Свободата означава да си пуснеш радиото, без да бъдеш арестуван. Означава да посетиш свети места, без да бъдеш преследван. Означава да отидеш където искаш и да правиш каквото пожелаеш.

След като в продължение на повече от 60 години иракчаните бяха лишени от най-основни свободи при управлението на Саддам Хюсеин, сега те се опитват да разберат какво означава да си свободен. И тъй като над 60 процента от иракчаните са родени след идването на власт на партията на Саддам, тази представа е чужда на повечето от тях.

"Никой не знае какво означава свободата", каза 29-годишната Салима Маджали. "От момента на нашето раждане виждаме само Саддам и всичко друго ни е забранено. Животът ни е изпълнен само със страх."

Към края на 23-годишното управление на Саддам като президент нито един чужд вестник не е разрешен в Ирак. Сателитните антени са забранени, а кабелната телевизия е недостъпно скъпа. Откакто режимът на Саддам беше свален в началото на април, Ирак отхвърли десетилетията на цензура и държавен контрол само за няколко седмици.

Някога забранените книги, сателитни чинии и видеозаписи на компакт-дискове сега се продават на улиците. Появиха се множество самоинициативни вестници, радио- и телевизионни станции, които замениха високопарните, угоднически медии по времето на Саддам. "Свободата означава, че Саддам вече го няма," каза 28-годишният доктор Фирас Дуджайли.

Въпреки това ще е необходимо време да се спечели доверието на хората. "Думата свобода ни звучи странно, защото не вярваме в нея," каза Али Дахам, на 25 години. Много хора все още се опитват да преодолеят ужасите на миналото. "Брат ми и баща ми са в затвора. Не зная къде се намират, зная само, че ги отведоха," каза Дауия Якуб Юсуф, на 60 години.

Роднини казват, че документи, намерени след падането на Саддам Хюсеин сочат, че двамата мъже са били екзекутирани в средата на 80-те години. 27-годишният Джасим Дуджайли е прекарал 4 години от детството си в затвора, след като цялото му семейство бива арестувано в началото на 80-те като част от колективно наказание заради хора от неговото село, които се опитали да убият Саддам. Близо 40 души от роднините му са все още безследно изчезнали и хората се опасяват, че са мъртви. "В Ирак свобода няма. Има само терор и затвор," каза Дуджайли. В продължение на няколко години Уиджда Халиди е преподавала патриотизъм в иракски стил на студенти във висши училища. Нейната тетрадка е пълна със снимки на Саддам - Саддам на посещение в оръжеен завод, Саддам по време на молитва, Саддам на посещение в болница.
"Не можех да преподавам истината на студентите си," каза 37-годишната жена. "Не можех да им кажа, че сме управлявани от диктатор. Ако го бях направила, щях да съм следващата жертва."

За 30-годишната шиитка Суад Дахам свободата означава да можеш да посещаваш светините в Наджаф и Кербела. Режимът на Саддам бе доминиран от представители на сунитското течение в исляма, а шиитите, които съставляват мнозинството от иракския народ, са били подтискани. Дълго време на шиите е забранявано да посещават светите за тях места в Наджаф и Кербела, където са погребани двама от най-почитаните от шиитите духовници.
"Виждахме само война, война и пак война. Всичко останало ни беше забранено", каза Дахам.

При управлението на Саддам иракчаните, които искаха да напуснат страната трябваше да платят 200 долара изходна такса по курса на долара преди войната. Мъже, които не бяха отбили военната си служба, не можеха да излизат въобще. "Свободата означава да можеш да пътуваш, да започнеш да работиш това, което искаш, да учиш където искаш," каза 28-годишният Ахмад Самараи.

Шиитът Мохамад Бурхан, 30-годишен шофьор на автобус бил арестуван веднъж, защото слушал песни във възхвала на шиитски светец. Таен агент на полицията, който случайно бил в автобуса, докладвал за него и той бил арестуван и пребит. "Бяхме под обсада," каза той. "Обземаше ни страх всеки път, когато излизахме на улицата".

Шехерезаде Фарамарзи, Асошиейтед прес
от Багдад
Публикувано от БТА.