България продължава да се сблъсква с вече хроничен недостиг на работна сила. Страната ни от дълго време поддържа едно от най-ниските нива на безработица в Европейския съюз. Макар това да е като цяло положителен знак за функционирането на пазара на труда, обратната му страна е невъзможността да бъдат запълнени заявените от работодателите свободни работни места. По данни на Агенцията по заетостта от 2023г., дори и всички регистрирани безработни (155 хил.), да бъдат наети, ще останат незапълнени около 150 хиляди работни места. Тези данни сочат, че възможностите на вътрешния пазар на труда да отговори на настоящото търсене са ограничени. Макар че в дългосрочен план могат да се търсят алтернативни подходи за адаптиране на отделните компании и структурата на икономиката като цяло към демографските и структурни промени, в краткосрочен план привличането на работна сила от трети страни остава важна алтернатива за компенсиране на недостига в редица сектори.

След промените в Закона за чужденците в Република България от 2021 г., България отбелязва значително увеличение на броя на чуждестранните работници от трети страни. През 2021 г, общо броят на издадените разрешения за работа е 2515 и нараства до 4621 (84% увеличение) и 6466 (40% увеличение) съответно през 2022 г. и 2023 г. Основните страни, от които идват работници, са Русия и Турция с общо 1087, 2015, 2614 работници годишно за годините в периода 2021-2023 г., или около 40% от всички издадени разрешения за всяка година. В последните години, обаче се наблюдава значителен ръст на работници от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш, които от общо 336 работници през 2021 достигат 1269 и 2404 през 2022 и 2023г.

Въпреки нуждата, има две големи препятствия пред наемането на работници от трети страни - ограничението на броя на чуждите работници и дългите срокове за обработка на документите.

Квотите за работници от страни извън ЕС не са уникални за България. Много други европейски страни също налагат ограничения на вносния труд, като начините за това са или един таван за целия пазар, или отделни ограничения за всеки сектор. В България се прилага общо ограничение, независимо от сектора или специфичните нужди на работодателите. Според действащата регулация броят на вносните работници не може да надхвърля 20% от всички наети работници за големите работодатели и до 35% за малки и средни предприятия.

Един от основните проблеми, произтичащи от ограничението в България е негативното въздействие върху секторите с най-голяма нужда от работна сила. Тази ситуация може да се подобри, като се приложи моделът на Италия, където ограниченията са диференцирани според секторите и продължителността на разрешенията за работа. Освен това, квотите там се определят ежегодно въз основа на реалните нужди на работодателите.

В други европейски държави с ограничения за работници от трети страни приоритет се дава на наемането на местни лица и граждани на страни от ЕС. В България обаче минималната безработица не позволява ефективно приоритизиране на българските работници, а нивото на възнагражденията, което е сред най-ниските в ЕС, правят пазара на труда в страната по-малко атрактивен за работници от Европа.

Друга съществена особеност е изключително ниският брой разрешения за работа с продължителност под една година. Докато дългосрочната трудова миграция расте, броят на работниците с разрешение между от 3 до 11 месеца остава практически непроменен през последните години. От 2021 г. насам годишно се издават едва около 100 разрешения за престой между 3 и 6 месеца и малко над 1000 за период от 6 до 12 месеца. Едно от основните обяснения за изключително ниския брой разрешения е продължителният срок за административна обработка на заявленията - между 4 и 6 месеца, а в някои случаи дори по-дълго. Това означава, че срокът за получаване на одобрение надхвърля или почти достига самата продължителност на престоя, което почти обезсмисля използването на този тип разрешения. В този контекст, сезонната заетост се оказва трудно приложима, освен ако нуждите на работодателите не бъдат планирани с почти година предварително или е възможна прогноза на база потребност от предходен сезон.

В отговор на този проблем от края на 2024 заявления могат да се подават онлайн през платформа за издаване на разрешения за работа , което би трябвало да ускори процеса. Тази платформа може наистина да подобри ситуацията, тъй като за първите шест месеца от 2025, издадените разрешения до една година от платформата са 1746, което е с двеста повече от тези издадени за цялата 2023.

Недостигът на работна сила в България е проблем, който се очаква да се задълбочава в контекста на демографските тенденции в страната. Увеличаването на броя на чуждестранните работници от трети страни представлява важна инструмент за запълване на дефицити при специфични работодатели и отрасли, но съществуващите ограничения и административни пречки забавят и ограничават този процес. За да се отговори ефективно на нуждите на икономиката, е необходимо както диференциране на квотите по сектори и продължителност, така и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за работа. Въвеждането на дигитални платформи е положително развитие и може да послужи като основа за по-ефективно управление на миграционния трудов потенциал.

Статията е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика и е публикувана ТУК >>