По-малкото зло. Изпразнено от съдържание политическо клише, употребявано от журналисти, социолози, анализатори... И от всички останали. Винаги преди избори и особено във Варна.

След първия тур на частичните местни избори на пистата останаха двама състезатели и първото, което прочетох във Фейсбук, беше, че Варна пак щяла да избира „По-малкото зло”.

Който и да се кандидатира, който и да спечели, който и да управлява, ние винаги му лепваме етикет „Зло”, а себе си успокояваме с мъдростта на взетото от нас решение да изберем все пак „По-малкото зло”.

Е, аз пък не смятам да избирам По-малкото зло. Защото, убедена съм, и двамата кандидати имат качества, за които явно не е модерно да се говори. Много по-лесно е, пък и по-интересно, даже по-резултатно за собствения ни имидж на „мъдреци”, да предъвкваме недостатъците, тъмното минало, съмнителните връзки, криминалната зависимост, пикантните клюки, гадните слухове...

Да, всеки от кандидатстващите за власт има най-вероятно факти от миналото, от които да се срамува. Да, всеки от тях е вършил неща, които могат да се тълкуват по най-различни начини. Да, всеки от тях има семейство, а кое семейство може да се похвали с перфектност? Да, всеки от тях е работил за някого, който в едни очи е съмнителен, в други - направо криминален...

И сега искам да попитам:

Ние, уважаемите избиратели, перфектни ли сме?

Нашите тъст, кум, сват, дъщеря, племенник, свекърва, брат... изцяло ли отговарят на идеалната ни представа за перфектно семейно обкръжение?
Имали ли сме приятел/ка, за когото/която си спомняме с неудобство, защото в някакъв момент се е оказало, че не е точно това, което първоначално сме харесвали?
Никого никога ли не сме наранявали?

Спомените ни изцяло ли са светли и защитени от проявена от нас подлост, непочтеност, конфузни ситуации...?

Защото, ако някой може да отговори положително на всички тези, пък и на още стотици подобни въпроси, е длъжен да основе партия или най-малкото да се кандидатира за кмет.
Тогава и само тогава пред нас няма да стои изборът на „По-малкото зло”.
Друг е въпросът дали това е възможно.

Кандидатите за власт сме самите ние. А ние сме същите като тях. Просто те са публични. Затова тяхната тъмна страна се коментира от всички, а не само у комшиите, както се случва с непубличните хора. А когато някой непубличен човек реши да прояви смелостта (или глупостта) да влезе във властта, клюките у комшиите се прехвърлят в медиите. И в социалните мрежи.
Това е единствената разлика между тях (кандидатите) и нас (избирателите).

„По-малкото зло” е термин от жанра фентъзи, на който аз съм почитател.
Злото и Доброто са вечните теми в литературата, но във фентъзи-жанра имат ярко изразена образност.
„По-малкото зло е по-доброто от злото” казва Тери Пратчет. Но в друг свой роман обяснява: „Доброто е толкова зле, че самО си вреди.”
А Сергей Лукяненко в цяла поредица Патрули разказва за тъмната страна на Доброто, както и за светлата страна на Злото...

Това, което искам да кажа, НЕ е, че кандидатите са прекрасни по презумпция. Но и не бива да ги приемаме като ужасни по презумпция.
Всеки от тях има своята тъмна страна. Като всички нас.
Но всеки от тях носи и светлото, пак като всички нас.

Затова аз избирам да потърся онова, което според моите морал, естетика, вярвания, идеи и ценностна система ще намеря в по-голяма или по-малка степен в някой от двамата кандидати за кмет на Варна. Признавам, имам фаворит.
Предполагам, че и вие можете да проектирате собственото си аз върху някой от тях, поне в известна степен. 

Защото тоталното отричане, поне според мен, е Най-голямото зло.
Вгледайте се в себе си, погледнете се в огледалото.

Те – това сме самите ние. Единствената разлика е онази, за която споменах – те са имали смелостта (или глупостта) да пожелаят власт.

За която много от нас, отричащите, си мечтаят тайно...
Наталия Господинова, Дарик радио