Льо Пен и Меланшон поставят под въпрос бъдещето на Париж в Алианса

НАТО се готви за възможността следващият президент на Франция да нанесе тежък удар върху Алианса. Според „Политико“ предстоящите президентски избори могат да доведат до най-сериозната промяна във френската политика към НАТО от времето на Шарл дьо Гол. Марин льо Пен настоява Франция да напусне обединената военна командна структура на алианса, а лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон отива още по-далеч и иска страната изцяло да напусне НАТО. При положение че Париж е единствената ядрена сила в Европейския съюз и една от най-мощните европейски армии, подобен обрат би засегнал военните планове, командването, бюджета и ядреното възпиране на алианса. „Страхувам се от тези избори. Да загубим Франция би било ужасно“, признава пред изданието дипломат от НАТО.(subscriber.politicopro.com)

Президентските избори във Франция през 2027 г. се превръщат в една от най-сериозните политически тревоги за НАТО, пише „Политико“ в обширен анализ, озаглавен „Следващият кошмар на НАТО: президентските избори във Франция“.

Причината е, че за първи път от десетилетия напускането на военните структури на алианса от Париж вече не изглежда като теоретична възможност.

Около половината от френските избиратели в момента подкрепят кандидати с твърдо критично отношение към НАТО, отбелязва изданието. На десния фланг е „Национален сбор“ на Марин льо Пен, а вляво – движението на Жан-Люк Меланшон. И двете политически сили оспорват сегашния атлантически курс на Париж, макар да предлагат различна степен на дистанциране от алианса. (vijesti.me)

Това се случва в момент, който според събеседниците на „Политико“ е особено неблагоприятен за НАТО. Съединените щати вече намаляват военното си присъствие в Европа, а европейските държави са принудени да поемат по-голяма част от разходите и военната тежест по собствената си отбрана.

„При по-малко американско присъствие последното нещо, което бихте искали, е голяма европейска държава да се отдалечи от Алианса, точно когато европейците трябва да поемат повече отговорност“, казва Джейми Ший, бивш говорител на НАТО и старши експерт във Friends of Europe. (vijesti.me)

Финландският министър на отбраната Анти Хаканен също изразява надежда Франция да запази досегашната си линия и да отчете „дългосрочните ползи от силен НАТО“.

Сред дипломати в Брюксел обаче тревогата е значително по-голяма.

„Страхувам се от тези избори“, казва пред „Политико“ високопоставен дипломат от НАТО, пожелал анонимност. „Да загубим Франция би било ужасно.“ (vijesti.me)

Льо Пен: Франция трябва да напусне обединеното командване

Марин льо Пен вече открито заявява, че Франция трябва да напусне обединената командна структура на НАТО.

„Трябва да напуснем обединеното командване на НАТО“, заяви тя в края на май.

Според източник на „Политико“ Льо Пен е повторила тази позиция и по време на закрита среща с високопоставен френски военен. Освен това тя е заявила, че Франция рано или късно трябва да възстанови отношенията си с Русия. (vijesti.me)

Това е важна промяна в контекста на вътрешната борба в „Национален сбор“. Според френски депутат, цитиран от „Политико“, в партията отново надделява крилото, което настоява за възстановяване на отношенията с Москва.

Линията на Льо Пен не означава непременно пълно напускане на Северноатлантическия договор. Тя предлага връщане към модела, който Франция следваше в продължение на повече от четири десетилетия – политическо членство в НАТО, но извън постоянната интегрирана военна командна система.

Това разграничение е ключово.

Франция може да остане формално член на НАТО, да участва в Северноатлантическия съвет и да запази правото си на глас при решенията по член 5, но същевременно да изтегли офицерите си от общата военна командна структура.

Меланшон: Франция трябва да напусне НАТО изцяло

Жан-Люк Меланшон заема още по-радикална позиция.

Дългогодишният критик на Северноатлантическия алианс заяви през юни, че Франция не трябва въобще да остава член на НАТО заради, по думите му, „открито враждебната“ политика на Съединените щати.

„Не може да става дума да останем членове на НАТО“, заяви Меланшон. (vijesti.me)

Така двама от най-влиятелните представители на политическите полюси във Франция – националистическата десница и радикалната левица – поставят под съмнение една от основите на френската външна политика през последните 17 години.

Именно това кара НАТО да гледа на изборите през 2027 г. като на потенциална стратегическа криза.

Само 54% от французите биха гласували за оставане в НАТО

„Политико“ цитира вътрешно проучване на НАТО, проведено тази пролет, според което едва 54 процента от французите биха гласували страната им да остане в Алианса.

Това е вторият най-нисък резултат сред всичките 32 държави членки, след Черна гора. (vijesti.me)

Франция традиционно е една от западните държави с най-силно изразени резерви към американското лидерство в Европа и с особено разбиране за националния суверенитет.

Президентът Еманюел Макрон също многократно настояваше за „стратегическа автономия“ на Европа и за способност на европейските държави да действат независимо от Вашингтон, макар при него Франция да остана изцяло интегрирана в НАТО и да увеличи значително военните си разходи. Френският бюджет за отбрана нарасна от около 32 млрд. евро през 2017 г. до 47 млрд. евро през 2024 г., а Макрон обяви план той да достигне 64 млрд. евро още през 2027 г. (Foreign Policy)

Следващият президент обаче може да превърне идеята за френска автономия от НАТО от реторика в реална институционална промяна.

Прецедентът „Дьо Гол“

Подобно нещо вече се е случвало.

През 1966 г. президентът Шарл дьо Гол изважда Франция от интегрираната военна структура на НАТО. Аргументът му е, че френският суверенитет и особено ядрените сили на страната не трябва да бъдат подчинени на командване, доминирано от Съединените щати.

Решението има огромни практически последици.

Около 26 000 военнослужещи на НАТО трябва да напуснат Франция, а централата на Алианса се премества от Париж в Брюксел. (vijesti.me)

Въпреки това Франция остава политически член на НАТО и продължава да сътрудничи с алианса. Париж участва и в редица военни операции.

Едва през 2009 г., при президента Никола Саркози, Франция официално се връща в интегрираната военна командна структура.

Сега, почти две десетилетия по-късно, този въпрос отново е на масата.

Фабрис Потие, бивш ръководител на отдела за политическо планиране в НАТО, смята, че дори при президент, критичен към алианса, Франция вероятно няма да прекъсне напълно отношенията си с него. Но според него би било „наивно да се очаква приемственост“.

Президентът може да вземе решението без парламента

Още по-съществено е, че френският президент разполага с много широки правомощия в областта на отбраната и външната политика.

Генерал-лейтенант Мишел Яковлев, бивш заместник-началник на щаба във военното командване на НАТО, обяснява пред „Политико“, че президентът на Франция може по принцип да вземе решение за напускане на интегрираната командна структура без предварително одобрение на парламента.

Едногодишният срок за напускане, предвиден в Северноатлантическия договор, се отнася до пълното излизане от НАТО, а не до отказа от участие във военната му структура.

На практика обаче подобно оттегляне би отнело около година.

Франция трябва да изтегли приблизително 1000 свои офицери, постоянно разположени в структурите на НАТО, и да създаде собствен механизъм за връзка с алианса – подобен на системата от времето на Дьо Гол. (vijesti.me)

Какво ще загуби НАТО

За Алианса евентуалното оттегляне на Франция няма да бъде само политически символ.

Франция е сред малкото европейски държави с почти пълния спектър от военни способности – ядрено оръжие, самолетоносач, подводници, стратегическа авиация, разузнавателни спътници, експедиционни сили и значителен военноморски флот.

Тя е и единствената ядрена сила в Европейския съюз след Brexit.

Според генерал Яковлев при френско оттегляне военните плановици на НАТО могат да загубят пряк достъп до способности като:

• единствения европейски атомен самолетоносач „Шарл дьо Гол“;

• френския амфибиен флот с корабите от клас „Мистрал“;

• разузнавателната космическа система CERES;

• значителна част от френските военноморски сили;

• разузнавателни и комуникационни способности;

• френския принос към ядреното възпиране на НАТО. (vijesti.me)

Яковлев подчертава, че Франция има способността да развърне около 65 процента от флота си при необходимост – процент, който според него е дори по-висок от американския.

„Ние имаме по малко от всичко“, казва генералът.

Какво ще стане с френските войници в Румъния и Естония

Особено чувствителен е въпросът за френските сили по източния фланг.

В Румъния Франция командва многонационална бойна група на НАТО с около 1200 военнослужещи. Париж има военен принос и в Естония.

Трима дипломати от НАТО посочват пред „Политико“, че именно бъдещето на тези формирования е сред основните въпроси, ако Франция се оттегли от интегрираното командване. (vijesti.me)

Формално Париж би могъл да запази войските си там и извън военната структура на НАТО, както Франция продължаваше да участва в някои общи операции и след решението на Дьо Гол.

Но това ще зависи изцяло от политическата воля на новия президент.

Париж плаща около 10% от оперативния бюджет на НАТО

Има и чисто финансов проблем.

Франция осигурява около 10 процента от годишния оперативен бюджет на НАТО, който е приблизително 5,3 млрд. евро.

Евентуално дистанциране би довело до „бюджетни последици“ за Алианса, предупреждава Яковлев. (vijesti.me)

Той определя Франция като „най-важната военна сила след Съединените щати“ в НАТО.

Председателката на комисията по отбрана на Европейския парламент Мари-Агнес Щрак-Цимерман също предупреждава, че последиците ще бъдат огромни.

По думите ѝ Франция е не просто една от страните основателки, а ключова военна държава именно заради ядреното си оръжие.

Но и Франция ще плати висока цена

„Политико“ подчертава, че едно напускане на командната структура няма да бъде едностранна загуба за НАТО. Франция също ще плати сериозна цена.

Париж ще запази мястото си в политическите органи на алианса и правото си да участва в решенията за колективна отбрана, но ще изгуби прякото си влияние върху подготовката на военните решения.

Много от тях се договарят предварително в командните структури. Франция може да се окаже в ситуация, при която получава вече изработено предложение и трябва просто да го приеме или отхвърли.

Тя ще загуби и редица висши постове в НАТО.

Сред тях са:

• върховният главнокомандващ на НАТО по трансформацията;

• заместник-командващият на съюзническото въздушно командване;

• началникът на щаба в командването в Брунсум, Нидерландия.

Според Яковлев излизането би означавало „загуба на влияние“ с висока политическа, техническа, оперативна и структурна цена. (vijesti.me)

Ако Париж намали и обмена на разузнавателна информация, той би могъл да загуби достъп и до данни, които сега получава от останалите съюзници.

Германия може да се превърне в главната европейска сила в НАТО

Френското оттегляне би променило и вътрешния баланс на силите в Европа.

При отслабено американско присъствие и Франция извън военното командване Германия вероятно ще се превърне в безспорната водеща европейска сила в НАТО.

„Ако Франция излезе и американците се оттеглят, Германия ще трябва да поеме по-голяма роля“, казва дипломат от алианса. (vijesti.me)

Джейми Ший отбелязва, че икономическият и политическият център на тежестта на европейската отбрана вече се измества към Германия и Полша, които увеличават значително военните си бюджети.

Френското отдалечаване само би ускорило този процес.

НАТО обмисля контакти с Льо Пен и Меланшон

Според Ший ръководството на алианса не трябва просто да чака изборите.

Той предлага НАТО да започне неофициални контакти както с „Национален сбор“, така и с „Непокорна Франция“, за да обясни на тези политически сили какви практически последствия би имало френското оттегляне.

Една от възможностите, според него, е Париж да получи повече високопоставени командни длъжности в НАТО като знак за значението му в алианса. (vijesti.me)

Този подход сам по себе си показва колко сериозно в Брюксел се възприема политическата промяна във Франция.

Доскоро евентуално напускане на НАТО или на военната му структура можеше да бъде възприемано като лозунг от периферията на политическия живот.

Днес партиите, които го предлагат, претендират за властта в Елисейския дворец.

И именно затова „Политико“ определя френските президентски избори като „следващия кошмар на НАТО“.

„Ще оцелеем“, казва един от дипломатите на Алианса. „Но ще бъде много, много опасно.“ (vijesti.me)

Източник: „Политико“