Председателят на Фискалния съвет описа два похвата за прехвърляне на разходи в следващата година

Данните, с които кабинетът "Желязков" е отчел бюджетен дефицит от около 3% за 2025 г., може да се окажат неточни, а реалният недостиг в хазната да е достигнал около 5%. Това заяви председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков пред БНТ. Според него причината може да е прехвърляне на разходи от 2025 към 2026 г.

Официалните данни вече претърпяха промяна. През април Евростат отчете дефицит на сектор "Държавно управление" за България от 3,5% от БВП за 2025 г., при първоначално обявени от българските власти 2,9%. Това съответства на 4,1 млрд. евро дефицит.

По думите на Дянков обаче това може да не е окончателната стойност. "Ако си спомняте на последния ни разговор преди два месеца, аз споменах, че това според мен е задължителното начало на следващата бюджетна процедура, в която вече сме от тази седмица, просто за да знаем каква е базата за разговор за бюджет 2027 година. А тя със сигурност не е тази, която тогавашните управляващи ни казаха, около 3% дефицит за миналата година", каза той.

Дянков посочи като възможност част от разходите, направени или договорени през 2025 г., да са били отчетени през 2026 г. Според него това би увеличило официалния дефицит за 2025 г. "Това ще е признание, че данните, с които сме обявили за влизането си в еврозоната, тогавашното правителство е дало тези данни, всъщност не са били верни", каза Дянков в отговор на въпрос дали подобна промяна би означавала, че е имало невярно представяне на бюджетните показатели.

Той припомни, че Евростат вече е отчел разлика между първоначално представената от България стойност и последващата оценка от 3,5%. Европейската комисия също посочва 3,5% за 2025 г. и прогнозира 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г.

Именно затова според Дянков трябва да се изясни какви разходи са били извършени през 2025 г., но са останали извън отчетите за същата година.

За установяване на реалната бюджетна картина са възложени одити на Сметната палата. По думите на Дянков проверките обхващат АПИ, Министерството на финансите и Министерството на транспорта.

"Сметната палата работи, правителството поиска и не само един, поиска три доклада. Мисля, един от АПИ, един от Министерството на финансите, третият мисля, че от Министерството на транспорта, където може да има такива, има съмнение за такива разходи, които са направени", каза той.

Според него проверката трябва да установи дали има случаи, при които строителни или транспортни дейности са извършени, но са били фактурирани и платени по-късно.

"Ако имате договор, е фактурирано четири месеца след това. На базата на тези одити на Сметната палата тогава Министерство на финансите и НСИ, Националният статистически институт, трябва да се върнат към Брюксел и да кажат: "Извиняваме се, намерихме някои грешки", и на тази база и Евростат да промени техните сметки за бюджет 2025 свръхдефицита и процедурата", обясни Дянков.

Според него крайната стойност може да се окаже значително над вече отчетените 3,5%. "Според мен ще стигнем някъде до 5% дефицит официално вече за 2025 година", заяви той.

Дянков смята, че подобна корекция парадоксално би имала и положителен ефект върху бюджетната прогноза за следващите години. Ако част от разходите бъдат върнати към 2025 г., дефицитът за 2026 г. би бил по-нисък от сегашните очаквания.

"Това означава, че за тази година дефицитът ще е по-нисък. Някъде процент и половина може би дефицитът ще е по-малък за тази година. Което означава, че за следващата година, 2027 година е възможно да сме под 3%. Защото иначе скок надолу от 5,7% до 3% е невъзможен."

Тази оценка се различава съществено от пролетната прогноза на Европейската комисия, която очаква дефицитът да остане над 4% и през 2027 г.

Дянков описа 2 начина, по които според него разходи могат да бъдат прехвърлени между бюджетни години. При първия има сключен договор за строителство или транспорт, работата е извършена, но изпълнителят е насочен да издаде фактура и да получи плащането през следващата година.

"Правите си работата, но те ти казват: "Не я фактурирай тази година. Фактурирай я 2026 година." Така че самата фактура, самото плащане да стане следваща, а не 2025 година", обясни той. По думите му предишното правителство е оценявало този обем на около 800 млн. евро.

Вторият механизъм според Дянков е още по-проблематичен — започване на работа без подписан договор, като договорът и фактурирането се оформят на по-късен етап. "Почваш проекта, но даже не подписваш договор. Казваш на строителя: "Почвате да работите, а ще подпишем януари и тогава ще фактурирате", каза той. По оценки, цитирани от Дянков, около 600 млн. евро са били прехвърлени по този начин, а общият размер на разходите, които според предишното правителство са били изместени към 2026 г., достига около 1,4 млрд. евро. "Дори Министерството на финансите не знае точната сума".

Според Дянков окончателният размер на тези разходи може да бъде установен само след проверки на място. "Понеже всъщност няма договори. Договорите ги знае някой в АПИ и някой в Министерство на транспорта. Дори и ти да се опиташ да направиш одити, затова Сметната палата трябва да влезе. Ти говориш човек по човек. Вие какво почнахте, какво се разбрахте, кой ви каза и така", каза той.

Той посочи и друг ефект от подобна практика — освен върху държавните финанси тя може да влияе и върху конкуренцията между компаниите. "Това трябва да са големи фирми, за да могат да си го позволят. Това изкривява и пазара. Не е само фискален проблем, а това е проблем за икономиката. Защото много малко фирми в България могат да си позволят така да им се плаща по-нататък и да го правят на вяра."