Обществените дискусии относно социалните помощи винаги са напрегнати. Десните хора вярват в личната отговорност и малката държава и казват, че социалните помощи създават зависимост и спират предприемаческия дух, нужен за една цъфтяща икономика - както и за събирането на средствата, нужни за плащане на тези помощи. В същото време левите смятат, че това е начин за гарантиране на основните нужди на всички граждани или за стъпка към по-равно общество, в което държавата преразпределя богатството, пише Deutsche Welle.

Но рецесията, причинена от Covid-19, както и растящата безработица, означават, че съществуващите модели на социална помощ изнемогват и са нужни нови решения. "Пандемията накара някои хора, които никога не са очаквали да търсят помощ, да осъзнаят колко неадекватни са тези програми", казва проф. Евелин Форгет.

Едно решение привлича вниманието на все повече политици: универсалният базов доход - идея, която има подкрепа сред левите, но и сред либертарианците. Например, тя се появи и на изборите за президент в САЩ където кандидатът Андрю Янг я включи в своята кампания. Той обеща да дава по $1 000 месечно на всеки възрастен. Според Tax Foundation това би струвало $2,8 трлн. годишно. Идеята на Янг е част от сумата да бъде покрита чрез спирането на всички останали програми.

Илън Мъск и Марк Зукърбърг също подкрепиха идеята, а либертарианският философ Чарлс Мъри смята, че гарантираният доход позволи свиването на останалите програми за преразпределяне. Бърни Сандърс и други сред демократите в САЩ предложиха плащания от по $2 000 на месец по време на кризата.

"Изглежда, че пандемията повиши разпознаваемостта на идеята за безусловен базов доход в ситуация като тази", казва проф. Янук Вандерборт. По думите му, тя може да поеме икономическия шок и е лесна за въвеждане в кратък период от време.

Скритите мотиви

Критиците от традиционното дясно смятат, че социалните помощи като цяло намаляват стимула на хората да работят и заплашват социално стабилизиращата роля на средната класа. Но има аспекти на универсалния базов доход, които са атрактивни и за либертарианците.

"В основата е вярването, че всеки един от нас има по-добра идея, отколкото който и да е експерт, от какво се нуждае, за да води по-добър живот", казва Форгет. Но допълва, че има опасност някои хора могат да решат, че универсалният базов доход заменя публичните услуги като инвестициите в здравеопазване и образование.

Други са по-откровени в анализа си. Либертарианското дясно подкрепя безусловния базов доход с цел да унищожи напълно социалната система, което ще бъде ужасяващо за хората, от които те не се интересуват, смята Ноам Чомски. "Бедна сама черна майка или човек с тежки здравословни проблеми имат съвсем различни нужди от тези на Милтън Фридман", казва той.

В същото време икономистът Марк Блит е със смесени чувства. "Ако наистина се окаже, че ще имаме нужда от по-малко работещи, отколкото имаме, а видяхме, че приходите на компаниите през лятото почти се завърнаха на предпандемични нива, то може да се окаже, че временно освободените няма да имат работа, на която да се върнат. Ако случаят е такъв, идеята е добра", казва той.

"Но техническите детайли са трудни. Ако най-богатите 10% притежават 60% от всичко, защо и те да получават? Накратко, харесвам идеята, но съм притеснен от изпълнението", допълва Блит.

Настоящата привлекателност на универсалния базов доход, особено сред някои десни, е отговор на дълбоката криза на оригиналната идея за социална държава, смята Йенс Маеси, социолог. Същите хора, които атакуваха социалната държава толкова години, не искат или не могат да признаят, че бе грешка социалните програми да бъдат така орязани. И универсалният базов доход ми се струва като псевдорешение и признание за политически провал, допълва той.

"Не смятам, че подновеният интерес към ББД във времената на пандемия трябва да създава илюзия", подчертава Вандерборт. "Ако той бъде въведен, трябва да бъде финансиран чрез основна реформа на данъчните системи", смята той. И припомня, че помощите, които някои правителства раздаваха насред пандемията, бяха финансирани чрез дефицити - практика, която не може да устойчива в дългосрочен план./Дойче веле