Суецкият канал. Някога гордост на Британската империя, по-късно и до днес символ на Египет. И буквално златна мина за него. Всяка година страната печели милиарди долари от над 150-годишното съоръжение, което се е превърнало в символ на национален престиж и икономически напредък.

Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 година каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010 година Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и ширина 205 метра.

В северния му край се намират градовете Порт Саид (египетски град при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал) и Порт Фуад. В южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 км северно от третия по големина град в Египет - Исмаилия. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.

Историята

Плановете за прокарването на търговски канал между Средиземно и Червено море съществуват отдавна. Още през 16 век османците мислят за свързването на двете морета. Много време след това, през 1798 година, Наполеон изпраща в Египет френски инженери за извършване на проучвания. Те обаче стигат до извода, че проектът е неосъществим.

До подобен извод стигат първоначално и британците. Докато в един момент, години по-късно, френският дипломат, инженер и предприемач Фердинанд дьо Лесепс успява да задвижи проекта.

В изкопните работи са заети хиляди европейски работници. Но тъй като не се намират достатъчно наемници, през 1861 година египетският владетел Мохамед Саид принудително ангажира и 10 000 работници от Горен Египет. Година по-късно са мобилизирани още 18 000 души и нещата се случват.

Египетското правителство обявява одържавяването на Суецкия канал през октомври 1956 година.

Търговията

Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака.

Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 година, която е в сила и в момента, каналът може да бъде използван по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг.

Ежедневно през Суецкият канал преминават три конвоя от морски съдове - два от тях в южна посока и един в северна. Египет печели от това милиарди долари на година. Нещо повече, морското съоръжение е символ е на национален престиж и на напредъка на страната. И дори кризи, като блокирането на канала заради заседналия през 2021 година контейнеровоз Ever Given, не могат да отнемат от блясъка му./money.bg