Въпросите дали, как и защо трябва да се изучават религиите, добродетелите и гражданското поведение в училище отново разпалват обществен дебат. Сред най-коментираните теми са нуждата от базисен морал в образованието, границите на свободата на вероизповедание и съмненията дали вероучението може да се използва за идеологическо влияние. По тези въпроси "Новетика" разговаря с писателя и публицист Иван Стамболов-Сула, член на Обществения съвет на БНТ.

На въпрос защо съществува съпротива срещу въвеждането на задължително вероучение, Стамболов-Сула коментира, че това се дължи на "паника на всичко либерално по отношение на всичко консервативно", както и на исторически насадена омраза към религията. Той се обявява за изучаване на православен катехизис и Закон Божий в училище, като смята, че това дава на децата шанс да изберат между мирогледи, вместо да бъдат възпитавани само в атеистичен модел.

"Съдбоносно важно е децата да научат, че светът е сътворен разумно, че доброто и злото съществуват обективно, че разум и вяра не се изключват, а допълват", казва той.

Стамболов-Сула свързва настоящите спорове около вероучението с дебатите около ЛГБТ съдържанието в училищата. Според него, истинската цел на противниците на вероучението е да "заглушат гласа на истината", за да се представят други идеологии като приемливи.

По отношение на баланса между морала и свободата на вероизповедание, публицистът отбелязва, че моралът включва свободата, защото без нея не може да има истински избор между добро и зло.

На въпрос защо част от хората отхвърлят Бог, той отговаря: "Защото са избрали да служат на другата страна... Повечето от глупост и заслепение си мислят, че са прави."

Критиките, че вероучението е форма на проруска пропаганда, Стамболов-Сула определя като "глупост". Той настоява, че съдържанието на предмета няма връзка с Русия, а твърденията по тази линия обслужват идеология, която се плаши от религиозното самосъзнание.

"Цялата европейска култура и изкуство идейно и естетически произхожда от християнството", казва той и критикува опростенческата представа за евронасоченост, свързана единствено с материално благополучие и индивидуална свобода.

По повод идеологическите обвинения, той оспорва биографиите на някои от критиците, заявявайки, че се самопредставят като потомци на репресирани от комунизма, докато всъщност родителите им са били част от самата система.

В заключение Стамболов-Сула подчертава, че атеизмът и антикомунизмът не се изключват, както и че вярата не е несъвместима с политическа принадлежност. Според него най-опасното нещо днес е объркването между религиозно знание и идеологическа пропаганда.

"Богоборците не са атеисти. Те вярват в Бог, просто Го мразят", обобщава той.