„Партизаните на Аллах“ продължават да атакуват корабите в Червено море

Началото на 2024 г. бе белязано от ескалация около Йемен. През нощта на 12 януари Съединените щати и техните съюзници започнаха да нанасят въздушни и морски удари по военни съоръжения на хусите, които по-рано бяха нападнали кораби в Червено море. Съединените щати и Великобритания продължават да нанасят удари по формирования и военни съоръжения на хусите в Йемен. Въпреки това хусите продължават да нападат търговски кораби в Червено море.

И така, кои са хусите, каква власт имат в Йемен и кои са техните съюзници?

Хусите (или хутите) са ислямистка военно-политическа групировка от северната част на Йемен. Тя се появява в края на 90-те години на ХХ век и е наречена в чест на своя основател Хусейн Бадрудин ал-Хуси - политик, проповедник и военачалник (именно по тази причина, в зависимост от транскрипцията, те би трябвало да се наричат "хусити" или "хутити" - т.е. привърженици на ал-Хуси (ал-Хути), но в медиите се е установило названието "хуси" или "хути").

Хусите произхождат от съюз на планински племена на самата граница със Саудитска Арабия. Те принадлежат към зайдите - шиитско мюсюлманско малцинство. Зайдитите са около 10 милиона души или около една трета от населението на Йемен. За разлика от "традиционните" шиити, сектата на зайдитите не вярва в "скрития имам Махди" (в Корана той не се споменава), който трябва да се яви преди края на света.

Движението, чието бойно крило носи името "Ансар Аллах" (Партизани или поборници на Аллаха), е основано през 1992 г. в провинция Саада в Северен Йемен. Лидерът му е Абдел Малик ал-Хуси, брат на основателя на движението.

Основателят на движението - Хусейн Бадрудин ал-Хуси (убит от йеменската армия през 2004 г.), се застъпва за "религиозно възраждане" и "завръщане към корените на исляма" чрез Корана, който не изисква тълкуване. В същото време хусите не приемат уахабизма - консервативно течение в сунитския ислям, изповядвано от съседната им Саудитска Арабия.

Хусите наричат себе си част от "оста на съпротива" срещу Израел, Съединените щати и Запада като цяло, заедно с палестинската групировка Хамас и ливанската шиитска Хизбула. Начело на "оста" е Иран - той се смята за основен военен съюзник на йеменските хуси. Девизът им е: "Аллах е велик! Смърт за САЩ! Смърт за Израел! Проклятие за евреите! Победа за исляма!".

В началото на 2000 г. хусите се борят срещу йеменския президент Али Абдула Салех, който управлява страната повече от 30 години и е съюзник на Саудитска Арабия в региона. През 2009 г. саудитците помагат на йеменските власти да потушат бунта на хусите, а година по-късно е подписано споразумение за прекратяване на огъня. Впоследствие правителството в Сана признава, че кървавата борба срещу хусите се е превърнала в хуманитарна катастрофа за населението на Северен Йемен.

Пътят на хусите към властта в Йемен започва през 2011-2012 г., когато страните от Близкия изток станаха свидетели на събития, влезли в историята като Арабската пролет - масови антиправителствени протести.

Салех подаде оставка през 2012 г. (беше убит през 2017 г.) В същото време хусите тактически се съюзяват със Салех - това им помага да превземат столицата Сана в края на 2014 г.

Новият президент Абд-Рабу Мансур Хади не успя да удържи ситуацията в Йемен под контрол (той бе свален през 2014 г., поставен под домашен арест, а след това избяга от страната) и държавата беше на ръба на гражданска война. В последвалия хаос хусите - като най-организираната и боеспособна сила от всички враждуващи групировки - рязко укрепнаха. В края на 2014 г. и началото на 2015 г. "Ансар Аллах" контролираше столицата на Йемен Сана, най-гъсто населените райони в северната и западната част на страната и започна настъпление в южната част.

Правителството на Йемен в изгнание поиска от регионалните си съюзници Саудитска Арабия и ОАЕ да започнат военна операция срещу бунтовниците. Намесата на арабската коалиция (в която влизат още Бахрейн, Кувейт, Йордания, Судан, Сенегал, Египет, Катар и Мароко), подкрепена от САЩ, Обединеното кралство и Пакистан.

Избухна голяма война (тя продължи от 2015 до 2022 г.), която предизвика огромна хуманитарна катастрофа - самолетите на коалицията бомбардираха йеменските градове и блокираха страната откъм морето. Милиони хора бяха на ръба на глада, а хиляди цивилни бяха убити. По данни на ООН по време на войната са загинали близо 400 000 души, а 4 милиона са станали бежанци.

Но военните успехи на саудитците и техните съюзници бяха изключително незначителни. Хусите, подкрепяни от Иран, се доказаха като умели и мотивирани войници. Една от най-известните операции на "Ансар Аллах" беше нападението с дрон и крилати ракети срещу две петролни съоръжения на саудитската петролна компания Saudi Aramco през септември 2019 г., което доведе до спиране на производството на петрол там за няколко дни и до скок на световните цени. И това не беше изолирана атака.

През 2019 г. ОАЕ решиха да прекратят активното си участие в боевете срещу хусите.

Повратният момент във войната настъпи през 2020 г., когато хусите нанесоха серия от големи поражения на коалиционните сили. През 2021 г., убеден, че Саудитска Арабия не може да постигне военен успех, американският президент Джо Байдън обяви, че ще прекрати подкрепата за интервенцията в Йемен.

В началото на април 2022 г. Саудитска Арабия вече инициира прекратяване на огъня между арабската коалиция и хусите. Споразумението беше за шест месеца и не беше официално подновено, но страните продължиха да се въздържат от сериозни военни действия. В средата на септември делегация на хусите за първи път официално посети Рияд и проведе преки мирни преговори с представители на саудитското кралство.

Успоредно с това, с посредничеството на Китай, Иран започна да възстановява отношенията си със саудитците. В същото време ситуацията в Йемен далеч не е стабилизирана. Конфликтът се смята за замразен, а страната продължава да бъде фактически разделена.

Днес хусите контролират 14 от 22-те йеменски провинции (главно в северната и западната част), крайбрежието на Червено море и големите градове, сред които и столицата Сана. До неотдавна международно признатото йеменско правителство беше в чужбина - в Рияд. Но напоследък членовете на правителството и депутатите започнаха да се завръщат в Аден - временната столица в южната част на Йемен. Официалната власт в страната беше предадена на президентския управителен съвет (хусите не го признават).

Според различни данни в редиците на хутите има около 20 000 въоръжени милиционери. Няма точно потвърждение.

Във войната на Израел с Хамас в ивицата Газа хусите недвусмислено подкрепят палестинците. Абдел-Малик ал-Хуси е заявил, че силите му са "готови да се придвижат със стотици хиляди, за да се присъединят към палестинския народ и да се изправят срещу врага".

Денис Коробко, Dir.bg