Западняците се изредиха да предупреждават Русия да не се намесва силово в събитията в Украйна. Сякаш танковете са тръгнали като на 8 август 2008 г., когато пак имаше олимпиада. Сюзан Райс, съветник на президента на САЩ по националната сигурност, отправи ясно послание. Това ни дава повод да припомним някои сбъднали се пророчества на Збигнев Бжежински от „Тhe Grand Chessboard” през 1997 г. – „Опозицията срещу идеята на Москва за „интеграция” е особено силна в Украйна. Ръководителите на тази страна си дават сметка, че подобна „интеграция”, особено в светлината на руските резерви относно законността на украинската независимост, ще доведе в крайна сметка до загубването на националния суверенитет. Нещо повече, безцеремонното отношение на Русия към новата украинска държава – нежеланието й да признае нейните граници, оспорването на правото й да разполага с Крим, настояването за изключителен екстериториален контрол над пристанище Севастопол – придава на събудилия се украински национализъм антируска окраска.”. Бжежински дешифрираше през 1997 г. линията на Кремъл като „имперска тактика на Русия”. За някои горещи украински глави ще бъде полезно да прочетат книгите на знаменития руски генерал Ростислав Андреевич Фадеев, който е сред предпочитаните „геополитици” от кръга на Путин, за да разберат колко прав е Бжежински. Путин е повлиян и от евразийско-славянофилското и имперско визионерство на Александър Солженицин, който смяташе Украйна за част от Русия. Аргументи в историята, колкото искате – Киевска Русь и прочие.

Аргументите от съвременността не са по-маловажни – Бжежински ги изрежда. Севастопол може да стане руското Гуантанамо. При това вероятно в най-добрия случай. Изключителната книга на фелдмаршал Ерих фон Манщайн се нарича „Проиграни победи”. Битката за Крим е била историческа. Руснаците няма да го отстъпят без бой – политически, пропаганден, информационен, всякакъв. Ако доскорошната „опозиция” в Украйна не усвои уроците на миналото, може да проиграе своята „победа”. Основните влияещи фактори в подкрепа на независимостта и проевропейската перспектива на Украйна са САЩ, Германия и Полша. Канцлерът на Германия, Хелмут Кол, беше непоколебим през есента на 1996 г.– „Мястото на Украйна в Европа не подлежи на оспорване от никого. Никой вече няма как да постави под съмнение независимостта и териториалната цялост на Украйна.”. Може и още как може – справка актуалната линия на Путин. На 4 януари 1996 г. американският държавен секретар по отбраната, Уйлям Пери, блестящ възпитаник на Станфорд, заяви в Киев пред колегата си от Украйна Валерий Шмаров – „Няма как да се надцени значимостта на Украйна като независима страна за сигурността и стабилността на цяла Европа.”. Бжежински никога не забравя Русия. И е прав. „Една империя без Украйна ще означава, че Русия придобива по-„азиатски” облик и се отдалечава от Европа.”. Ако Путин възприеме наистина азиатска (привидно мека и гъвкава) линия на поведение, може да изненада евродоктринерите и геополитиците-класици зад Океана с приближаването на Русия към Европа чрез Украйна. Жална им майка на бюрократите в Брюксел тогава.

Германия води война на два пъти най-вече заради Украйна – Хитлер предпочете Киев пред Москва. Даже временно. Путин не може да не си дава сметка за възможността да се оформи изключително мощна икономическа групировка между Германия, Полша и Украйна. Този пазар и промишлен потенциал превъзхожда с много капацитета на Русия. Прибалтийските републики са едното крило, а Унгария, Чехия и Румъния – другото. Путин очевидно се нуждае от балансиран подход между ЕС и Китай. Японците са въздържани заради Курилите. Евроазианизмът на Путинова Русия в досегашния вариант е под въпрос. Украйна не е Грузия. През 2008 г. Путин постави западняците пред свършен факт. Сега притискат него със същото. Триумфализмът при закриването на олимпиадата в Сочи му даде възможност да поотложи своите контрапредупреждения към Запада. Владимир Путин само дето не се гушна с уж мекия Томас Бах. Обаче. Нямаше как да не чуе посланието на Бах за „новото лице на Русия” след Сочи и за използването на тласъка на олимпиадата като средство за развитие на гражданското общество. Иначе казано – то е неразвито, „мека диктатура” и прочие пропагандни заклинания. Путиновите медии също отговарят със залп от почти съветска пропаганда. Клише след клише се изстрелват. Междувременно преходната власт в Украйна още не се е утвърдила. В същото време изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи, Арсен Аваков, издаде заповед за арест на Владимир Янукович, протежето на Путин, заради „масово убийство на мирни граждани”. Какво и кой дава основание на новите силни на деня в Украйна да играят толкова остро?! Моралният кредит е ясен – цивилизованият свят не може да не е съпричастен заради повече от сто жертви на снайперистите от спецчастите на Виталий Захарченко и Владимир Янукович. Апропо. Защо пропускат Захарченко – да не би неговите снайперисти да са били „двойно мотивирани”?!

Любомир Живков, bgsniper.com