Проф. Михаил Константинов

"Ликуй, народе!" С този възглас (от стихотворението "Гергьовден" на Христо Ботев) най-сетне си отдъхнахме, след като за втори път в период от 3 г. ни сдобиха с нов изборен закон.

Не може да се отрече, че новият кодекс, ако не друго, беше дежурна тема на политици, журналисти и анализатори, а и на хората по кръчми и кафенета. В което няма лошо, защото при демокрацията това е най-важният политически акт.

При вече приет нов кодекс сме длъжни да направим сравнение със стария, а и да видим доколко той ще повлияе на европейските избори на 25 май. В тази дата ще се вторачи и целият свят, но не заради изборите у нас или другаде в ЕС. А заради президентските избори в Украйна, ако Господ е милостив и такива избори там все пак се случат. Не че това ще заличи раните от украинската революция, а защото винаги е за предпочитане властта да се сменя с бюлетини, а не с калашници.

Много митове се хвърлиха по отношение и на стария, и на новия изборен закон. Време е те да се развенчаят. Първо, наивно е да наричаме стария закон „кодекс на Фидосова", а новия - „кодекс на Манолова". Не само защото те като съдържание са близки, а и защото по същество са писани от същите специалисти и са подчинени на същите принципи. И това е хубаво. Както пък е крайно глупаво на всеки 2-3 г. радикално
да променяме изборното законодателство.

Старият кодекс беше съвсем нормален изборен закон, отговарящ на принципите на европейското изборно право и не по-лош от повечето европейски закони в тази област. Същевременно новият кодекс е по-добър от стария и това е естествено, защото в една нормална държава законодателството трябва да се подобрява. Изборното законодателство и изборните технологии са консервативна област, в която трябва да се пипа внимателно и постепенно. А изборният закон включва два възлови момента: изборната система и изборните технологии. Тук именно двата кодекса почти не се различават. И това е хубаво.

Изборната система се запазва същата - пропорционална с праг и с преференциален вот при изборите за български и европейски парламент и за общински съвети.

Промяната е във въведения преференциален вот при избори за народни представители и общински съветници. Тук имаше големи спорове, но така или иначе преференции ще има. Водачът на всяка листа е 99,99% бетониран, така че евентуално ще пренареждаме
кандидатите от втория нататък.

При листи, в които влиза само първият, промяна няма да има. Тук си спомням за планината, която след големи напъни родила мишка. И даже не мишка, а мишле някакво. Това е тъжно, защото преференциалният вот силно затруднява работата на изборната администрация и е проблем за избирателите.

Понеже ще се гласува с интегрална бюлетина, избирателят ще трябва да отбелязва на един и същи лист две неща: любимата си партия и номера на предпочитания кандидат.
Фалът ще настъпи, ако се отбележи само номерът. Тогава и гласът за партия, и преференциалният вот ще пропаднат. Така че тук трябва да си опичаме акъла, а изборната администрация трябва добре да ни обучи.

Новост са облекчените условия за участие в изборите на малки партии и независими кандидати. Наблюдателите вече забелязаха, че това окончателно ще съсипе шансовете за успех на малките. И няма как да не ги съсипе, когато сега много повече кандидати ще се впуснат да пасат на същото ограничено електорално поле. Явно малките не внимаваха какво си пожелават, и то взе, че им се случи.

С новия кодекс ЦИК става по-професионална, но ограничението членовете й да работят само там може да отблъсне някои класни специалисти.

Новост е номерирането на бюлетините. Остава само да убедим избирателите, че така гласът им няма да се контролира. Защото, от друга страна, дилърите ще ги убеждават точно в обратното.

Два скандала съпътстваха финала на парламентарния маратон по приемане на кодекса. И в двата от едната страна остана ДПС, а от другата - обединените сили на БСП, ГЕРБ и "Атака". Първият беше за майчиния език и това беше откровено измислен скандал. И сега всеки си агитира на какъвто си иска език, особено по селата, и това не впечатлява никого. Истинската цел тук беше да се нахъса електоратът. Дали и доколко четирите парламентарни партии успяха в това си начинание, ще разберем още на 25 май вечерта.
Истинският скандал беше за уседналостта. Тук по парадоксален начин уседналостта
оцеля благодарение на президента Първанов и неговото АБВ. Ако го нямаше този проект, БСП за пореден път щеше да отстъпи на коалиционния си партньор и уседналостта можеше и да падне. Но сега БСП не посмя да рискува с такова отстъпление, защото осъзна, че ще загуби не 1/5, а 1/2 от електората си. Все пак не всички избиратели на БСП са от желязо, някои са от по-мек материал.

Уседналостта на този етап е жизненоважна за ДПС. На последните избори през 2013 г. движението загуби над 1/3 от избирателите си в сравнение с 2009 г. (от 610 хиляди гласа падна на 400 хиляди), включително половината от тези в Република Турция.
В допълнение през последните години големи части от гетата се изнесоха в Германия, и то от места, които даваха доста гласове за движението. Няма как тези хора да бъдат накарани да гласуват на 25 май, въпреки че имат право, защото са на европейска територия.

И понеже изборите са на 25 май ще бъдат по новия кодекс, остава да видим какво ще се случи тогава. Както винаги, гаранция за честността на вота ще бъде шареният състав на изборните комисии, както и наличието на достатъчно наблюдатели в секциите.
А иначе, ако сегашните настроения се запазят, знаем даже и резултата в брой евродепутати. А именно - 6, 5, 3, 1, 1, 1. Ако ДПС не се мобилизира достатъчно, може да е и 6, 5, 2, 2, 1, 1. Нека обаче масово гласуваме и нека победи по-добрият. А иначе стихотворението на Ботев продължава така - “Тъй овце блеят/и вървят с песни подир овчаря”. /24chasa.bg