорите да дадат повече яснота за конкретното съдържание на бъдещото партньорство

Икономиката е в центъра

Още от срещите в Страсбург стана ясно, че икономическите отношения ще бъдат основна част от новия модел.

ЕС и Канада искат да надградят съществуващото споразумение за свободна търговия CETA. То обаче все още трябва да бъде ратифицирано от 10 държави членки.

Фон дер Лайен заяви, че целта трябва да бъде създаването на "пространство на общ просперитет и икономическа сигурност". То може да обхваща интелигентното производство, енергетиката, батериите, изкуствения интелект, квантовите технологии, киберсигурността, отбранителната индустрия и Арктика.

Карни посочи същите сфери и добави широколентовите комуникации, полупроводниците, втечнения природен газ и водорода.

Канадският премиер акцентира и върху критичните минерали. Канада разполага със значителни залежи от суровини, които са важни за енергийния преход. ЕС иска да диверсифицира доставките си и да намали зависимостта си от Китай.

"Канада разполага с находища на над 34 критични минерала и е сред водещите производители на 10 от най-важните за световния енергиен преход", каза Карни.

"Нашият съюз може да помогне за задоволяване на нуждата на Европа от надеждни доставки, на Канада от модерни преработвателни мощности и на общата ни цел да изградим цялостни вериги за доставки."

Друга възможност е Канада да получи достъп до повече европейски програми. Страната вече участва в изследователската програма Horizon и в инициативата SAFE за отбрана.

Отава иска да се присъедини и към Erasmus+ за студенти, както и към европейския кредитен механизъм на стойност 90 милиарда евро за Украйна.

Ще има ли свободно движение между Канада и ЕС?

Една от най-големите неизвестни е дали новото партньорство някога ще позволи на Канада да получи достъп до четирите основни свободи на единния европейски пазар.

Те са свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора.

Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария са сред държавите извън ЕС, които имат широк достъп до единния пазар. В замяна те прилагат голяма част от европейските правила, без да участват пряко в тяхното приемане.

Карни предложи бъдещият съюз да улесни движението на млади хора между Канада и ЕС.

"Трябва да задълбочим връзките между нашите народи и да позволим на младите хора да живеят, работят и учат там, където искат, от която и да е страна на Атлантическия океан", каза той.

Той говори и за "интегриран пазар за финансови услуги", който да увеличи избора и да намали разходите за гражданите. Според него това ще подобри и достъпа до капитал за канадските компании.

Фон дер Лайен обаче не спомена свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора в речта си.

Европейската комисия традиционно подчертава, че четирите свободи не могат да бъдат избирани поотделно. По-рано тази година Брюксел според информация на европейски медии е отхвърлил предложение на Великобритания за свободно движение на стоки без свободно движение на хора след Brexit.

На въпрос дали някоя от четирите свободи може да бъде част от бъдещото "асоциирано членство", Олоф Гил не даде конкретен отговор.

"Нека видим накъде ще се развият тези разговори", каза той. "В момента имаме споделен ангажимент между Европейския съюз и Канада да укрепим отношенията си за взаимна полза и в собствен интерес."