Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Каква е визията на Бил Гейтс за светлото бъдеще? Защото той има такава, както стана ясно. Светлото бъдеще за добрия стар Бил е простичко – до 10 години, благодарение на Изкуствения интелект (леле, започнал съм да го пиша с главна буква!) човекът ще може да се наслаждава на двудневна работна седмица. Пък и какво друго му трябва на човек освен да папка, без да бачка. Всъщност, трябват му хиляди други неща и то не за да се почувства щастлив, а за да се почувства още по-нещастен. Уви, това представлява венецът на еволюцията.

Вече са правят опити в тази насока. Такава е идеята за безусловен базов доход. Според нея всеки гражданин получава периодично фиксирана сума пари от държавата, без оглед на доходите, имуществото или заетостта му. Целта е да се гарантира минимален стандарт на живот и да се намали бедността, като същевременно се осигури по-голяма лична и икономическа свобода. В няколко държави правиха експерименти, но така си и останаха. В момента безусловният базов доход не е въведен никъде. Защото не може да бъде.

Нещо подобно е и двудневната работна седмица. Разбира се, независимо от това дали работи два или пет дни, човек яде по един и същи начин, следователно това, което би изкарал в отпадащите работни дни, трябва да му се плати от някъде другаде – сиреч, безусловен базов доход.

Каква е идеята? Не е нова. Идеята е, че когато човек не е принуден да блъска за насъщния, ще се занимава с нещо по-така, ще развива талантите си (които очевидно всеки има в изобилие), ще допринася за развитието на обществото и за благото на ближните си. Само му дайте свободно време!

Всъщност какво прави и сега човекът в свободното си време? Има си проучвания в тая посока.

В България, например, според едно проучване от 2015 година на Министерството на младежта и спорта, 67% от младите хора на възраст между 15 и 29 години имат свободно време, но повечето от тях не го използват за развитие. Около 69% не четат книги, 63% не спортуват, а 77% не планират да придобиват нови умения чрез курсове или обучения. Тези данни сочат към ниска активност в посока личностно и професионално развитие сред младите българи. Очевиден недостатък на изследването е, че казва какво НЕ правят в свободното си време младите хора, но не казва какво правят. Може би защото ще ни се изправят косите.

В съединените щати пък Американското изследване за използване на времето (American Time Use Survey) от 2023 г. показва, че за 94% от хората най-популярната дейност е гледането на телевизия, което заема около 2.7 часа дневно. Следват използването на компютър за развлечение (вкл. 18+) и социални мрежи, всяко от които отнема около 34 минути дневно, тоест общо повече от час или заедно с телевизията – около 4 часа.

Ако вземем само TikTok (бързам да кажа, че нямам регистрация там и не го ползвам), ще видим че потребителите прекарват средно близо час (58:24 минути) дневно в него, което е повече от двойно увеличение спрямо 2019 г. Средното месечно време, прекарано в приложението, е около 34 часа, което е почти еквивалент на пълна работна седмица. Потребителите отварят приложението средно 19 пъти на ден, като всяка сесия продължава около 11 минути.

А сега си представете всички тези хора с два пъти повече свободно време, че и отгоре. И страшното е, че няма просто по екстензивен път да се увеличи времето на досегашните наслади, а ще се изобретят нови, вероятно по-извратени и безсмислени. Когато дадем на Венеца на еволюцията двудневна работна седмица, какво ще прави той в останалите 5 дни? Ще пие ли, ще се друса ли, секс ли ще прави по нови и причудливи начини, ще се пъчи в социалните мрежи ли, ще плюска ли, докато му се прекършат краката от тлъстина? Или пък ще развива талантите си – ще свири на роял и арфа, ще пише незабравими стихове, ще вае изящни фигури от алабастър, ще разисква философски теми с наборите си или по научната метода ще разгадава тайните на мирозданието за лично удоволствие и хоби?

Някой ще се сети да каже: ами най-вероятно един ще пие и ще се друса,  а друг ще свири на роял и арфа. Ето го проблема- рано или късно ще стигнем дотам да признаем,  че хората се делят на нужни и ненужни. Поне според властващите в момента идеология, която мери потребността на индивида според приноса му към общото благо. 

Всичко това е едно от много лица на греха „гордост“ – да тръгнеш да създаваш рай на земята. Това е вавилонският грях, грехът на Вавилонската кула. А защо да е грях? Ами защото, ако човекът е способен сам да постигне съвършенство и абсолютно щастие на земята, то не е имало смисъл Христос да се ражда, да страда, да умира и да възкръсва. Да мислиш така, разбира се, е грях, който има своите последици, както впрочем показва цялата човешка история чак до провала на комунизма, чак до провала на химерата на левите либерали за социалната държава, част от която може би е и двудневната работна седмица.

Каква е теоретичната разлика между развития социализъм и комунизма? Ще ви кажа. Принципът на развития социализъм е „от всекиго според способностите, всекиму според труда“. Тоест аз ще работя това, за което ставам (или за което партията реши, че ставам) и ще получавам според това какво съм изработил. При комунизма вече, когато производствените средства са се развили неудържимо, ще започне да действа принципът „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“, тоест аз съм обущар и възможностите ми са да произведа един чифт обувки, обаче имам 10 деца, които се нуждаят от 10 чифта обувки и някак си ги получавам, защото такива са потребностите ми. А кой определя потребностите? Как кой! Партията, разбира се!

– Ама аз имам потребност да отида в библиотеката на Ватикана и да чета древни ръкописи…

– Престани да се лигавиш, другарю – с присвити очи ще ме погледне Партията.

Но да речем, че всички хора имат някакво призвание в една и съща степен – призвание, което денонощно ги влече. Ето, моето призвание, например, е да съм рентгенолог. Ако Бил Гейтс ме уреди с двудневна седмица, за да имам време да следвам мечтите си, как ще се отдам на призванието си през останалите дни, рентген ли ще трябва да си купя вкъщи? И ако не успея, каква ще е ползата ми за обществото – по-голяма или по-малка? Ама ще кажете: ИИ ще се занимава с това! А как ИИ ще носи отговорност за диагнозата? Какво ще му се случи, ако сбърка (засега го прави твърде често) и ми отрежат левия вместо десния крак? Какво мрази един софтуер, та да го накажеш с него? Ами моето призвание? Ами личностната ми реализация?

Заместването (или изместването?) на човека от ИИ може би наистина е замислено като стъпка към окончателния рай на трасхуманистите, когато ще прехвърлим съзнанието си в информационен облак и там ще живеем вечно и щастливо в непознати до момента наслади. Обаче другарят Гейтс не казва каква ще е числеността на човечеството в настъпващия до 10 години рай. По оценки на ООН и Habitat for Humanity за 2024 напълно бездомните са 150 милиона души. В гета, бараки и кашони живеят 1.6 милиарда души.  Хора извън всякаква система (NEET – Not in Employment, Education or Training) – такива, които не работят, не учат, не търсят работа и не са икономически активни, – са между 600 и 800 милиона души. Какво правим с тези хора, другарю Гейтс? Как ги включваме в общия Рай на земята? Болшевиките пробваха с ГУЛАГ, вие имате някаква друга идея? Или първо да ги въдворим всички в Картаген, а после както си знаем?/tribune.bg

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.