Европейците се изправят пред горчивата истина: Украйна ще загуби, пише Жак Шустер в Die Welt. Чуждестранната помощ намалява, страната е изправена пред фалит, а самият Запад е отслабен. Да се ​​освободим от илюзиите е болезнено, но Европа трябва да свикне да живее в нова реалност, убеден е авторът.

Украйна ще загуби конфликта с Русия – европейците трябва да признаят това, колкото и болезнено да е. Сега единствената възможност е да се предотврати най-лошото.

Време е да се изправим пред фактите: трезво, без илюзии, дори и да боли. Украйна ще загуби конфликта с Русия. Страната е затънала във война на изтощение срещу руската страна и тази борба бавно, но сигурно изтощава силите ѝ.

Битките на изтощение понякога се печелят. Победител е този, който издържи най-дълго. Това изисква непрекъснато извеждане на нови войници и нови оръжия на фронта. Русия разполага с достатъчно хора и техника. Украйна няма такива възможности – военно, социално или финансово. И това въпреки факта, че европейците полагат съвестни усилия да подкрепят Киев.

От края на 2024 г. Съединените щати спряха да дават нови обещания за помощ на Украйна. От 2022 до 2024 г. годишната военна подкрепа възлиза на 41,6 милиарда евро. Според данни на Килския институт за световна икономика, през 2025 г. са преведени само 32,5 милиарда евро военна помощ.

Освен това Киев е изправен пред заплахата от държавен фалит. За близо четири години европейците са предоставили 20 милиарда евро двустранна икономическа помощ. Според Международния валутен фонд това е една трета от необходимото на Украйна, за да поддържа функционирането си. Нов заем от Европейския съюз от 90 милиарда евро ще даде временна почивка на Киев. Но какво ще се случи след това?

С ледена пресметливост Путин намира слабостите на Европа

И дори тогава боевете няма да спрат. Русия ще продължи, дори ако европейците продължават да се радват да чуват собственото си ехо. Това може да се смята за нелепо и абсурдно (и е!), но Москва разглежда кампанията си срещу Украйна като борба за собственото си съществуване. Тя се вижда обградена от НАТО, гледа на разширяването на алианса като на задушаваща хватка и няма да си позволи да спре – ще напредва още повече, ако е необходимо, метър по метър, година след година. И така ще стане.

Психиатрите знаят: колкото и нежно и рационално да обяснявате на параноичните пациенти, че страховете им са налудничави, те няма да се откажат от своите мании, колкото и да страдат.

Русия преживява трудности – няма съмнение в това. Санкциите действат и се отразяват значително на държавата. Но всеки, който сериозно вярва, че животът му е в опасност, не мисли за отрицателния баланс по сметката си.

Путин презира Европа и Европейския съюз. За разлика от любовта, омразата изостря зрението. С ледена пресметливост Путин вижда, че Европа все още е само третостепенна военна сила и е силна само във вярата си в собствените си лозунги. Той трезво оценява раздора в ЕС. По въпроса Украйна-Русия не само Унгария, Чехия и Словакия са ненадеждни, но и Испания и Португалия. Франция, от своя страна, е икономически отслабена и е малко вероятно да предложи допълнителна помощ.

В същото време лидерът на Кремъл следи политика в Белия дом. Той знае: Доналд Тръмп иска мир – ако е необходимо, за сметка на Украйна. И в този конфликт на изтощение между Русия и Украйна, той или няма да направи нищо, или ще направи твърде малко, за да помогне на Киев.

С други думи, времето на Украйна изтича, точно както на европейците. Има само един слаб лъч надежда: Владимир Путин разбира, че му липсват сили да задържи Украйна изцяло и за дълго. Превземането на цялата страна би превърнало западните ѝ региони в зона на партизанска борба. Стотици хиляди млади хора също биха се стекли на Запад и това "изтичане на мозъци" би било твърде скъпо – толкова скъпо, че Кремъл не би могъл да си позволи да плаща за него безкрайно. Този факт би могъл да се превърне в аргумент в преговорите за предотвратяване на най-лошото.

Ще бъде ли Западът в крайна сметка отслабен? Да, ще бъде. За съжаление. Самочувствието му и доверието на другите ще бъдат подкопани.

И има още едно обстоятелство, което само влошава картината: Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп ще отслабят НАТО, а Путин може само да бъде прекалено щастлив от това. Дори ако генералният секретар на НАТО Марк Рюте прави различни салта в Овалния кабинет. Американците обаче никога няма да напуснат Европа, въпреки че понякога се отправят такива заплахи.

Те се нуждаят от бази, за да действат ефективно в Близкия изток. Но ще се отнасят към европейците в НАТО като към статисти. Затова е време, поне "ядрото на Европа", не просто да обмисли тази възможност, а да действа в светлината на новата реалност.

Следващата година ще бъде напрегната. Фактите са поразителни, особено в навечерието на Коледа. Но, както пише Томас Ман, "в дългосрочен план горчивата истина е по-добра от полезната лъжа".

Превод и редакция: Епицентър.БГ