Все забравям, че в неделя, на светлата дата 9 юни, когато историята показа, че в условията на монархия политическите партии и техните разпасани лидери не могат да се самозабравят до безкрайност, все забравям, че на тази дата ще има парламентарни избори. Не са ми интересни, няма истинско съревнование – всички пеят скучната песен на популизма, единствено с тънки разлики в нюансите. Ето, една кандидатка за Европарламента (няма да кажа от коя политическа сила, защото ужасно ме е срам) обеща, че като я изберат, първата ѝ работа ще бъде да докаже на света, че Спартак е българин. Ама бива ли такава работа! Вие не си ли правите профили на потенциалните избиратели? Не ги ли четете тези профили? Не се ли замисляте какво ги интересува и какво ценят хората, които евентуално биха гласували за вас? По неадекватност и непознаване на собствената публика това със Спартак граничи единствено с оная изцепка на Меглена Кунева, когато дни преди изборите през 2013, вместо да стегне за последно най-верните си избиратели, тя отиде да играе хоро с бабите в русенско.

А пък Васил (Черепа) Божков изнесе представление на „Витошка“ или, понеже самият той е заслужил жълтопаветник, може би трябва да използваме термина „пърформанс“. Случайно попаднах на клипа, защо, както казах, не следя кампанията. Опънал няколко палатки пред парфюмерията, за да раздава там фланелки. Трябва да е било в началото на седмицата, а вчера вече всички цигани по „Витошка“ (които, слава Богу!, не са чак толкова много) бяха облечени с тях. А трябва да е било вторник, когато Черепа се е заснел как стреля с лък по мишени. Мишените изобразяват политически опоненти, но поради времетраенето и качеството на клипчето, успях да разпозная само Боко Борисов и Делян Пеевски. Делян Пеевски е изобразен кат нещо средно между свиня и паяк, а Бойко Борисов е по долни гащи, като на корема му е логото на ГЕРБ, само че не пише ГЕРБ, а ГРОБ. Черепа слага стрела в лъка, опъва тетивата и уцелва Бойко Борисов в десетката. Радост. Между другото, логото на кампанията много ме кефи.

Това е клипчето. Не знам даже дали е част от същинската кампания на Черепа или е заснето просто така, за кеф, в рамките на пърформанса. Все едно, няма значение. За друго се замислих. Спомних си протестите преди 2-3 години. Как Румен Радев размаха юмрук, как на колене го молиха да ги спаси от #МАФИЯТА, как носиха ковчези, как замеряха с яйца и развалена риба административните сгради, как палиха слама в краката на полицаите и вадиха жълтите павета, как няколко пияници дни наред държаха блокиран Орлов мост и когато им направих публично забележка, ми скочиха мастити културтрегери с такъв хунвейбински патос, че ме накараха да се почувствам като Вълка от стихотворението на Смирненски – „а старий вълк – а старий свят / отива да си легне гузен и пиян“. Така се почувствах в заревото на умнокрасивата революция, която щеше да помете статуквото, да донесе „правосъдие за всеки“ и да накаже злодеите.

И какви се оказаха резултатите от кресливите ви протести?

Оказаха се такива, каквито още тогава ви казвахме, че ще се окажат. Победителите, Промяната, неспиращата Промяна, вместо да пометат статуквото, вместо да накажат злодеите, направиха коалиция с тях и верни на навика си да лъжат за щяло и нещяло, нарекоха коалицията „некоалиция“ и „сглобка“. Станаха депутати и министри. Станаха статукво. Вместо да накажат злодеите, имаха тъпотата официално и писмено да им предложат механизми, по които да си поделят с тях държавата и нарекоха това предложение „мумурандум“.

Ами Черепа? Нали помните, че всичко започна от него? Избяга с петнайсетина обвинение, сред които такива за изнасилване и убийство, кри се в арабския свят, подстрекаваше оттам размирици и протести, финансираше ги. После „правосъдието за всеки“ уж възтържествува и го върнаха тук да го съдят. Постоя малко в кауша, пък го пуснаха под домашен арест. Скоро след това и от домашния арест го освободиха и ето го сега отново на улицата да прави пърформанси и да стреля с лък по #МАФИЯТА, да обещава светло бъдеще на народа. Дори на Ал Капоне не му е идвало на извратения ум да се пише политик, който ще се опълчи срещу мафията, дори и у него е имало някакъв свян.

И ето ви сега, скъпи протестиращи, готови отново да сваляте Борисов и Пеевски, готови отново да подкрепите ония, дето щяха да ги изстържат първия път, ама вместо това се съюзиха с тях и ви вдигнаха цените на всичко с по няколко пъти.

И сега ще попитате: „За кого да гласуваме при това положение?“. Ами, отде да знам аз! Гласувайте за когото си искате, гласувайте, ако искате. Кой съм аз, че да ви казвам! Обаче после, ако отново се почувствате изпързаляни, не се оплаквайте, защото е срамота. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.