Преориентира икономиката си към вътрешното потребление и обяви, че е изкоренил крайната бедност

Пред тв камерите на Нова година китайският президент Си Цзинпин нарече 2020-а “необикновена” и “изключителна”. Веднага след това благодари на лекарите, армията, учените и доброволците, с помощта на които Китай преодоля пандемията за няколко месеца.

Китай бе първата страна, в която се появи и разпространи новият коронавирус. В края на годината обаче държавата с най-голямо население в света почти е забравила страховете си. Невероятната дисциплина и способност за социална мобилизация бързо превърнаха пандемията в горчив спомен, който само от време на време се надига чрез изолирани случаи, повечето внесени отвън.

Как стана това?

След пламването на 11-милионния Ухан населението бе подложено на толкова строга карантина, каквато гражданите на западния свят дори не могат да си представят. Градът на практика бе напълно изолиран от останалата част на Китай, а на хората бе позволено да излизат по един от домакинство само за пазар. Всичко това бе съпроводено с изграждане на болници за хиляди заразени в рамките на седмица и тестване в гигантски мащаби. Всеки, дори с леки симптоми, веднага бе отделян от близките си в специални изолатори. По този начин страната, в която живеят 1,4 млрд. души, днес е чак на 82-о място по брой заразени от началото на пандемията, а починалите са 4634 (в България до 11 януари са 8126 души).

И все пак опасенията, че пандемията може да се завърне, остават. Затова с появата на ново огнище то се ликвидира в зародиш. Това се видя първо в крайбрежния град Циндао, където в рамките на четири дни цялото население от почти десет милиона души беше тествано заради няколко случая на зараза в болница. Същата схема бе прилагана още няколко пъти.

Паралелно Китай започна ударно да работи за създаването на ваксина срещу COVID-19.

В различен етап на разработка са 10 китайски ваксини, като 4 от тях са на финалната права на клиничните изследвания. Според западни медии едната от тях - “Синовак”, е получила одобрение за спешно използване в Китай още в края на лятото и с нея е започнало ваксиниране в страната. Основната част от произведените китайски ваксини обаче вероятно ще са за износ, твърдят експерти. Според тях Пекин има голям интерес да продава ваксините си в чужбина, още повече че би могъл да осигури огромни количества на доста по-ниски от западните цени. Това би ги направило привлекателни за по-бедните страни по света, например в Африка, където Китай от години има геостратегически интереси.

Пекин хвърли огромни дипломатически усилия и използва всички канали на информация, включително социалните мрежи, за да изчисти съмненията, че са били прикривани факти около началото на пандемията. Американският президент Доналд Тръмп още нарича в публичното пространство вируса “китайски”. Миналата седмица обаче Пекин отново даде повод за подозрения, когато не даде достъп до страната на екип експерти на СЗО, натоварени да проучат произхода на вируса.

Успехите в здравната сфера помогнаха китайската икономика отново да набере скорост. След ръст от 3,2% през второто тримесечие, през третото той достигна 4,9%. Според официалните данни икономиката на Китай е нараснала с 0,7% за първите 9 месеца на годината. Хората на Запад смаяни виждат как в Ухан отново се организират партита с десетки хиляди участници, а китайците са предприели над 600 млн. пътувания по време на празниците в началото на октомври. На Нова година милиони излязоха навън да гледат фойерверките и макар по-предпазливите още да не са оставили маските, мнозина вече не се боят да се прегръщат и целуват.

Според експерти Китай ще се окаже единствената голяма икономика, завършила 2020 г. с положителен растеж. Някои не се колебаят да прогнозират, че още през 2028 г. страната ще се утвърди като първа икономика в света.

Търсейки изход от кризата, към която се добавя търговската война със САЩ, Пекин реши напълно да преориентира икономиката си, като намали зависимостта си от износа и се съсредоточи върху стимулирането на вътрешното потребление на продукти и услуги. Заради свиването на световните пазари властите разработиха т.нар. концепция за вътрешна циркулация. Според нея страната трябва да се превърне от доставчик на евтини стоки в производител на високи технологии

Създаден бе специален институт, който да обезпечи независимостта в производството на компютърни чипове, от доставката на които Китай бе лишен заради американските санкции. Институтът за интегрални схеми в Нанкин ще подготвя масово специалисти в сферата на изкуствения интелект и квантовите компютри. Страната вече започна да преминава на операционни системи и микропроцесори, създадени от китайски компании.

Между другото през 2020 г. Китай изстреля в Космоса първия 6G тестов сателит в света, а тази година планира да изгради 600 000 базови станции от 5G мрежата. През декември китайската сонда “Чънае-5” донесе на Земята 2 кг лунни камъни за изследване, а Китай стана третата страна в света след САЩ и Русия, добила проби от Луната. Излетя и първата китайска мисия към Марс - сондата “Тянвън-1” ще достигне червената планета през настоящата година и ще спусне марсоход.

На 3 декември 2020-а китайският президент съобщи, че крайната бедност в страната е ликвидирана. “Всички селски жители са изведени от нищетата”, тържествено обяви Си Цзинпин на заседание на Политбюро на ЦК на КНП. Увеличаването на доходите на най-уязвимата част от китайското население също е част от стратегията за постигане на по-високо вътрешно потребление.

В тази връзка Пекин си постави и друга цел - да подобри инфраструктурата в най-бедните райони. През изминалите 12 месеца увеличи рязко инвестициите в транспортни проекти, както във вътрешността на страната, така и в сферата на международните превози. Страната даде заявка да се превърне в световен лидер на високоскоростните товарни превози, свързани със силното развитие на електронната търговия.

На фона на тези големи успехи и през 2020 г. останаха черните точки, свързани със спазването на човешките права. Едно от действията на китайската администрация, което предизвика много остри критики в света, бе приемането на спорния закон за сигурността в Хонконг, по силата на който в ареста попаднаха редица активисти на демократичното движение в специалния китайски административен район.

В началото на кризата с коронавируса станаха известни случаи с няколко китайски лекари, опитали да предупредят за новата заплаха, върху които властите са оказвали натиск да мълчат. Именно тези случаи, сред които най-много нашумя този с офталмолога Ли Вънлян, който стана една от първите жертви на болестта, съзадоха усещането, че Китай носи отговорност за бързото разпространение на вируса по света. Наскоро пък независимата журналистка Чжан Чжан бе осъдена на 4 г. затвор заради отразяването на ситуацията в Ухан през февруари. Обвиненията са, че е раздухвала паника чрез фалшива информация за карантината.

Внезапното изчезване от публичното пространство на китайския милиардер Джак Ма също хвърли света в смут. Създателят на най-големия в страната портал за електронна търговия “Алибаба” е видян за последно в края на октомври, когато от трибуната на бизнес форум разкритикува китайските регулатори и държавните банки. И досега никой не знае къде е и какво се случва с него./24 часа