Морската индустрия се състои от комплекс от дейности, свързани с превозването на стоки по море и други водни пътища. Преди всичко тя включва корабоплавателни компании, пристанища, състоящи се от пристанищна инфраструктура, пристанищни оператори и съпътстващи дейности – морски пристанищни услуги (влекачи, пилотаж), снабдяване на корабите, брокераж, спедиция, корабостроене, кораборемонт, обучение и квалификация на морските кадри. В България от особено значение е снабдяването на чужди корабособственици с квалифицирани и правоспособни морски специалисти.
Морската индустрия в България е сравнително добре развита във всичките и области. За съжаление в сравнение с 1989 г. всички дейности с изключение на кораборемонта са с намален капацитет.

Има няколко корабособственика, които контролират сравнително малък тонаж за превоз на кораби за насипни товари. След приватизацията на държавната фирма Параходство БМФ единствените държавни фирми са останалите няколко големи пристанищни оператори. Останалите сфери на морската индустрия са изцяло в частни ръце.

Липсата на благоприятни условия за развитие на морската индустрия, съчетани с характерните черти на корабоплаването – висока капиталоемкост, цикличност и силна развитост не позволяват на частните собственици да заемат по-значими позиции, а ги поставя по-скоро в условията на аутсайдерство на световния пазар. По отношение на българския внос и износ основните товаропотоци се извършват с чужди кораби. Контейнерните превози са ликвидирани напълно след 2008 година, танкерните превози също на още по-ранен етап. Корабите, контролирани от български корабособственици, работят на международния пазар, а българският внос и износ на насипни товари в по-голямата си част се осъществява от чужди корабособственици.Единственото изключение от този недалновиден търговски подход са фирмите: Солвей соди,вече фалиралото Кревмиковци и някои инцидентни продажби на малки зърнопроизводители и износители на скраб. В тези условия е невъзможно прилагането на облекчения за българските корабособственици при осъществяване на българския внос и износ.

Единственият сектор, където има прогрес спрямо 1989 г., е износът на морски специалисти. Съвместно учебните институции подготвят около два пъти повече морски специалисти на година и има почти 100-процентова реализация, като по този начин се осъществява един невидим износ за страната и се подпомага платежния баланс на страната. И в тази дейност обаче не са създадени оптимални условия за развитие. Морското образование е скъпо, изисква тренажори, които са капиталоемки както като първоначална инвестиция, така и като последваща поддръжка. В този смисъл финансирането с държавна поръчка на няколко учебни заведения и квалификационни центрове предразполага към разпиляване на ресурсите и влошаване на качеството на образованието. Частичното решаване на проблемите на данъчното облагане на моряците изисква по-нататъшно усъвършенстване на нормативно-правната уредба за да се стимулира тази дейност.

Най-наболелите проблеми пред морския бранш в момента се състоят в:
(1) пристанища - липса на инвестиционна среда за развитие на българските пристанища, липса на пътна инфраструктура и подходи към пристанищата, преплитане на държавни и общински терени, където пристанищата могат да се развиват и утежнени процедури по обединяването на такива терени в интерес на развитието на пристанищата, градовете и общините, висока централизация на управлението на пристанищата и практическо неучастие на общините в този процес;