"А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли... Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам..."

Алеко Константинов, "Бай Ганьо", 1985 г.

Преди месеци недоволен радикализиран либерал стреля по премиера на Словакия Робърт Фицо. За щастие Фицо оцеля. Преди дни настоящият президент на САЩ Джо Байдън в частен разговор с донорите на кампанията си произнася думите: „време е да поставим на прицел Тръмп“. Днес Байдън се разкайва за думите си. Това обаче се случва след атентата срещу кандидата на републиканците Доналд Тръмп. Оцеляването на Тръмп може да се смята за чисто чудо.

В Украйна шефът на разузнаването Буданов открито признава, че украински диверсионни групи неведнъж са опитвали да осъществят покушения срещу Владимир Путин. 

Вече се заговори и за реални заплахи за живота на унгарския премиер Виктор Орбан, който  посети първо Украйна, а после Русия и Китай.

В рамките на няколко месеца сме свидетели на поредица от терор срещу държавни ръководители, които открито говорят за края на еднополюсния световен ред.

Все по-ясно става, че това е истинското лице на авторитарно мислещите в категориите на хегемонията хора: всеки, който се противопоставя на виждането им за света, подлежи на терор – първо на демонизиране, чрез инструментариума на кенсъл културата, а ако това не е достатъчно – физически да бъде ликвидиран. В същото време убийците, терористите, престъпниците и същинските автори на либералната доктрина за „единствено вярната посока“ получават ореола на „борци за свобода“ или „невинни жертви“.

У нас – слава Богу! – засега няма физически опити за терор, но политическият ни живот е брутално подложен на издевателствата на все същата идеология на хората, които приемат своето мислене за единствено правилното. Либералният терор на постоянно роящите се политически проекти започва не само да дразни, но и да омръзва. Обяснението е логично – от толкова много приказки и обещания за светло бъдеще на масовия българин не му става по-лесно да живее и накрая му се изяснява, че е заложил на поредния куц кон. За последните 4 години (помним онзи 9 юли 2020 г., когато президентът Румен Радев излезе от президентството с вдигнат юмрук) какво се построи в България?! Какво по-добро се случи за обществото ни за това време?

Първо едни се самообявиха за умни и красиви и тръгнаха да „изчегъртват“. Нищо не им се получи, освен, че се сринаха тотално само два месеца след като бяха станали втора политическа сила. (Който приема, че обединение, градено на обща омраза към някого, има бъдеще по-дълго от живота на муха еднодневка, му е отредено да страда).

После започна да ни се случва „продължаването на промяната“ (за каква промяна става дума, че чак и да продължава?!). На прага на седмите за последните 3 години избори продължаващата промяна ще е най-добре да спре да ни тормози; няма такава промяна и никому не е нужна. Въпрос на здрав разум е да не се подвеждаме (за пореден път!) по празнословията на политически шарлатани, които нищо не умеят да съградят. Такива са ни либералите – празнодумци с две леви ръце, на които най-много да им се вържат на интригите.

За съжаление, това изяжда времето ни. Животът на всеки от нас си заминава, а тези продължават да си дрънкат и все се намира кой да им вярва на приказките. Делата им гледайте! Виждате ли ги? Не ги виждате, защото никакви ги няма. Ламтежът за преразпределяне на „парчетата от държавната баница“ не е дела, а плаче за дела – прокурорски дела! Защото тези хора са усвоили добре умението от празни приказки да извличат лична изгода. Но по-важното е, че в празнословията им се долавя същата либерална заплаха, която президентът на САЩ Джо Байдън лансира преди няколко седмици: „свободата е повече от демокрация“. Цинични думи, изречени от „най-могъщия“ човек на планетата.

Свободата и демокрацията не вървят една без друга! Но това либералите трудно ще приемат, защото ще трябва да признаят, че когато липсва тоталитаризъм, лъсва истината, че либерализмът е същото, но осъществявано с други средства.

Златко Станоев