България се превърна в един от най-големите източни плацдарми на Северноатлантическия алианс в контекста на подготовката за сблъсък с Русия. Това каза в интервю за ТАСС директорът на втори европейски департамент на руското външно министерство Юрий Пилипсон. "Разбира се, това крие съпътстващи рискове за тези, които предоставят територията си за военни приготовления", добави той. "Обикновените българи помнят историята, повечето от тях трезво оценяват ситуацията и изобщо не искат страната им да бъде превърната в „прифронтова“ държава“, докато София по собствена инициатива пое курс в русофобска посока", заяви още руският дипломат.

"България, за съжаление, се превърна в един от най-големите плацдарми на източния фланг на НАТО в контекста на подготовката за сблъсък с Русия. Разбира се, това крие съпътстващи рискове за тези, които предоставят територията си за военни приготовления", каза той, отговаряйки на въпрос каква е оценката на Москва за плановете на НАТО за изграждане на нова военна база на алианса в България.

В тази връзка Пилипсон подчерта, че в условията на продължаващата агресивна политика на НАТО, звучащите в неговите редици призиви да за подготовка за военен конфликт с Русия, Москва не оставя без внимание нарастването на силите и средствата на Алианса, разширяването на неговата инфраструктура в близост до границите, включително в България.

"Разбира се, Русия е в състояние да отговори на всякакви заплахи с военно-технически мерки. Президентът на Русия Владимир Путин наскоро ясно заяви това. В същото време руското ръководство изхожда от предпочитанието към политически и дипломатически методи за решаване на проблемите", отбеляза той. „Поддържаме конструктивно отношение, поддържаме отворени каналите за диалог – уви, засега без търсената взаимност“.

Освен това дипломатът напомни, че отношенията между Русия и България се регулират от Договора за приятелски отношения и сътрудничество, подписан през 1992 г., действащ и до днес, в който е фиксирано "общото разбиране за необходимостта от изключване на войната от международните отношения, както и заплахата от сила или нейното прилагане като средство за решаване на спорове между държавите". "Говори се и за това, че трябва да се положат усилия за намаляване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до възможно най-ниското ниво, - добави директорът на втория европейски департамент на руското външно министерство. - Страните се задължават да не допуснат тяхната територия да бъде използвана с цел въоръжено нападение или други насилнически действия срещу другата договаряща страна". Според Пилипсон обаче, официална София „е забравила изброените задължения“.

"Разбираме, че в много отношения подобна политика е наложена на България от Запада чрез контролираните от него кръгове, защото от гледна точка на българските национални интереси е абсурдно да се гледа на Русия "през амбразурата", - отбеляза той. - Всички знаят, че нашата страна никога не е имала и не може да има планове за нападение срещу България. Руските войници два пъти са стъпвали  на българска земя с благородни освободителни мисии - по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. и в заключителния етап на Втората световна война. Тези съдбоносни събития в продължение на много десетилетия определят изключително приятелския, бих казал братски характер на двустранните отношения.

В същото време дипломатът обърна специално внимание на факта, че „обикновените българи помнят историята, повечето от тях трезво оценяват ситуацията и изобщо не искат страната им да бъде превърната в „прифронтова“ държава“, докато София по собствена инициатива пое курс в русофобска посока и загуби предишните си предимства от тесни, специални връзки с Русия. Патриотичните сили все по-решително протестират срещу подобна политика на властите. Затова запазваме определен оптимизъм и се надяваме, че здравомислещият дух и свободолюбието, присъщи на българския народ, ще надделеят", констатира Пилипсон.