Оставката на Андрий Ермак, дясната ръка на Зеленски, на фона на корупционен скандал, ще има сериозни последици за изхода на конфликта, смята президентът на Френския институт за международни отношения (Ifri) Тиери дьо Монбриал. По думите му, борбата за власт в украинската система ще се изостри. "Украйна преди 2014 г., а още повече преди 2022 г., вече беше сложна, конфликтна политическа система с множество фракции и интереси. Всичко това ще се прояви отново открито. Следователно периодът, който следва, много вероятно ще бъде неблагоприятен за Володимир Зеленски", казва той в интервю за "Фигаро". "В момента времето играе в полза на Русия – поне през следващите месеци. Москва изпитва нарастващи трудности (икономически, много тежки човешки загуби, демографски проблеми.), но нищо, което да заплашва непосредствено режима. От украинска страна съпротивата остава впечатляваща и героична, но физическото и морално изтощение на населението и някои части от държавния апарат е осезаемо. Срив на фронта, дори частичен, не може да бъде изключен в непредсказуем момент", казва френският геополитолог. 

"Корупцията е старо, структурно и добре познато явление в Украйна – както и в много бивши съветски страни, включително Русия. Историците също ни учат, че войните винаги са били плодородна почва за големи корупционни скандали. Единствената разлика е, че победителите никога не са истински подведени под отговорност. Възможни са две интерпретации. Ако човек е доброжелателен, може да го разглежда като доказателство, че въпреки войната в Украйна започва да функционира определена форма на демократичен контрол и прозрачност. Това може да се разглежда и като проява на мощни вътрешни противници, които се възползват от ситуацията, за да отслабят Зеленски. Не знам кой стои зад тези действия, но въпросът е легитимен. От чисто функционална гледна точка, Ермак беше дясната ръка на украинския президент, централен играч във всички международни преговори и в ежедневната организация на властта. Падането му несъмнено създава вакуум в правителствения апарат и, разбира се, отслабва Зеленски. Този тип афера може да бъде използвана от руснаците или други за целите на по-нататъшна дестабилизация", казва Тиери дьо Монбриал в интервю за "Фигаро".

Според френския анализатор войната в Украйна не може да продължава безкрайно с темпото и формата, в която познаваме през последните три години. "Насочваме се към повече или по-малко продължително прекъсване на военните действия, независимо дали става въпрос за примирие или прекратяване на огъня, дори ако мирът в смисъл на всеобхватен договор е съвсем различен въпрос. Веднага щом бъде постигнато прекратяване на огъня, украинската вътрешна политика рискува отново да стане изключително бурна, както е било в миналото. Това е историческа константа: дори в страните, победили в големите европейски войни на 20-ти век, избирателите много бързо се освобождават от своите военни герои (Клемансо през 1919 г., Чърчил през 1945 г.). Украйна преди 2014 г., а още повече преди 2022 г., вече беше сложна, конфликтна политическа система с множество фракции и интереси. Всичко това ще се прояви отново открито. Следователно периодът, който следва, много вероятно ще бъде неблагоприятен за Володимир Зеленски", смята Тиери дьо Монбриал.

По думите му, обективните фактори ще бъдат решаващи. "В момента времето играе в полза на Русия – поне през следващите месеци. Москва изпитва нарастващи трудности (икономически, много тежки човешки загуби, демографски проблеми...), но нищо, което да заплашва непосредствено режима. От украинска страна съпротивата остава впечатляваща и героична, но физическото и морално изтощение на населението и някои части от държавния апарат е осезаемо. Срив на фронта, дори частичен, не може да бъде изключен в непредсказуем момент", казва Дьо Монбриал.

Според него войната в Украйна има поне един потенциално положителен ефект: "тя съживи, може би за постоянно, но това не е сигурно, въпроса за наистина автономна европейска отбрана, тоест за Европа, способна да мисли и да гарантира собствената си сигурност извън американския протекторат. Но за каква Европа говорим? И след като страстите утихнат и бюджетните ограничения станат реалност, ще имаме ли политическата воля да преминем от думи към действия? Защото, независимо дали ни харесва или не, силата винаги се крепи на икономиката. И онези, които все още вярват, че Съединените щати биха могли отново да станат защитник на Европа през следващите десетилетия, както беше по време на Студената война, жестоко грешат. Дори чудото винаги да е възможно, елементарната благоразумност диктува европейците да действат така, сякаш е невъзможно. Генерал дьо Гол не е предсказал нищо по-различно", подчертава френският геополитолог.

"Основната игра вече се води между Путин и Тръмп. Европейците и украинците се опитаха, с ограничен успех, да забавят американските импулси. Но за всеки, който се интересува от реалния баланс на силите, решаващите преговори са и ще останат руско-американски. САЩ и Русия имат общ стратегически интерес от подобряване на отношенията си заради Китай. Дори ако демократите бяха останали на власт, Вашингтон вероятно в крайна сметка щеше да стигне до същото заключение".

Превод: "Гласове"