Бели къщи, синьо небе. Клаус фон Донани седи до прозореца на вилата си в Хамбург, заобиколен от арт книги и купчини вестници. Той се възхищава на Ходлер и Сегантини - швейцарски художници, които обича заради пейзажите им. Разказва за карането на ски в Цермат и Енгадин. Клаус фон Донани е на 97 години - весел и в отлична форма.

Изминаха почти четиридесет години, откакто фон Донани приключи политическата си кариера. Юристът беше депутат от СПД в германския Бундестаг повече от десетилетие, а в първия кабинет на Вили Брандт ръководеше Министерството на образованието и науката. При тогавашния канцлер Хелмут Шмидт той бе държавен министър във външното министерство. Най-накрая беше кмет на Хамбург.

Но Клаус фон Донани никога не напуска политиката. Заедно с бившия бригаден генерал Ерих Вад той наскоро публикува книгата „Война или мир. Германия преди решението“. С позициите си за войната в Украйна той е в противоречие с преобладаващото мнение в германския дебат. По същество Клаус фон Донани продължава упорито да защитава политиката на разведряване с Русия, която толкова дълго характеризира Германия. Той вижда Запада като частично отговорен за нахлуването на Путин в Украйна.

Клаус фон Донани сам е преживял войната. Малко преди края ѝ, през 1945 г., е призован и се присъединява към боен батальон. Същата година баща му — борецът от нацистката съпротива Ханс фон Донани — е екзекутиран в концентрационния лагер Заксенхаузен.

- Г-н фон Донани, страхувате ли се от голяма война в Европа?

- Да. Притеснявам се, защото интересите се различават толкова много. 

- Зеленски каза преди време, че страната му защитава и Съединените щати. Тръмп не се съгласи, като отговори, че Америка е защитена от Атлантическия океан, а не от гражданите на Украйна.

- Той е прав: ако има война в Европа, в Ню Йорк няма и прозорец да трепне. Трагедията на Европа е, че поверихме своята политика за сигурност на страна, която не би била засегната от война в самата Европа.

- Тази седмица европейци и американци преговаряха с украинския президент Зеленски в Берлин за възможен мирен сценарий в Украйна - Русия отсъстваше. Струват ли преговорите без Москва?

- Вероятно в момента няма друг вариант. Болезнено е за Европа, че г-н Мерц все още не е бил в Москва след назначаването си за канцлер. Хората, които говорят с Путин, са американци и емисари на президента Тръмп, но не европейци. А тук е застрашена нашата безопасност. Затова се притеснявам.

- Тръмп е говорил с Путин. Имаше среща в Аляска и те многократно разговаряха по телефона. Путин не изглежда да иска мир.

- Аз го виждам съвсем различно. Путин също иска мир, но на своите условия. Основният проблем е и остава ролята на Украйна след такъв мир. Ще бъде ли Украйна тогава част от структурата на НАТО, ако не и директен член? Това е същността на позицията на Запада. Но това не би било приемливо за Русия.

- Тук има определено развитие. Зеленски наскоро заяви за първи път, че Украйна не настоява да се присъедини към НАТО.

- Той така или иначе никога нямаше да получи членство.

- Малко по-късно европейците обявиха, че искат да изпратят свои войници в Украйна, за да осигурят мир в случай на примирие. Реалистичен ли е този сценарий?

- Ще видим. В крайна сметка всички важни европейски войски са част от НАТО. В това отношение проблемът остава за Путин. Но последните няколко дни показаха едно нещо: всички подценихме г-н Мерц. Преди шест седмици не бих повярвал, че е способен на такъв водещ ангажимент.

- Какво се е променило?

- Сега той се занимава с активна дипломация, навлиза в детайли и не прави голяма драма от това. Мерц е поел водещата роля в Европа, без да плаши останалите. Не бих си помислил, че е възможно. В миналото европейските съседи щяха да се разбунтуват. Мерц го прави много добре.

- Наскоро Мерц косвено сравни Владимир Путин с Адолф Хитлер. Украйна няма да е достатъчна за руския президент - точно както на Хитлер не му е стигнала Судетската област през 1938 г. Какво мислите за това сравнение?

- Исторически г-н Мерц очевидно е доста необразован. Но намесата му в днешната политика показва, че върши работата си добре. 

- С това сравнение Мерц защитава тезата на теорията на доминото: според нея Украйна трябва да бъде само първата стъпка към Европа за руснаците; скоро ще последва атаката срещу балтийските държави или Полша. Защо имате съмнения по този въпрос?

- Не виждам тази последица. Въпреки това трябва да се признае, че преходът на източноевропейските страни от съюз със Съветския съюз към съюз със Запада и НАТО беше и е реален проблем за руснаците: когато американският президент Клинтън искаше да започне източното разширяване на НАТО през 1997 г., за да спечели изборите, много знаещи американци го предупредиха. Робърт Макнамара и историкът Джордж Ф. Кенан, заедно с много други, написаха писмо до президента и предупредиха срещу тази грешка с „исторически мащаби“. В Ялта през 1945 г. президентът Франклин Рузвелт небрежно е присъдил тези източноевропейски страни на Съветския съюз. Десетилетия по-късно ги приехме в НАТО също толкова небрежно, което задълбочи проблема.

- Значи смятате, че Западът е частично виновен за войната в Украйна?

- Да, но не само заради това. Западът също е съучастник в опита да приеме Украйна в НАТО, дори ако вашият вестник не иска да го признае. Бившият президент на САЩ Джо Байдън е фарисей от първи ред; той по същество причини войната в Украйна. Ако беше казал на Путин през декември 2021 г., че не искат да приемат Украйна в НАТО и вместо това се стремят към необвързана Украйна, може би всичко щеше да се развие по различен начин. Надявам се, че не цитирам г-жа Меркел несправедливо, но веднъж я попитах: „Какво бихте направили, ако бяхте научили, че президент на САЩ внезапно поставя въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО?“ Г-жа Меркел каза, че в такъв случай незабавно е щяла да се качи на самолета за Вашингтон още същата нощ и да се намеси.

- Кога проведохте този разговор с Меркел?

- Виждаме се от време на време. Тя беше твърдо убедена, че това е била кардинална грешка.

- Какъв е реалистичният мирен сценарий?

- Това е толкова трудно за отговор, защото Украйна е в подобна ситуация като Германия след 1918 г.

- Защо?

- Национализмът в Украйна е движен от неутолима жажда, която е ужасяваща. В Германия този национализъм доведе до възхода на Адолф Хитлер. Не вярвам, че в момента е възможно да се постигне траен мир с хората в Киев.

- Украинският национализъм по същество е продукт на руснаците. С нахлуването в Украйна те подтикнаха национализма още повече.

- Е, добре. Украинският национализъм вече е принудил много украинци да застанат на страната на Хитлер срещу Съветския съюз. Това е безспорно. Но национализмът, разбира се, вече е съществувал и преди. Бяхме изненадани от украински посланици, които посещаваха гробовете на хора, принадлежащи по-скоро към украинския фашизъм.

- Вие намеквате за бившия украински посланик Мелник в Германия, който положи цветя на гроба на Степан Бандера в Мюнхен.

- Да. Трагично е, че Украйна днес трябва да бъде готова да заеме мирна позиция спрямо Русия. Но отношението, което Украйна заема, провокира руснаците.

- Казвате, че Германия се управлява от Америка.

- Да, НАТО управлява политиката за сигурност и основно следва интересите на САЩ. Самият факт, че европейците доскоро не са играли роля в преговорите с Русия, показва зависимост, която едва ли може да се опише по-добре. Разчитаме на г-н Тръмп да постъпи правилно с доверениците си. Когато французите ни наричат „васална държава“, в това има много истина.

- Вашата оценка за САЩ ме изненадва, защото самият вие бяхте политик десетилетия наред, защото ходите до урните като избирател. Защо толкова усилия, когато правителството уж е във Вашингтон?

- Просто се опитваш да направиш своя принос. Веднъж придружавах Вили Брандт на пътуване до Америка. Когато посети президента Никсън, седнах до него в Овалния кабинет. И тогава Никсън каза на Вили Брандт: „Господин канцлер, не виждате ли, че не е разумно да се грижите за нови приятели? Бързо рискувате да загубите стари приятели.“ — Това беше откровена заплаха заради политиката на разведряване на Германия с Русия.

- Как реагирахте?

- Вили Брандт обясни защо смята, че тази политика е правилна. Политиката на Вили Брандт изигра ключова роля за възможното германско обединение и за идването на Горбачов на власт в Съветския съюз. Защо? Защото Германия и Съветският съюз са се сближили. Следвахме политика, която засили взаимното доверие.

- Как оценявате дипломатическата работа на Тръмп по отношение на Русия?

- Във всеки случай Тръмп има различен поглед както към историята на САЩ, така и към тяхното бъдеще. Той вижда интервенционистките войни, които Америка води след 1945 г., като грешки. Мисля, че е разбрал, че интервенционизмът ненужно е отслабил самата му страна.

- Как гледате на Германия днес - със загриженост, гняв или дори гордост, след пътя, по който страната е поела от 1945 г. насам?

- Бях много горд с развитието на страната по време на разведряването. Но какво означава гордост? В момента Германия може да е на път да се ангажира отново с Европа и да продължи да води континента.

- Вие сте отчужден от партията си, ГСДП. Отчужден сте от федералната политика и преобладаващото мнение в германските медии. Изгубена кауза ли сте?

- Не изгубена кауза, а по-самотна. Но самотният пост може да победи накрая. Не можем да се преструваме, че руските интереси са без значение за мира в Европа. Не трябва ли да установим добри отношения с Русия, за да осигурим мир в Европа? Това, което формулирам, е политиката за бъдещето. Американският политически консултант Пол Улфовиц написа, че - слава Богу - най-накрая е било възможно отново да се отдели Германия от Русия, защото всяка близка връзка между Германия и Русия е евразийският кошмар за американците. Точно тук е нашият проблем. Умишлено ние дадохме/изтървахме от ръка руската карта, въпреки че това е единствената ни карта, която има истинска сила и тежест, за да бъдем силни в световната политика. Ако развием положително партньорство с Русия, ще имаме много силна позиция в света. Но без тази карта сме едностранни и до голяма степен беззащитни в ръцете на американците.

- Ако някой е изхвърлил картата, това беше Путин.

- Не, Путин не е изхвърлил картата. По-скоро ние подкрепихме присъединяването на Украйна към НАТО. И това беше причината за войната, както всички трябва да знаем! И защо го направихме, въпреки че много — и най-знаещите — американци предупреждаваха срещу това? Мисля, че по причина, за която има този чудесен еврейски израз: наглост, дързост. Мислехме си: не ни интересуват интересите на Русия за сигурност.

- Каква роля играе паметта във вашия живот?

- Занимавам се с това, което е днес. И с това, което може да бъде утрешният ден. С моите надежди и тревоги.

- В началото на 1945 г., като 16-годишен, се присъединихте към боен батальон. Какво преживяхте там?

- Беше ужасно, защото знаех, че войната отдавна е загубена. Всички го знаехме. И все пак СС затваряха младите хора, когато се опитваха да се приберат при майките си.

- Оформи ли този военен опит възгледа ви за политиката?

- Ако усетиш гръмотевиците на войната не само чрез мастилото на принтера, но и със собствените си уши, това прави разлика. Войната е мой житейски опит. Но съм почти сигурен, че щях да заема същата позиция, ако бях с две години по-млад и вече не бях във войната.

- Но мирната политика на социалдемократите беше решаваща за присъединяването ви към ГСДП.

- Да, това е един от двата стълба на социалдемократическата традиция: социална политика и мирна политика. Но второто вече не се култивира. Липсва кураж.

- През 50-те години учихте в „Колумбия“, „Станфорд“ и „Йейл“ — най-важните университети в Съединените щати. Как преживяхте този път?

- Беше огромно, формиращо преживяване. Юридическите факултети на тези университети бяха изключително либерални и впечатляващи: умни хора, страхотни преподаватели. В крайна сметка дори бях съредактор на Yale Law Journal. За чужденец това е невероятна чест.

- Мислили ли сте да останете в Америка?

- Не, много хора ми казаха да го направя. Завършването на Юридическия факултет на „Йейл“ и влизането в редакторския екип на Yale Law Journal беше своеобразен лиценз за успешна американска кариера. Но аз бях германец и винаги съм искал да остана такъв.

- Вие сте страстен читател на вестници. Тук, до краката ви, лежи купчина вестници. Вероятно сте се сблъсквали с модния термин „дълголетие“.

- Да.

- Целият Запад се стреми към дълъг, здравословен живот. На 97 години сте. Имате ли съвет?

- Бях приятел с архиепископа на Хамбург, който за съжаление почина. Той беше католик, разбира се, а аз израснах като протестант. Когато навърших 85 години, той ме поздрави, а аз отговорих леко закачливо: „Вернер“ - така се казваше архиепископът - „Вернер, мисля, че съм късметлия и имам добри гени.“ После хвана ръката ми и каза: „Не, това е благодат.“ Това е и моят отговор днес.

- Има едно изречение: В края на живота никога не съжаляваш за това, което си направил, а за това, което не си направил. Вярно ли е?

- Съвсем не. Постоянно съжалявам за това, което направих.

- За какво съжалявате?

- На едно място си направил твърде много, на друго - твърде малко. Животът е пълен с грешки. Мога само да се обърна назад и да кажа: „Ако имаш още един шанс, ще станеш по-мъдър.“ Но съществува ли такъв?

- За какво съжалявате, че не направихте?

- След като се оттеглих от активната политика, се потопих твърде дълбоко в политиката. Имам силен интерес към литературата и живописта. Можех да бъда поведен по други пътища. Но нещата се развиха по различен начин. Политиката ме завладя като дете и никога не ме пусна.

- Политиката загуба на време ли е?

- Какво имате предвид с това?

- Седите в парламента, в безкрайни, скучни сесии. Чуваме неприятни речи. Вие сте малко зъбно колело, нищо не се движи, но влагате невероятно много време.

- Не се съгласявах с много неща. Жена ми веднъж ме попита: „Защо всъщност не станахте канцлер?“ Сега звучи арогантно, но казах: „Защото не ходех на вечерни партита.“ Мразех това, защото е безсмислена загуба на време. Вместо това четях, мислех, говорех с хора, които разбираха повече от мен. В активната си кариера като политик, от 1957 до 1987 г., присъствах на може би двадесет до тридесет вечерни партийни събития. Нищо повече.

- Вероятно сте постъпили правилно.

- Не знаем. Жена ми казва, че ако бях го направил, може би щях да стана канцлер.

- Бихте ли искали да бъдете там?

- Трябва да си в авангарда на политиката, за да направиш разлика. Затова Хамбург беше толкова красив за мен. Тъй като Хамбург е град-държава, ние сме членове на Бундесрата. Занимаваме се с външна политика, а в същото време кучешките изпражнения пред кметството са много релевантен въпрос. Тази смес е перфектна.

- Кое беше най-щастливото време в живота ви?

- Времето в „Йейл“. Вече имах семейство, малкият ми син се роди там. Така че вече бях у дома, по някакъв начин. И в същото време пред мен се отвори прекрасен нов свят.

- Има ли мъдрост на старостта?

- Трябва да прецените.

- Страхувате ли се от смъртта?

- Не. Това определено ще дойде. Единственото ми притеснение е, че ще оставя бедната си съпруга, която получи инсулт, сама. Това наистина ме натъжава.

- Когато остарееш толкова, се сблъскваш с много смъртни случаи. Това ли е големият улов на остаряването?

- Не, когато остарееш, не се сблъскваш със смъртта, а със смисъла на живота. С въпроса: правилно ли беше това, което направихте, или не? Правилно ли е това, което искате да направите, или не?

- Интересувате ли се от въпроса какво идва след смъртта?

- Това е много недискретен въпрос.

- Можете да не отговаряте.

- Това, което е след смъртта, е само надежда и вяра. Тези две неща могат да се комбинират, за да създадат нещо, което прави смъртта да не изглежда толкова ужасна.

- Понякога мислите ли каква би могла да бъде Германия след двадесет, тридесет или петдесет години?

- Да, често. Но е глупаво да мисля за това и не мога да направя нищо по въпроса.

- Какво ви идва наум?

- Германия може да е твърде малка в сместа от великите сили, сравнително погледнато. Възхищавам се на Швейцария. И аз съм за неутралитета на Федералната република. Бих искал да видя съюз на неутралитет между Австрия, Швейцария и Германия, от който по-късно ще се появи неутрална Европа. Европа трябва да съществува като „Швейцария на света“.

Източник: nzz.ch

Превод за "Гласове": Меглена Плугчиева